Решение № 1675 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2014 г.

Решение № 1675 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3358/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 47/10.01.2014 г. по адм. д. № 3842/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 171104974/6.04.2012 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Имдо" ООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 171104974/6.04.2012 г. на ТД на НАП - Варна, с който за м. 2, 7 и 11.2010 г. и м. 2 - 4.2011 г. е определен ДДС допълнително за внасяне с лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на сирене към "Каризма дистриб тийм" ООД - Румъния по фактура № 1/6.02.2010 г., към "Сабри тотал" ООД-Румъния по фактури № 2/6.07.2010 г., № 3/8.07.2010 г., № 4/23.07.2010 г. и № 5/30.07.2010 г., към "Бул чикен къмпани" ООД - Румъния по фактура № 8/29.10.2010 г., към "Деликатес сирене" ООД - Румъния по фактури № 2/28.02.2011 г., № 3/4.03.2011 г., № 4/8.03.2011 г., № 5/8.03.2011 г. и № 8/13.04.2011 г., и към "Екселънт концептс" ООД - Румъния по фактура № 7/2011 г. В РА е начислен ДДС като е прието, че не е доказано осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки в Румъния. Основателен е доводът на касатора, че за м. 2 и 3.2011 г. определените задължения в РА по ЗДДС на ревизираното лице са потвърдени при първото касационно обжалване с решение № 14178/29.10.2013 г. по адм. д. № 3031/2013 г. на Върховния административен съд, I отделение. Въпреки указанията на ВАС в първото касационно решение съдът не е обсъдил констатациите в РА и РД и не е забелязал, че за м. 2 и 3.2011 г. не са определени задължения за внасяне на ДДС по международните фактури с получател "Деликатес сирене" ООД - Румъния, който единствен от всички получатели на стоки от ревизираното лице е декларирал доставките по цитираните в диспозитива на съда международни фактури от м. 2 - 4.2011 г., издадени от ревизираното лице на това румънско дружество. В РА за м. 2 и 3.2011 г. са определени за внасяне 224,64 лв. и 249,60 лв. с лихви по фактури № 1/10.02.2011 г. и № 6/11.03.2011 г. с получател гръцко дружество като в тази част жалбата против РА е отхвърлена с първото касационно решение на ВАС, цитирано по-горе. За м. 4.2011 г. в РА е определен допълнително ДДС за внасяне 1360,32 лв. със 126,35 лв. лихви по фактура с получател "Екселънт концептс" ООД - Румъния, но не и по фактура № 8/13.04.2011 г., както неправилно е приел съда. Съдът е отменил РА в част, каквато в РА няма - за определени задължения по ЗДДС с лихви по фактури с получател "Деликатес сирене" ООД - Румъния с № 2/28.02.2011 г., № 3/4.03.2011 г., № 4/8.03.2011 г., № 5/8.03.2011 г. и № 8/13.04.2011 г. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За да уважи жалбата административният съд е приел, че са представени изискуемите по чл. 45, т. 1 и 2 б. "а" ППЗДДС - фактури, международни товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател, установяващи, че стоката е доставена на територията на Румъния и получена от посочения във фактурите получател. Представени са и писмени потвърждения от румънските фирми получатели на фактурираното сирене. Представеното в съдебната фаза на спора потвърждение от получателя "Каризма дистриб тийм" ООД - Румъния не отговаря на изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 6/2010 г., в сила от 1.01.2010 г., според които в писменото потвърждение следва да е посочена датата и мястото на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. В потвърждението няма данни за превозното средство, с което е извършен транспортът. Неправилно съдът е приел, че по международна фактура № 1/6.02.2010 г. е доказано осъществяване на вътреобщностна доставка на сирене с данъчна основа 7800 лв и начислен в РА данък 1560 лв. с 332,83 лв. лихви. За транспорт на сиренето по тази фактура е представена товарителница № 1/6.02.2010 г. на л. 178 от преписката, в която в кл. 24 - стоките получени няма подпис и печат на получателя "Каризма дистриб тийм" ООД - Румъния. Печат и подпис за това дружество са положени в графа 23, където трябва да се положат подпис и печат на превозвача, данни за който следва да са посочени в клетка 16 - име, адрес и държава. В кл. 16 не са посочени никакви данни за превозвач. Така оформената товарителница не установява предаване на стоките на получателя, нито извършен транспорт на 3200 кг. сирене от територията на страната до територията на Румъния и необосновано съдът е приел, че е доказано осъществяване на вътреобщностна доставка по тази международна фактура. Неправилно съдът е отменил РА в частта, с която е начислен данък за внасяне за м. 2.2010 г. 1560 лв. с 332,83 лв. лихви и в тази част решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Останалите потвърждения от "Сабри тотал" ООД - Румъния, "Бул чикен къмпани" ООД - Румъния и "Екселънт концептс" ООД - Румъния отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС в приложимите редакции от ДВ, бр. 6/2010 г. и от ДВ, бр. 10/2011 г., и правилно са преценени от съда като установяващи извършването на вътреобщностни доставки по международните фактури с получатели, посочените румънски дружества. Правилен е изводът на съда, че от факта, че получателите не са декларирали вътреобщностни придобивания в Румъния не могат да се правят изводи във вреда на ревизираното лице, което е представило изискуемите писмени потвърждения по чл. 45 ППЗДДС, доказващи осъществяването вътреобщностните доставки. Неоснователен е доводът на касатора, че не е установено потвържденията да са подписани от лица, представляващи румънските дружества. По делото са приложени извлечения от търговския регистър с данни, които потвърждават представителните права на лицата, подписали потвържденията, както правилно е приел съдът. Решението по международните фактури с получатели тези дружества като правилно следва да бъде оставено в сила. В първото касационно производство е отменено присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора в частта над 150 лв., като в тази част е разпоредено при новото разглеждане на делото да бъдат определени разноските. Предвид факта, че потвържденията са представени едва в съдебното производство са налице условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК и дружеството следва да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, поради което дружеството следва да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер още 985,79 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,