Решение № 7339 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2016 г.

Решение № 7339 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Х. А. срещу решение № 60/10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 225/2015 г. по описа на Административен съд - Л.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля оспорването на А. Х. А. против Заповед № 867 от 25.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., потвърдена с Решение № ПН 0405/19 от 01.10.2015 г. на РД " Социално подпомагане"- гр. Л.. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд установява, че административното производство е инициирано от оспорващия, който е подал молба-декларация за отпускане на месечна целева помощ за отопление с твърдо гориво вх. № 867/31.07.2015 г. на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л. за отоплителен сезон 2015-2016 г. В представеният с административната преписка социален доклад, длъжностното лице е констатирало, че оспорващият не е женен, живее сам в жилище на своите родители, състоящо се от една стая, пенсионер е по болест и не работи поради здравословни причини. Издържа се с личната пенсия. Родителите му са пенсионери, живеят в с. С. и нямат финансова възможност да му оказват финансова подкрепа. Сестра му живее в гр. Б. и също не разполага с такава. Жалбоподателят е с обща 100 % ТНР, 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ съгласно ЕР № 3035/151/04.11.2014 г. за преосвидетелстване с водеща диагноза "Злокачествено новообразувание на бронхите и белия дроб". Доходът на оспорващия е формиран от личната пенсия, която е в размер на 135.60 лева месечно. Установено е, че е извършил на 10.04.2014 г. дарение на недвижим поземлен имот през последните пет години и не отговаря на условията съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП, а от там и на изискванията на чл. 2 от Наредба № РД 07-5 на МТСП, поради което социалният работник е предложил отказ на целева помощ за отопление. С. З. № 867 от 25.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л., издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, е отказано отпускането на исканата социална помощ за отоплителен сезон 2015/2016 г. от 1 ноември до 31 март. Като мотиви за отказа административният орган е посочил: "чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП - извършено прехвърляне чрез договор за дарение на недвижим имот през последните пет години. " С решение № ПН 0405/19/01.10.2015 г., по-горестоящият административен орган - Директорът на Р. Д. "Социално подпомагане" - гр. Л. е потвърдил Заповед № 867 от 25.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Л.. Изложил е съображения, че Атанасов не отговаря на условията на "чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП и чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, поради извършено прехвърляне чрез договор за дарение на собственост върху поземлен имот пред последните 5 години". Решаващият съд обосновава извод досежно законосъобразност по отношение оспорената заповед, като издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Първоинстанционният съд правилно приема, че условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация по чл. 12, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. е предвидено, че право на целева социална помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по - нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП по препращането от чл. 2, ал. 1 от наредбата е предвидена отрицателна материалноправна предпоставка за отпускане на целева социална помощ за отопление - лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Фактите по спора сочат осъществяване на това правоизключващо основание и административният съд законосъобразно го е ценил като налично. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно приема, че изискванията, лимитивно изброени в Наредбата и тези по чл. 10 и 11 от ППЗСП са предвидени в условията на кумулативност, т. е. достатъчно е едно от тях да не е изпълнено, за да бъде отказана помощта. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП е императивна и ДСП следва да я приложи, без това да подлежи на преценка за целесъобразност. При изложената безспорна фактическа обстановка и формираните правни съображения изводът на решаващия съд досежно законосъобразност на постановения изричен отказ за отпускане на целева социална помощ за отопление, при наличие на предвидената в закона отрицателна материалноправна предпоставка за това, е правилен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,