Решение № 12553 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2020 г.

Решение № 12553 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2020 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Мохамед, [гражданство], срещу решение № 369/17.01.2020 г. по адм. дело № 8633/2019 г. на Административен съд-София град, първо отделение, 42-ри състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение № 4099/08.07.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБ. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяната му. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изтъква, че обжалваният административен акт отговаря на изискванията на АПК за форма и съдържание, както и на специфичните правила по ЗУБ, както и че обосновано с него е прието, че не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от последния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Мохамед, [гражданство], против решение № 4099/08.07.2019 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни приел за установени всички факти, изложени в оспорения административен акт. Констатирано е, че жалбоподателката е подала първа молба за международна закрила, поради оттеглянето на която, образуваното производство е прекратено с решение № 14339/30.12.2016 г. на председателя на ДАБ, отменено с решение на Върховния административен съд. Във връзка с изпълнение на това влязло в сила съдебно решение, на 29.03.2019 г. с Р. Мохамед е проведено интервю, в хода на което са изследвани причините за напускане на страната й по произход. С оглед данните по делото обосновано АССГ е приел, че са спазени административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, както и приложимите материалноправни разпоредби. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателката обстоятелства от бежанската й история, при което направил обоснована констатация, че лицето е напуснало страната си по произход не поради преследване и страх за живота си, а по икономически причини, а оттам и че по отношение на Р. Мохамед не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставянето на хуманитарен статут и приел, че не са налице основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в [държава], но обосновано приел, че положението не може да бъде определено като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Изцяло обосновано предвид данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидатката за бежанец история при проведеното с нея интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че в случая не се установява Р. Мохамед да е била обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказа на лицето и регистрационния лист, жалбоподателката е [народност], по вероизповедание [вероизповедание], [семейно положение]. Твърди, че е напуснала [държава] през Република Турция, където пребивавала около месец, след което на 27.07.2016 г. е преминала незаконно на територията на Република България, а като причина за напускане на [държава]- смъртта на майка си и факта, че големият й брат също е напуснал страната. Заявява също, че двамата й по-големи братя са оказвали натиск срещу нея, а баща й има друго семейство. Мотивирала е влизането си в България с надеждата за по-добър живот. Преценката на бежанската й история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, обосновава извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд, че причините, довели до напускане на страната й по произход, не се вместват в нито една от хипотезите уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Следва да се има предвид, че не налага различен извод и представеното в хода на настоящото касационно производство, доказателство от 15.02.2015 г., още повече, че то не кореспондира с изложената от бежанката история. Следователно, законосъобразно на Р. Мохамед е отказано предоставяне на статут на бежанец. Административният орган и АССГ са обсъдили и наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидатката на хуманитарен статут. В рамките на административното и съдебното производство са представени три справки за обществено-политическата обстановка в [държава], като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 27.02.2019 г. и е за политическата и икономическа обстановка в [държава]. Същата е обсъдена в мотивите на решението на административния орган, при което са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Пред АССГ е представена справка от 08.10.2019 г. относно актуалната обстановка в [държава], по данни от която съществува сигурен регион - [регион], с приети в него значителен брой вътрешно разселени лица, имащи достъп до здравеопазване и подпомагане, в това число и от международната общност. Това дава основание на касационната инстанция да приеме възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут. Не намира основание твърдението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че семейството на жалбоподателката не живее в [държава] и при евентуалното й завръщане не може да разчита на подкрепата им. Както административния орган, така и съдът, са обсъдили бежанската история на Р. Мохамед и даденото от нея интервю, в което заявява, че има още двама братя в [държава], както и че според представената справка, през 2011 г. кюрдския парламент приема Закон № 8 за борба с домашното насилие в кюрдския регион, който предоставя правно основание за наказателно преследване на актовете на насилие. От друга страна Конституцията на [регион] предвижда приюти за жени, които не са защитени от семейството, постановявайки, че правителството на региона гарантира създаването на специални домове за закрила и грижи за жените, които поради социални причини са загубили семейната си сигурност. В представената пред настоящата инстанция справка от 15.09.2020 г. за общото положение, политическата и икономическа обстановка в [държава] пък е посочено, че разселените лица се завръщат в районите си по произход, изтъквайки като причина за решението си, подобрените условия на сигурност, разчистването на мини и възстановената обществена инфраструктура. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателката се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната й. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение