Решение № 12463 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2016 г.

Решение № 12463 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4802/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. К. Г. от гр. С. срещу решение № 1905 от 21.03.2016 г. по адм. дело № 522/2016 г. на Административен съд - С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът - началникът на РДНСК - ЮЗР, чрез юрк. И. оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните норми. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на РДНСК-ЮЗР, гр. С., за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР - С., за премахване на незаконен строеж - "Навеси - стопански постройки", УПИ IX-695, кв. 403в, "В. Л.", по плана на гр. С.. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да се покриват от фактическия състав на чл. 292 АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Безспорно е установено, че заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЗР е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК. Доводът за недължимо изпълнение, поради издадено впоследствие Удостоверения за търпимост от 17.04.2012 г. е преценен като неотносим, тъй като издаденото удостоверение за търпимост не удостоверява законността на строежа, а може да послужи само при сключване на прехвърлителна сделка пред нотариус. С. не е приел довода на жалбоподателя, че строежът се явява единствено жилище на семейството, тъй като същият не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК и вида на строежа не сочи на жилищна сграда. Така постановеното решението е правилно и законосъобразно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът не се позовава на факти, от вида на визираните по-горе, какъвто например е изтекла давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Удостоверението за търпимост е неотносимо към преценката за законност на строежа, дори и да е налице към момента на установяване на незаконния строеж и оспорването на заповедта за премахването му. Това е така, тъй като закона е придал изрично само удостоверителна сила на Удостоверението за търпимост и то досежно прехвърлителни сделки - § 16, ал. 1, изр. последно и § 127, ал. 1, изр. последно от ПЗР на ЗУТ. Оплакванията на касатора относно ограничена му възможност за защита, тъй като заповедта не е преминавала през съдебен контрол, са неоснователни, тъй като за да е налице годно изпълнително основание е достатъчно заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР да е влязла в сила, т. е. да е стабилен административен акт. Освен това съдебния контрол за законосъобразност на заповедта е следствие от процесуалната активност на адресата на заповедта, която в случай не е проявена-производството по оспорване на заповедта е прекратено, поради просрочие на жалбата. Това обстоятелство не дава възможност за пререшаване в настоящето производство, което е исково с правно основание чл. 292 АПК, на въпроси, относими към законосъобразността на заповед № ДК-02-ЮЗР-515/11.11.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЗР. Доводите по касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, поради пререшаване от съда на въпроса за нищожността на писмото на РДНСК-ЮЗР / решение № 6304/21.10.2015 г. по адм. д. № 5271/2015 г. на АССГ/ са неоснователни от една страна, поради прилагане от съда на процесуалната норма на § 54 от ПЗР на ЗУТ /бр. 101/2015 г., ДВ/ и от друга -ирелевантност на компетентността на изпълняващия заповедта орган към дължимостта на изпълнението, предмет на преценка по чл. 292 АПК. Освен това прогласената с решение № 6304/21.10.2015 г. по адм. д. № 5271/2015 г нищожност не погасява изпълнението на задължението за премахване на незаконния строеж. Неоснователен е и касационният довод по чл. 7 от Хартата на основните права на ЕС и цитираната практика на ЕСПЧ, тъй като твърдението, че процесният незаконен строеж "навеси - стопански постройки" е единствено жилище за жалбоподателя и семейството не е доказано, а премахването на незаконния строеж е в законоустановена процедура по чл. 225 ЗУТ във връзка с чл. 268 и сл. АПК. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение