Решение № 11789 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7556/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Михайлова, чрез адв. Б. Божкова, срещу Решение 829/10.05.2023г. постановено по адм. дело 1115/2021г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно или недопустимо или неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила или необоснованост, като излага доводи, че съда е изготвил непълен доклад по делото по реда на чл.146 от ГПК, че мотивите към решението му са неадекватни по отношение на правното основание на заведения иск, че Административен съд Перник неправилно е разделил в две производства жалбата отнесена до него, че ВАС, при разглеждане на частната жалба срещу прекратителното определение на АС Перник, не е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, а е бил длъжен да го направи. Претендира липса на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на правните субекти от правото на Съюза, като претендира, че настоящото дело попада в обхвата на правото на ЕС. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът Административен съд Перник, редовно призован, не се представлява и не взима становище по касационната жалба. Ответникът Върховен административен съд, в писмен отговори в съдебно заседание, чрез юрк. Дякова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че предметът на спора не разкрива никаква материално - правна връзка с правото на Европейския съюз, т.е. спорът не попада в обхвата и приложното поле на ПЕС по смисъла на чл. 51 от Хартата. Поради това счита, че предвидените в този съюзен акт процесуални гаранции, сред които и чл. 47 от него, са неприложими и поради това няма как да бъдат нарушени. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на делото пред Административен съд Благоевград, отмяната на решението по което се иска, е искова молба на Р. Михайлова, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу Административен съд Перник и Върховен административен съд, за заплащане на сумата от 6994,05 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди, предизвикани от съществено нарушаване правото на ЕС. Същественото нарушение, което се твърди е двата съда ответници не са отнесли спора, поставен на разглеждане пред тях, до СЕС с отправяне на преюдициално запитване, каквото било изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и така са го разрешили неправомерно само въз основа нормите на националното право. За да отхвърли исковата претенция на Михайлова, Административен съд Благоевград, след обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства и приета съдебно психологическа експертиза, приема от фактическа страна, че: По обща жалба на Михайлова, действаща като ЕТ Магнум Хит Р. Михайлова, срещу отказ на кмета на Община Радомир за издаване становище за липса на изискване за разрешаване на строителство по инвестиционно намерение, обективиран в писмо изх. АО-94-00-121/1 от 31.01.2013г. и Писмо изх.АБ-94-00-98/1 от 11.02.2013г. и срещу отказа на кмета и главния архитект на Община Радомир за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо изх.АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013г., в Административен съд гр.Перник са били образувани АД 79/2013г. и АД 94/2013г. АД 79/2013г. е останало да се гледа по оспорването срещу отказа на кмета и главния архитект на Община Радомир за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо изх.АБ-94-00-97/1 от 08.02.2013г., а АД 94/2013г. срещу отказ на кмета на Община Радомир за издаване становище за липса на изискване за разрешаване на строителство по инвестиционно намерение, обективиран в писмо изх. АО-94-00-121/1 от 31.01.2013г. и Писмо изх.АБ-94-00-98/1 от 11.02.2013г. С Определение 61/29.03.2013г. по АД 79/2013г. е оставена без разглеждане жалбата, по която е образувано делото, поради това, че писмото, в което се твърди, че е обективиран отказът, е с уведомителен характер, няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Същото е обжалвано пред ВАС, който с Определение 6978/22.05.2013г. по АД 6242/2013г. го е оставил в сила. С Определение 124/17.06.2013г. по АД 94/2013г. е оставена без разглеждане жалбата, по която е образувано делото. Това определение не обжалвано в законния срок от като ЕТ Магнум Хит Р. Михайлова и е влязло в сила. Въз основа на приетото за установеното от фактическа страна, административния съд извел следните правни изводи: В рамките на развилите се две първоинстанционни и едно касационно производства, не е допуснато същественото нарушение на правото на ЕС, което се твърди. Двете производства пред АС Перник са приключили с прекратителни определения, поради недопустимост на жалбите, по които са образувани, без те да се разглеждат по същество. Освен това този съд е първоинстанционен и като такъв за него не е задължително да отправи преюдициално запитване до СЕС, ако е сезиран с такова искане. За ВАС, в случая, също не е налице изискване на отправя такова запитване, тъй като в производството по АД 6242/2013г., съдът не е разглеждал спора по същество, а преценката му е била единствено по проверка законосъобразността на прекратителното определение по АД 79/2013г. на АС Перник, досежно недопустимостта на оспорването, предмет на делото. На следващо място АС Благоевград приема липса на доказана връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и съдебните актове, по които твърди, че ответниците са нарушили съществено правото на ЕС. При тези изводи административния съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1)предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2)нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3)да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010г. по дело C-118/08, т.29 и т.30 от решението). В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответниците на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответниците. В случая е налице първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. Счита, че неотправянето от ответните национални съдилища на преюдициално запитване до СЕС, каквото било изискването на чл.267, §1 от ДФЕС, представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.