Решение № 1350 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2833/2010 г.

Решение № 1350 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2833/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. със Закона за подземните богатства (ЗПБ). Образувано е по жалба на "Каолин" АД, гр. Сеново, община Ветово, Русенска област (Каолин), против Разрешение № 691/07.01.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите (министъра/ът), за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ в площ "Дервент", разположена на територията на община Аврен, област Варна. Обжалваното разрешение не е съобщено на жалбоподателя. То е обнародвано в ДВ бр. 7/26.01.2010 г. Жалбата против него е депозирана с вх. № Ж-45/09.02.2010 г. в Министерство на околната среда и водите (МОСВ), поради което се явява подадена в срок и процесуално допустима. С обжалвания акт е разрешено на "Темос Г М" ООД, София (Темос), да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметалните полезни изкопаеми, за което е издадено разрешението. Срокът на последното е 18 месеца, а размерът на площта, върху която е разрешено търсенето и проучването, е 8,0 кв. км. Посочени са и другите условия, при които се издава разрешението. Недоволно от издаденото разрешение, Каолин го обжалва. Счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и то е в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му, като се върне делото на министъра със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответната страна - министърът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Моли отхвърлянето `и. Заинтересованата страна Темос счита жалбата за неоснователна. За да се произнесе по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № ЗНПБ-5515/27.10.2008 г., на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 9 и 10, чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗПБ, Темос е поискало от министъра да открие процедура по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на индустриални минерали по чл. 2, т. 2 от ЗПБ, в площ "Дервент" с размер 10,55 кв. км. След съгласуването със Специализираната карта на находищата на подземни богатства и Националния баланс на запасите (НБЗ) е установено, че искането засяга находище на индустриални минерали "Юнак", водещи се на отчет в НБЗ. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗПБ в такива случаи предоставянето на разрешение следва да се извърши задължително след конкурс. На основание чл. 26 от ЗПБ, министърът е съгласувал с компетентните министерства - на вътрешните работи, на отбраната и на културата и с Дирекция "Национална служба за защита на природата" при МОСВ, искането за откриване на процедура. От тях са получени положителни становища, като само от Министерство на културата са поставили допълнителни условия за изпълнение от спечелилия конкурса. Със заповед на министъра (МЗ) № РД-271/14.04.2009 г. е определен състав на Комисия, която да организира и проведе конкурса (Комисия/та). На първото нейно заседание, проведено на 15.05.2009 г., Комисията е приела и определила: а/ условията и реда за провеждане на конкурса; б/ конкурсните книжа, техния опис и цената им, срока, начина и мястото за закупуването им; в/ срока, мястото и часа, до който се приемат заявления за участие в конкурса; г/ срока, мястото и часа до който се приемат конкурсните предложения; д/ минималните работни програми, критериите и показателите за оценка на конкурсните предложения; е/размера, срока и начина на внасяне на депозита за участие в конкурса и е разгледала проекта на заповед по чл. 43, ал. 3 от ЗПБ. След определяне на горните условия, с МЗ № РД-344/25.05.2009 г. министърът е открил неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. МЗ е обнародвана в ДВ бр. 46/19.06.2009 г. Определен е срок за подаване на заявления за участие в конкурса 25 дни след обнародването на заповедта. В този срок заявления са подли заинтересованата страна Темос и жалбоподателят Каолин. На второто заседание на Комисията, проведено на 20.07.2009 г. са били разгледани постъпилите заявления за участие. Констатирано е, че документите на Темос отговарят на изискванията на чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗПБ и е взето решение този кандидат да бъде допуснат до участие. Констатирано е също, че към заявлението на Каолин не е било приложено нотариално заверено копие от съдебното решение за регистрация на фирмата, съгласно т. I. 1.1. от Условията за участие в конкурса и т. 5.1.а от МЗ № РД-344/25.05.2009 г. Взето е решение на този кандидат да бъде даден 7-дневен срок от получаване на съобщението, да представи необходимия документ. С писмо от същия ден - 20.07.2009 г. двамата кандидати са уведомени за решенията на Комисията. На третото заседание на Комисията, проведено на 18.08.2009 г. са били разгледани и оценени постъпилите конкурсни предложения на двамата кандидати. Съобразно приетите критерии на 15.05.2009 г., всеки чл. на Комисията е изготвил индивидуални таблици за всеки от кандидатите и е извършил подреждането им в низходящ ред. Въз основа на общо получените 3250 точки и едно първо място за Каолин и 3355 точки и шест първи места за Темос, при максимално възможни 3500 точки, на първо място е класиран Темос, а на второ - Каолин. Министърът, на основание чл. 49 и 50 от ЗПБ и по реда на Устройствения правилник на МС и неговата администрация е изготвил и внесъл на 16.12.2009 г. доклад в МС за одобряване на проекта на разрешение на името на спечелилия конкурса. На заседанието си на 23.12.2009 г., видно от съставения Протокол № 50, МС на РБ е одобрил проекта на разрешение, внесен от министъра. Въз основа на това решение, министърът е издал обжалваното разрешение № 691/07.01.2010 г., обнародвано в ДВ бр. 7/26.01.2010 г. При така установеното от фактическа страна, жалбата се явява неоснователна. Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са развити от Каолин в няколко насоки: а/ Актовете на Комисията и министъра във връзка с проведения конкурс, с изключение на писмото, с което Каолин е уведомено, че е класирано на второ място, не са били своевременно съобщавани на жалбоподателя. Това несъобщаване накърнява правото му на защита и сочи на неспазена процедура; б/ Обжалваното Разрешително № 691/2010 г. не отговаря на изискванията за форма, тъй като в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано. Доводите са неоснователни по следните причини: Както сам Каолин посочва в жалбата си (т. 1.1), обжалваното разрешително е актът, с който завършва сложният фактически състав на обявената процедура - неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешително за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми. Т. е. всички други актове в тази процедура, изходящи от министъра или Комисията, нямат самостоятелно значение. Предназначението им е да подготвят издаването на крайния такъв - разрешителното. Именно по тази причина, в чл. 21, ал. 5 от АПК е посочено, че сами по себе си волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване на административни актове, не са индивидуални административни актове. Като такива те не подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност, поради което и не се съобщават задължително на страните в производствата по издаване на административни актове. Тяхната законосъобразност, доколкото материализират етапи от общата процедура, се проверява едва при проверката на крайният акт, който пряко и непосредствено засяга правата и интересите на участниците в производството. В същото време възможността, която се предоставя на страните, когато оспорват крайния акт да посочат и евентуалната незаконосъобразност на отделните, направени в хода на производството волеизявления сочи, че тяхното право на защита не е накърнено и може да се реализира цялостно. Особеността е само в това, че докато не се издаде крайния акт, не може да се оспорват междинните такива. Доводът, че въпросното несъобщаване на междинните актове съставлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила е необоснован и недоказан. В жалбата не се сочи нормата, разпореждаща обратното, поради което ВАС не може да разгледа този довод и аргументирано да му отговори. Неоснователен е и доводът, касаещ непосочването в текста на обжалваното разрешително на органът пред който то може да се обжалва и срока, в който това може да стане. ВАС многократно се е произнасял, че това безспорно съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, но то не е съществено. На първо място изричната норма на чл. 140, ал. 1 от АПК, при наличието на посоченото нарушение, предвижда удължаване на срока за обжалване до 2 месеца. Освен това, в АПК има и други норми (чл. 132, ал. 2, т. 2 напр. ), които пряко разпореждат как следва да се постъпи в такива случаи. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон касае текста на т. 5.1.б и 5.1.а от МЗ № РД-344/25.05.2009 г. Твърди се, че първата точка (5.1.б) противоречи пряко на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, а втората (5.1.а) - на § 4, ал. 2 от ПЗР на Закона за търговския регистър (ЗТР). Доводите също са неоснователни. Член 23, ал. 1 от ЗПБ урежда условията за кандидатстване и лицата, на които могат да се предоставят разрешителни за търсене и проучване. Такова разрешение може да се даде на физически и юридически лица, които имат надлежна регистрация като търговец и притежават необходимите за съответната дейност управленски и финансови възможности. Доказването на последните може да стане с представянето на посочените в чл. 46, ал. 2 доказателства. Сами по себе си "управленските и финансови възможности" не са естествено следствие от регистрацията на кандидата като търговец преди повече от три години. Ако лицето действително е регистрирано като такъв преди този срок, счетоводните му отчети за последните три биха били едно указание за възможностите. Това изискване обаче (на чл. 46, ал. 2, т. 2 ) в никакъв случай не води до лишаване на търговците с по-кратка от три години регистрация, от право да кандидатстват в подобни конкурси. Ако е така, това би бил един явно дискриминационен и антиконституционен текст, който ще предоставя предимства само на основание по-дълга регистрация, без оглед на действителните управленски и финансови възможности на кандидата и в нарушение на чл. 19 от Конституцията на РБ. В тази насока впрочем е и изменението на текста, обнародвано в ДВ бр. 100/2010 г. В конкретния случай така изложеният довод е по-скоро теоретичен, отколкото имащ практическо значение. Видно от представените доказателства по делото, Темос е търговско дружество, регистрирано от Софийския градски съд на 10.02.2006 г. и съществува повече от три години. Сред документите, придружаващи заявлението му за участие в конкурса, са включени извлечения от годишните му счетоводни отчети за последните три години - 2006, 2007 и 2008 години. Неоснователен е и доводът, касаещ т. 5.1.а от МЗ № РД-344/2009 г. Въпреки обнародването на ЗТР и нормата на неговия § 4, ал. 2 от ПЗР, това не означава, че съдебното решение за регистрацията на даден търговец е документ без формална стойност и не доказва факта на съдебна регистрация като търговец. При служебната проверка на обжалвания административен акт ВАС установи, че той е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и изискванията на материалния закон и съответства на целта му. Ответникът министър на околната среда и водите и заинтересованата страна Темос, чрез процесуалните си представители, са направили искане за присъждане на направените от тях разноски по делото. С оглед изводите на ВАС исканията се явяват основателни. Следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на МОСВ, на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата 150,00 лв. В представеното по делото пълномощно от Темос на адв. Станев не е посочено договорено и изплатено възнаграждение, поради което искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като недоказано. По изложените съображения жалбата на Каолин се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение