Решение № 14321 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2017 г.

Решение № 14321 от 24.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6731/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция "Митници", срещу Решение № 2665/21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 10019/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е обявен за нищожен РА № 32-218773 от 04.08.2016 г., издаден от Н-к отдел "Последващ контрол" при митница В., потвърден с Решение № Р-508/32-259370/16.09.2016 г. на Директора на Агенция "Митници".

Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му.

В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк Енева, по съображенията, изложени в нея. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната в касационното производство страна - "В. П." АД, чрез адв. Гатев, оспорва жалбата, поддържа съображенията в представения отговор по нея и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Не се претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение четиридесет и шести състав при III-то отделение на АССГ се е произнесъл по жалбата на "В. П." АД, със седалище в гр. В. Преслав, Промишлена зона, срещу ревизионен акт /РА/ № 32-218773 от 04.08.2016 г., потвърден изцяло с решение № Р-508/32-259370/16.09.2016 г. на Директора на АМ, (с който на дружеството са определени задължения за акциз, за периода от 01.07.2007 г. до 31.07.2011 г., в размер на 108 142,65 лв. главница и лихви в размер на 60374,84 лв.), като е приел:

1. Че съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, вр. § 35, ал. 1 ЗИД ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., компетентният да издаде РА орган се определя със заповед на органа, възложил ревизията. В случая, след като е била обявена нищожност на РА, поради нарушаване на чл. 119, ал. 2 ДОПК, е следвало да се образува ново ревизионно производство, а не да се възстановява автоматично висящността на ревизионното производство, което вече е било приключено с краен акт. Затова заповедта за определяне на компетентен орган, като издадена извън ревизионното производство и без възлагане на компетентност по установения в чл. 112 и чл. 119 ДОПК ред, се явява нищожна, определяща и нищожност на издадения въз основа на нея ревизионен акт.

1. РА е нищожен и поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 155, ал. 5 ДОПК, установяваща забрана за повторно връщане на преписката за извършване на нова ревизия, независимо от формите на незаконосъобразност на РА. Посочил е, че процесният ревизионен акт е трети по ред, а по арг. от ал. 4 на цитираната законова разпоредба, се допуска само еднократно връщане на преписката за нова ревизия - в случаите на непълнота на доказателствата, които не могат да се съберат в хода на производството по обжалването или не могат да се отстранят допуснати процесуални нарушения при извършването на ревизията.

Решението е правилно.

От фактическа страна по делото не е спорно, че първоначално издаденият РА № 3/37/1 от 19.10.2012 г. е бил оспорен частично от задълженото дружество, отменен в обжалваната му част с Решение № 19/15.01.2013 г. на Директора на АМ и върнат за нова ревизия в тази му част (в неоспорената е влязъл в сила). Задълженията, предмет на отменената част от РА, са били потвърдени с нов РА № 38-1/12.12.2013 г., потвърден с решение № 81/24.02.2014 г. на Директора на АМ. С влязло в сила, (неоспорено от административния орган), решение № 5061/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3143/2016 г. по описа на АССГ, обжалваният втори по ред ревизионен акт е бил обявен за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Въпреки това, митническата администрация е издала процесния РА - от 04.08.2016 г., след трета проведена ревизия, с който се установяват същите акцизни задължения като тези по отменените вече - по административен и по съдебен ред.

При тази изяснена изцяло фактическа обстановка, изложените в съдебния акт изводи за нищожност на РА, на посочените в решението две основания, се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, свеждащи се до това, че процесният РА не бил трети по ред, тъй като предходният бил обявен за нищожен и не следвало да се счита за втори, по смисъла заложен в чл. 155, ал. 5 ДОПК, т. е., че поради прогласяването на нищожността на втория ревизионен акт, процесуалните действия при втората ревизия не следвало да се считат извършени, с оглед което не е налице нарушение на принципа на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Разпоредбата регламентира изричната забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия, а в процесния случай на дружеството - ответник в касационното производство са извършени три ревизии, което е недопустимо, изрично е забранено от закона. Нормата на ал. 2 определя, че решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Случаите, при които органът отменя ревизионния акт и връща преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия и за издаване на нов ревизионен акт, са уредени в аления 4, като с ал. 5 е въведена забрана за повторно връщане на преписката за извършване на нова ревизия. Нормата на аления пета не прави разграничение между причините, поради което ревизионния акт се отменя - дали поради материална законосъобразност, или нарушение на административно-производствените правила, водещи до неговата нищожност, тя определя пределите на компетентност на решаващия орган при оспорване по административен ред на ревизионен акт, издаден при повторна ревизия след отмяна и връщане на първоначално издадения ревизионен акт. Разпоредбата, както вече се подчерта, е императивна и цели двустранна обществена защита - от една страна да защити правата на ревизираните субекти, които да не бъдат обект на "безкрайни" данъчни ревизии, а от друга страна - да дисциплинира органа по приходите да спазва стриктно административно-производствените правила при извършване на ревизиите. Последица от неспазването на тази разпоредба е липсата на правомощие за връщане на преписката за извършване на нова, трета по ред ревизия, поради което всички последващи актове - заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган и пр., не пораждат действие. По степента на порока си те са нищожни, нищожен е и издаденият ревизионен акт, както с основание, правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд.

В посочения смисъл е и трайната практика на ВАС, изразена в решенията по адм. дела № № 10141/2012 г., 1090/2013 г., 6323/2013 г., 4876/2014 г., 4543/2014 г. и т. н., като трайно е изоставено становището, залегнало в решението по адм. дело № 2887/2011 г. на ВАС, цитирано и залегнало в мотивите изложени от административния орган.

С оглед тези съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,