Решение № 4804 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2016 г.

Решение № 4804 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВГ-2" ЕООД със седалище в град С. против решение № 1108 от 23.02.2016 г. по адм. дело № 8343/2015 г. на Административен съд, С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел IV, т. 5. Правят се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в представено писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/ не взема становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. В решението са изложени фактически и правни основания за постановяването му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ВГ-2" ЕООД, против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел IV, т. 5. С него е определена за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителната мрежи цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 7.14 лв/МВч при ценообразуващи елементи: Необходими годишни приходи - 20307 хил. лв. и Количества електрическа енергия - 2844880 МВч., считано от 01.08.2015 г. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 АПК. На първо място се твърди незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. На следващо място се твърди противоречие с материално- правните разпоредби - НРЦЕЕ и указанията за определяне на цени. Възразява, че при постановяване на процесното решение са нарушени принципите, предвидени от Закона за енергетиката /ЗЕ/. На последно място смята, че с решението не се спазват целите, както на ЗЕ, така и на ЗЕВИ за насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Въз основа на представената административна преписка, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от ЕСО на 31.03.2015 г. В него е изчислена за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. цена за достъп на производители от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени в размер на 5.59 лв/МВч. Към заявлението е приложено самостоятелно предложение за утвърждаване на посочената цена за достъп. Тя се основава не осигурени допълнителни резервни мощности, балансиращи променливата генерация от соларните и вятърни паркове, които по изброените причини са останали некомпенсирани в периода 2012-2014 г. Компенсация не е постигната и с предходното решение Ц-6 от 13.03.2014 г. В предложението са посочени и изходните условия, съставляващи база за определяне на процесната цена на достъп: разходите за осигуряване на допълнителния резерв, формирани на база средночасова разполагаемост 170 МВт, остойностени по цена от 10 лв/МВч.; очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия, поради изменението на чл. 7 от приложимата наредба, поради ограничаване на използването на реактивна енергия от разпределителните дружества и крайните клиенти и неизплатените задължения на клиентите към ЕСО към 31.01.2014 година за реактивна енергия. Посочена е норма на възвращаемост, вече утвърдена с предходното решение Ц-6/2014 г., като са определени и прогнозните количества енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за регулаторния период. Всички ценообразуващи елементи са представени в табличен вид със съпоставка с предходния регулаторен период. Преди изготвяне на доклада от назначената работна група, ЕСО е внесъл допълнение от 22.05.2015 г. В него към ценообразуващите елементи по таблицата от предложението му от 31.03.2015 г. е включил още изчислен некомпенсиран разход за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ. Предложил е също така изменение при поетапно компенсиране на разходите, начиная от 1.07.2015 г. На тази нова база вече е формирал и нова цена на достъп, възлизаща на 11.60 лева. Съдът е установил от писмените доказателства изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Обсъдил е подробно и останалите възражения на жалбоподателя. Приел е, че разпоредбата на чл. 27 от Наредбата за регулиране на цената за достъп до електропреносната мрежа има специален характер по отношение на общите правила за утвърждаване, определяне и изменение на цени по глава четвърта от нея. Поради това цената за достъп може да включва различни компоненти в зависимост от структурата на разходите при изпълнение на условието по чл. 31, ал. 2 ЗЕ - да възстановява икономически обоснованите разходи за дейността на енергийното предприятие. На тази база е счел за законосъобразно извършеното компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост за периода от юли на 2012 до април на 2015 г. Съдът се е обосновал още с разпоредбите във връзка с договорите за достъп, уредени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за управление на електроенергийната система. Използването на преносната мрежа е не само за пренос на ел. енергия, но и за предоставяне на допълнителни услуги и получаване на системни услуги. Съобразил е съдържанието на системните услуги, легално дефинирано в нормата на т. 53а от ДР на ЗЕ и е отчел спецификата при предоставяне на такива от страна на ЕСО на ФЕЦ и ВяЕЦ, силно зависими от променливите метеорологични условия. Приел е за неоснователна жалбата срещу определената от КЕВР норма на възвращаемост в размер на 3.33%. Посочил е, ча този размер е приложен и за останалите необжалвани части от решението; той е е много под размера, определен вече в решение Ц-6/2014 г., когато е бил 6.83%, както и съответства на правилата на чл. 14 и чл. 9 от Наредбата. Позовал се е на разпределението на доказателствената тежест и недоказаността на възражението срещу стойността на нормата на възвръщаемост от страна на жалбоподателя, въпреки изрично даденото му указание. Счел е за неоснователно и възражението за несъобразяване от страна на комисията с предложението на работната група, което няма задължителен характер. Още повече, че то е прието след получено възражение от страна на ЕСО срещу изготвения и предложен за обсъждане доклад. Според съда важното в случая е, че комисията подробно е мотивирала утвърдената от нея цена. В съдебния акт са анализирани доводите по жалбата за неравнопоставеност между отделните производители на ел. енергия. В тази връзка е посочено, че в областта на енергетиката равнопоставеност означава не еднакви цени за достъп за всички производители, а равни възможности за участие на енергийния пазар и то по начин, който да не води до неоснователно обременяване на една категория предприятия за сметка на друга. Необходимостта ЕСО да извърши допълнителни разходи, обусловени от спецификата на производство от процесните централи обективно обуславя определянето на по-висока цена за достъп, платима от тях. Съдът е счел за неоснователни и възраженията за противоречие на акта с целта на закона. Изцяло е разграничил правото на производителите на енергия от възобновяеми източници на преференциално изкупуване на произведената от тях ел. енергия при спазване правилата на ЗЕВИ от правото им да използват преносната мрежа, уредено в ЗЕ и то по начин, по който да се оптимизират разходите и ефективно да се ползват енергийните ресурси. На последно място е обсъдил и допълнителните възражения на жалбоподателя за недължимост на цена за достъп на ЕСО, тъй като заплащал такава на съответното електроразпределително дружество. Приел ги е за неоснователни, позовавайки се на изричната разпоредба на чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. По всички така изложени съображения е приел обжалваната част на акта на регулаторния орган за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилно е съобразено и че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата, въпреки указанията на съда, дадени в разпореждане от 08.09.2015 г./ л. 468 от делото, включително и за ангажирането на съдебно-икономическа експертиза, във връзка с твърдяните от него обстоятелства. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които мотивирал. Съобразил и практиката на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Не се споделят от настоящата инстанция и твърденията на касатора, че обжалваното решение е издадено при несъобразяване с приложимия материален закон и константната практика на ВАС. С. е обосновал законосъобразни изводи за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила за това решение. В тази връзка неоснователни са възраженията в жалбата за липса на публичност при провеждането на производството по утвърждаване на процесните цени. Този извод се налага от представените по делото доказателства за производството пред КЕВР, образувано по заявление на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от 31.03.2015 г., предвид изготвения на 27.05.2015 г. доклад на работната група, назначена със заповед от 20.04.2015 г., приет от КЕВР на 28.05.2015 г. на закрито заседание, видно от протокол № 104 от същата дата. Следва да се посочи и че на 04.06.2015 г. е проведено открито заседание, на което е разгледан процесния доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР, достъпна до всички. Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че в ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия, поради което в съответствие с чл. 26, ал. 2 вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация, те са били надлежно уведомени. В този смисъл изводът на съда, че Комисия за енергийно и водно регулиране не е допуснала съществени нарушения в процедурата по приемане на Решение № Ц-27/31.07.2015 г., е правилен. Не намират подкрепа в доказателствата по делото и изложените възражения за нарушение на приложимия материален закон. На първо място съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 27 от Наредба 1/2013 (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), съгласно първата алинея на която цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, и релевантната за случая норма на ал. 2, съгласно която към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. На следващо правилно и законосъобразно не приложил чл. 41 от същата наредба, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени, тъй като е осъществил правилна преценка, че в случая намира приложение специалната, а не общата разпоредба. Правилно и законосъобразно са приети за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с оспореното решение на КЕВР въвежда мярка, наречена "цени за достъп до мрежата", която по същество представлявала "изземване на приходите" от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Този извод се налага от обстоятелстовото, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. ВАС е имал повод да посочи /решение № 12793 от 25.11.2016 г. по адм. д. № 7207/2016 г., IV отд. /, че е вярно, че законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от Мотивите на ЗИДЗЕ от 07.07.2015 г. При това положение, по втория довод в настоящата жалба, с оглед данните по делото, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до мрежата представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Ето защо и определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Процесната цена за достъп, противно на твърдяното в третата група възражения в настоящата жалба, е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от слънце и вятър, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по смисъла чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Както бе посочено по-горе, цената за достъп е определена съгласно чл. 27 вр. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г., като "възвръщаемост на капитала" и е изчислена като произведение на "регулаторна база на активите" и одобрената "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала". В случая КЕВР е определила "възвръщаемост на капитала" - 36 хил. лв., като е умножила "регулаторна база на активите" - 1095 хил. лв. със "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33%. "Регулаторна база на активите" е формирана по формулата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. само от стойността на "необходимия оборотен капитал"- 1095 хил. лв., определен като 1/8 от одобрените "парични разходи" съгласно чл. 13, ал. 8 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. "Паричните разходи" от своя страна са формирани само от "разходите за допълнителен резерв"- 8760 хил. лв., тъй като включените "разходи за компенсиране" не са парични за разглеждания период, а са разходи през предходни периоди, които не са били възстановени на оператора и КЕВР е приела "средно-претеглена норма на възвръщаемост на капитала" - 3.33% преди данъчно облагане /изчислена на база "норма на възвръщаемост на собствения капитал" от 3% след данъчно облагане, при дял на собствения капитал 100%-без привлечен капитал/ и е равна по размер на одобрената и включена в цената за достъп по т. IV. 1 от решението. По следващото възражение в настоящата жалба съдът намира за необходимо да посочи, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., са двата фактора, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената - предмет на процесното решение, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти по смисъл на същата разпоредба и във връзка с т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Така че извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Затова и решаващият извод на АССГ, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания па чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, е правилен и обоснован. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице- изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон - в случая ЗЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид горното и противно на твърденията в касационната жалба, релевантните по делото факти досежно оспореното решение на КЕВР не обективират наличие на предпоставка за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. Така напр. и в посоченото по-горе решение на ВАС по идентичен казус. Т. е мястото да се посочи, че цитираните в настоящата жалба решения на ВАС касаят друга фактическа обстановка. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че жалбата срещу атакуваното пред АССГ решение правилно е оставена без уважение. Обжалваното съдебно решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна - КЕВР, жалбоподателят ще следва да им заплати 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение