Решение № 9319 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 231/2009 г.

Решение № 9319 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 231/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Магдалена Анчева Вуцова, от гр. Варна, срещу решение № 1369/22.10.2008 г. по адм. д. № 1996/2008 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед претендираното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-02-ВН-41/27.06.2008 г. на началника на РДНСК Варна, с която й е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "стопански постройки и тоалет", изграден без одобрени проекти и разрешения за строеж. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано: В тази насока настоящата инстанция намира фактическата констатация на съда, че строежът е извършен след 1987 г. поради липсата на отразяване на сградите в кадастралния план и скица, за подкрепена от доказателствата по делото. Поради това приложимостта на евентуалната търпимост на строежа по силата на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ, имаща отношение към премахването на сградата, изисква декларация пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Такава по делото не е представена, а твърденията за наличие на молба са неоснователни, тъй като касаят искане по реда § 184 ПЗР ЗУТ за узаконяване. С оглед времеизвършването на строежа съдът правилно е приложил материалния закон : Налице е влязъл в сила отказ за узаконяване на процесните постройки, поради което строежът не е съответен на действащите му момента на изграждането му правила и нормативи, нито към актуалните такива. Предвид изложеното изграденото правилно е квалифицирано като незаконен строеж, поради което спрямо него следва да се приложи правната последица на премахването му. При постановяване на съдебното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалвания съдебен акт не са налице твърдяните в касационната жалба основания да отмяна и същият като правилен следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение