Решение № 5757 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Рапти Инвест ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. З. Наумов срещу Решение 2765 от 21.04.2023 г. по адм. дело 2142/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22221720007450-091-001 от 14.09.2021 г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1938 от 21.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 31889,19 лева главница ведно с лихви за забава в размер на 169,33 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода за законосъобразност на РА, доколкото от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че следва да бъдат признати процесните вътреобщностни доставки /ВОД/. Поддържа, че представените ЧМР съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като са налице и надлежно подписани писмени потвърждения. Счита за незаконосъобразен РА и в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Димитров Транспорт 2020 ЕООД и Обстланд ЕООД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на РА. Претендира разноски. Ответната страна директорът на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Попова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Ревизионен акт Р-22221720007450-091-001 от 14.09.2021 г. , издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1938 от 21.12.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП относно установени спрямо Рапти Инвест ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 31889,19 лева главница ведно с лихви за забава в размер на 169,33 лева, в резултат на начислен ДДС поради непризнати вътреобщностни доставки/ВОД/ и отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Димитров Транспорт 2020 ЕООД и Обстланд ЕООД. Констатирано е в хода на ревизията, че за ревизирания период Рапти Инвест ЕООД е извършвало покупки на стоки /пантофи и риболовни приндалженсто от Фарм евро трейд ЕООД и Кръстова вада Инвест ЕООД, която стока ревизираното лице /РЛ/ декларира, че е продадена на GRECOIL HELLAS MONOPROSOPI Ltd Гърция с VAT EL801413955. С РА на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 20 % по инвойс фактури 1000000003 от 18.10.2020 г. с ДО 79 645,31 лева, 1000000004 от 25.10.2020 г. с ДО 52 807,41 лева и 1000000005 от 27.10.2020 г. с ДО 25 893, 23 лева, издадени по отношение на GRECOIL HELLAS, с предмет на доставките риболовни принадлежности/ пантофи. Прието е, че не се установява кумулативното изпълнение на предпоставките за признаване на ВОД към гръцкото дружество, като са отчетени следните обстоятелства: 1. наличието на хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС / в редакцията, в сила от 20.03.2020 г./, доколкото транспортът на стоките е извършен от трето лице за сметка на доставчика; 2. представените ЧМР и другите съпътстващи документи не могат да се ценят, като с оглед получената информация за липса на реално осъществявана дейност от гръцкия контрагент, липса на данни кое е лицето, подписало представените писмени потвърждения; 3. не е доказано транспортирането стоките извън България до Гърция с оглед констатирани разминавания в документите относно транспорта, извършен от Димитров Транспорт 2020 ЕООД с нает подизпълнител Емве ЕООД и официалната информация, получена от Агенция Митници във връзка с преминаване на съответните товарни автомобили през границата относно данните за шофьорите и за стоките, които се транспортират. Съобразно тези факти приходните органи приемат, че доставките са осъществени на територията на страната и на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 67, ал. 2 ЗДДС следва да бъде начислен ДДС по процесните фактури ведно с лихви за забава. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 180 лева по фактура 3030000017 от 31.10.2020 г., издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД относно извършената съгласно приложените три бр. ЧМР транспортна услуга, както и по фактура 3000000009 от 02.10.2020 г., издадена от Обстланд ЕООД с предмет съхранение и ТРД на стоки . За да достигне до извода за материална законосъобразност на РА, съдът е приел, че с оглед констатирани разминавания в съдържанието на представените документи от РЛ, доставчика на транспортна услуга, неговите подизпълнители, в официалната информация от Агенция Митници и МВР и съответно, в официалния отговор на гръцките власти относно статута на GRECOIL HELLAS, се установява, че не са налице реални доставки с местоизпълнение в друга държава- членка на ЕС / Гърция/, като не е установено процесната стока да е напуснала територията на страната и да е транспортирана до територията на друга държава членка. С оглед приетото за липса на доказателства за осъществен ВОД по спорните фактури съдът е приел, че РА е законосъобразен и в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 3030000017 от 31.10.2020 г., издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД. Според АССГ за Рапти Инвест ЕООД не е налице и право на приспадане на данъчен кредит и по фактурата, издадена от Обстланд ЕООД поради липса на доказателства за изпълнение на възложената услуга по съхрание и ТРД на стоки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Настоящото решение препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилен е формираният от АССГ извод за материална законосъобразност на РА досежно непризнати ВОД с получател GRECOIL HELLAS MONOPROSOPI Ltd Гърция с VAT EL801413955. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, ВОД е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата редакция/, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процесния случай транспортът на стоките е за сметка на доставчика, т.е. РЛ. Това означава, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. б , а именно за доказване на ВОД лицето следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В тази връзка настоящата касационна инстанция възприема като логични, последователни и задълбочени мотивите на АССГ за наличието на разминавания в представените по време на ревизията и на съдебното производство писмени документи / фактури, договори, транспортни документи, писмени потвърждения, официални данни от Агенция Митници , официален отговор от гръцките власти относно GRECOIL HELLAS MONOPROSOPI Ltd Гърция с VAT EL801413955, въз основа на които е достигнал до извода за недоказаност на процесните ВОД. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. Представените 3 бр. товарителници съдържат съответните реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач и с подпис и печат на получателя, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. Стоката, посочена във всяко ЧМР, съответства на стоката по всяка една от фактурите като вид и количество. Единственото разминаване в представените от РЛ, от превозвача и ползвания за транспорта подизпълнител е индивидуализацията на получателя чрез посочване на неговия идентификационен номер по ДДС. В екземпляра, представен от Рапти Инвест ЕООД / на л.89 гръб от делото/ е видно дописване на ръка на верния номер на гръцкия контрагент, докато в другия екземпляр / на л. 115 от делото/ номерът на получателя не е написан ръкописно и не е верен / посочен е номер EL801242209/. Въпреки формалното изпълнение на изискванията при попълване на трите бр. ЧМР / с изключение на ДДС номера на получателя/, съобразно представените от превозвача Димитров Транспорт 2020 ЕООД и неговите подизпълнители Емве Логистик ООД и Емве ЕООД писмени обяснения и документи, включително и пътен лист, които са съпоставени от приходните органи и от съда с наличната официална информация от Агенция Митници и от МВР, обосновано е прието липсата на категорични данни за напускането на процесните стоки на територията на РБ към Гърция. Според писмените обяснения на превозвача Димитров Транспорт 2020 ЕООД / л. 233 л. 234 от делото/ транспортът е извършен от полван подизпълнител Емве Логистик ООД с шофьор Б. Стоянов с товарен автомобил DAF с ДКН [рег. номер]/[рег. номер] за датите 18.10.2020 г. и 27.10.2020 г. , а за датата 25.10.2010 г. тов. автомобил DAF с ДКН [рег. номер]/[рег. номер]. Емве Логистик ООД и Емве ЕООД също твърдят, че шофьор на ПпСе Б. Стоянов, като е представен пътен лист / на л. 129 от делото/ с маршрут Драгичево София Солун; Солун Скидра; Скидра София; София Драгичево. В пътния лист няма описание на товара, като шофьор е посочен Б. Стоянов. От друга страна, според информацията от Агенция Митници за всички преминавания на 18.10.2020 г., 25.10.2020 г. и на 27.10.2020 г. с ППС рег. [рег. номер]/[рег. номер] и с [рег. номер]/[рег. номер] шофьор е Д. Павлов, а не и Б. Стоянов, както и потребител на транспортната услуга са физически лица. Освен това установява се различие в товара според данните от Агенция Митници за датата 18.10.2020 г. с процесния товарен автомобил са превозвани изделия от пластмаса, а не риболовни принадлежности според инвойс 1 03 от 18.10.2020 г. и ЧМР; за датите 25.10. и 27.10.2020 г. превозът е за дървен материал, а не пантофи според инвойс 1 04 от 25.10.2020 г. и риболовни принадлежности според инвойс 1 05 от 27.10.2020 г. и приложените ЧМР. В допълнение на горното приходната администрация се позовава на официалния отговор на гръцките данъчни власти, че на адреса не е открит представител на гръцкото дружество и същото е напълно непознато на местните жители в района, като собственичката на имота, на адреса на който би следвало да е офисът на дружеството, е посочила, че никога не го е отдавал под наем на GRECOIL HELLAS или на Л. Василев, който е вписан като управител на дружеството. Действително гръцкият контрагент е вписал ВОП от дружеството Рапти Инвест ЕООД през м.10.2020 г., но този факт сам по себе си следва да се преценява съвкупно с останалия доказателствен материал. Едновременно с това обосновано приходните органи и съдът не ценят представените писмени потвърждения, тъй като в тях няма отбелязване на адрес на разтоварване на стоките, който би следвало да е [адрес] - посоченият в ЧМР. Според писмените потвърждения стоките са получени от лицето Х. Зевгос, за когото няма данни в какво качество ги е получил. На следващо място, според заключението по ССчЕ не се установява и цялостно плащане по фактурите, а само частични такива. Наличието на противоречия в съдържанието на документите обосновано е възприето от съда като достатъчна индиция за липса на категорични доказателства за установяване на реалното извършване на процесните ВОД. Едновременно с това се наблюдава и недобросъвестност от страна на РЛ, за чиято сметка е транспортът на стоките, доколкото търговецът ангажира дружеството Димитров Транспорт 2020 ЕООД, разполагащ с лиценз за международен транспорт, който от своя страна възлага транспортната услуга на Емве Логистик ООД, който превъзлага услугата на Емве ЕООД, като последното не разполага със свой персонал и товарни автомобили / вписаните в ЧМР не са негова собственост/. Следователно, при правилна преценка на доказателствата и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон АССГ е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА в частта относно начисления ДДС за м.10.2020 г. във връзка с непризнати ВОД по три бр. ЧМР с получател GRECOIL HELLAS MONOPROSOPI Ltd Гърция с VAT EL801413955. Съобразно приетото за липса на доказан ВОД, обосновано и правилно съдът е отхвърлил жалбата на Рапти Инвест ЕООД срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактура 3030000017 от 31.10.2020 г., издадена от Димитров Транспорт 2020 ЕООД за осъществена транспортна услуга. Решението е правилно и относно приетия за законосъобразен РА за отказания данъчен кредит по фактурата, издадена от Обстланд ЕООД поради липса на доказателства за изпълнение на възложената услуга по съхранение и ТРД на стоки. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3214,68 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение