Решение № 15713 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2018 г.

Решение № 15713 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3574/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" при РУ Карнобат към Областна дирекция на МВР – Бургас, срещу решение № 162 от 31.01.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2426/2017 г., с което съдът е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0282-000441 от 28.07.2017 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР - гр. Бургас, РУ - гр. Карнобат, И. П. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, вкл. И в частта за разноските и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ, както и присъждане на направените разноски в размер на 610 лв. Ответникът по касационната жалба, Д. Т. в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. А. Стоянов излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални възражения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на разглеждане пред АС е била Заповед за прилагане на ПАМ № 17 – 0282 – 000441 от 28.07.2017 г. на полицейски инспектор при ОД на МВР 0 гр. Бургас, РУ – гр. Карнобат, упълномощен със Заповед № 251 з – 209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Д. Т. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство /ППС/ за срок от 183 дни. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на И. И. е съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 051045 от 28.07.2017 г., за това, че на 28.07.2017 г., около 03. 05 часа в гр. [населено място], [улица] до фирма "Карина", по посока на движение от [населено място] към [населено място], управлявал лек автомобил "Опел Астра", с per. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Т., след като СУМПС е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. П. АУАН е връчен на нарушителя на 28.07.2017 г. /л. 18 от делото/, като деянието му е било квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН, е издадена процеси ата заповед. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона, но в противоречие с материалния закон. За да постанови този резултат административния съд е съобразил приложимата правна норма на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията към издаването на процесната Заповед, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление /ДВ. бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г. / - 2 а. (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г.). За безспорно установено е прието, че при извършената проверка на И. И. не е представил валидно СУМПС, същият е притежавал такова с дата на валидност 01.07.2021 г., но видно от АУАН СУМПС на И. е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП със Заповед за налагане на ПАМ № 170442000-354/28.03.2017 г. до заплащане на дължимите глоби. Решаващия състав е приел, че според постановление за прекратяване на наказателно производство № 588/04.08.2017 г. на прокурор при РП- Карнобат /л. 41 - л. 43/, след проведено разследване категорично е установено, че към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед - 28.07.2017 г. основание за отнемане на СУМПС на И. е било отпаднало, предвид факта, че глобите са били заплатени и И. е следвало да се яви в Сектор "ПП" и да получи свидетелството си за управление. Възприет е крайния извод, че към датата на извършената полицейска проверка и издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-0282-000441 от 28.07.2017 г., И. И. е бил правоспособен водач на МПС, който не е бил лишен от право да управлява МПС и е притежавал съответно СУМПС със срок на валидност 01.07.2021 г. Административния съд е приел, че липсват материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП и е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор за фактите, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Касационният състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съобразно изложените в съдебното решение мотиви. Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В случая, от материалите по делото се установява и не е спорно, че водачът е правоспособен, че му е издадено СУМПС със срок на валидност до 01.07.2024 г. – видно от приложената справка за нарушител водач. В настоящото производство спорен е въпроса дали И. И., към момента на извършената проверка, която съвпада с датата на издаване на процесната ЗППАМ № 17 – 0282 – 000441 от 28.07.2017 г. е бил с временно отнето СУМПС, предвид предходно издадената му ЗППАМ № 17 – 0442 – 000354 от 28.03.2017 г. Видно от процесната ЗППАМ и от АУАН № 051045 от 28.07.2017 г., в същата е посочено, че лицето И. е управлявал МПС собственост на Д. Т., след като СУМПС му е отнето по реда на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Правилно административния съд е приел, че основанието за временното отнемане на СУМПС на И. поради неплатени глоби, на основание чл. 171, т. 1 ЗДвП е отпаднало към датата на извършената проверка – 28.07.2017 г. и И. И. е следвало да се яви в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр. Бургас, за да получи СУМПС. Към момента на проверката, когато се констатира управлението на МПС без този удостоверителен документ, И. вече е бил заплатил наложените му глоби в ЗППАМ № 170442000-354/28.03.2017 г., но не е представил СУМПС, тъй като същото се е намирало в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. От фактическите обстоятелства в заповедта и приложеното към административната преписка постановление за прекратяване на наказателното производство № 588/2017 г., издадено от Районна прокуратура - Карнобат на 04.08.2017 г., става ясно, че ПАМ е наложена, поради това, че с предходно наложена ПАМ СУМПС на нарушителя И. е било отнето, но същевременно безспорно се установява, че предходно издадения акт на лицето на осн. чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДвП, е постигнал целта си и към 28.07.2017 г. е отпаднало основанието за временно отнемане на СУМПС. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт, който, като правилен, следва да се остави в сила. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение