Решение № 400 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16541/2009 г.

Решение № 400 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16541/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Господинка Кръстанова Владова, подадена чрез процесуален представител адв. Александър Динев, против решение № 92 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 3285/2004 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III-ж състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-09-113/22.04.2004 г. на кмета на СО - район "Нови Искър". В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин, че частите от процесния имот, попадащи в сегашни УПИ VIII - 76 и УПИ IX - 68 не са застроени и не е проведено мероприятие, което да не позволява възстановяване на собствеността. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кметът на СО - район "Нови Искър", чрез процесуален представител юрк. Младенов, изразява становище, че касационната жалба е необоснована и неоснователна. Заинтересованите страни - Тодор Николов Тодоров, Славчо Николов Тодоров, Григорка Николова, Румен Кирилов Недков, Борис Кирилов Недков, Телефонка Николова Младенова, Йорданка Николова Стоянова, Петко Николов Бекирски и Димитрина Николова Георгиева не заявяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Десислава Любчова Георгиева, Антон Любчов Георгиев и Иван Любчов Георгиев считат касационната жалба за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът е извел правилни изводи относно производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Констатациите на съдебно-техническата експертиза правилно са възприети от съда като обективни и необорени с доказателства. Правилно е прието, че в случая е без значение законосъобразността на строителните дейности и въпросите, свързани с материални спорове за собственост. Единственото относимо обстоятелство е, че върху процесния имот има реализирана строителна дейност, независимо от статута на обектите, която по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ го квалифицира като застроен, със свободна от застрояване площ 280 кв. м. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на настоящата касаторка против заповед № РД-09-113/22.04.2004 г. на кмета на СО р-н "Нови Искър", с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 20 по Протокол № 2/19.03.2004 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-82/19.03.2004 г. на кмета на СО р-н "Нови Искър", съгласно което площта на имот пл. № 76, кв. 4 по отменения план на с. Негован от 1966 г., попадащ по действащия ЗРП на с. Негован в кв. 4, по графични данни е 1240 кв. м, като е определена площ за възстановяване - 280 кв. м и площ за обезщетение - 324 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, приемайки, с оглед резултатите от неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, че административният орган правилно е определил застроените и свободните от застрояване площи от процесния имот. Така постановеното решение е неправилно. Съдът в решаващия състав не споделя становището на Софийския градски съд, че административният орган законосъобразно е определил застроената и свободната от застрояване част от имота. На първо място, в заповедта липсва произнасяне по предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В рамките на това производство се определя от техническа страна застроената и незастроената част от имота според критериите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Същото има междинен характер и се развива преди Общинската служба по земеделие да постанови решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизирани територии. В настоящия случай с обжалваната заповед административният орган се е произнесъл по въпроса за възстановяване на собствеността, като е приел, че 280 кв. м от имота подлежат на възстановяване, а за останалите 324 кв. м се дължи обезщетение. Този въпрос обаче не е предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а на последващото такова по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Постановявайки заповед с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, кметът на СО - район "Нови Искър" се е произнесъл по въпроси, които са извън предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Отделно от това, безспорно е от данните по делото, че процесният имот представлява бивш имот пл. № 76, кв. 4 по отменения план на с. Негован от 1966 г., попадащ по действащия ЗРП на с. Негован в кв. 4, с площ 1240 кв. м. С обжалваната заповед е налице произнасяне само по отношение на част от имота - 280 кв. м и 324 кв. м, а за останалите 636 кв. м, попадащи в УПИ V - 77 произнасяне липсва. На следващо място, съдът е обосновал своите изводи за застроеност на имота, позовавайки се на заключението по съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно и обективно изготвено. От заключението на вещото лице обаче е видно, че същото е определило като застроени частите от имота, попадащи в УПИ V - 77 и УПИ IХ - 68, но не и частта от имота в УПИ VIII - 76. Отделно от това, не е ясно по какви критерии вещото лице е определило за изцяло застроени частите от имота, попадащи в УПИ V - 77 и УПИ IХ - 68, без дори да изготви и приложи скица към заключението си. От скицата на имота, изготвена от техническата служба на СО р-н "Нови Искър" се установява, че в частите от имота, попадащи в УПИ IХ - 68 и в УПИ V - 77 има изградени постройки, които не заемат цялата площ на имота, а в УПИ VIII - 76 изобщо липсва застрояване. Това означава, че въпросът със застроеността на имота не е изяснен, както е приел първоинстанционният съд. Решението му като неправилно следва да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе по същество с отмяна заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като върне преписката на административния орган. При новото произнасяне административният орган следва да постанови заповед единствено по предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, без да разглежда възможността за възстановяване на собствеността, като определи конкретно за всяка част от имота, вкл. и частта попадаща в УПИ V - 77, дали е застроена, респ. свободна от застрояване с оглед критериите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т. е. да определи като застроена площта, върху която е изградена постройка ведно с прилежащия към нея терен. Ответникът административен орган следва да се съобрази със специфичния характер на това производство, в рамките на което се изследва само наличието на фактическо застрояване, но не и законността на извършеното строителство, както и евентуални спорове за материално право с настоящите собственици на имотите. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение