Решение № 5265 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 294/2020 г.

Решение № 5265 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 294/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 193 от Закона за съдебната власт). Образувано е по жалба на E. Андреева- съдия в Софийски градски съд, против решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) по т. 19. 27 и т. 19. 37 от Протокол № 41 от 10.12.2019 г., с първото от които тя не е повишена в длъжност "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново- гражданска колегия, а с второто е повишена, на основание чл. 160, вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, К. Лазарова- съдия в Окръжен съд- Бургас, в длъжност "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново- гражданска колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. В жалбата и в съдебно заседание са изложени оплаквания, че кадровият орган необосновано е отказал назначаването й, мотивирайки се, че съдията не притежава необходимите професионални качества за длъжността поради наложено дисциплинарно наказание, без да вземе предвид обстоятелството, че към датата на произнасянето си с решение, това наложено наказание е изтърпяно и заличено. Допълнително излага, че посочените решения са постановени в нарушение на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, тъй като без да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е изложил мотиви, съобразени с предварително обявените критерии за атестиране и условия за участие в конкурса, кадровият орган незаконосъобразно е счел, че не притежава необходимите професионални и нравствени качества за длъжността, за която е кандидатствала и не я е повишил, а е повишил класиран след нея кандидат за същата длъжност. Жалбоподателката счита, че отказът да бъде повишена, по същество, представлява нова санкция за нарушенията, за които е понесла дисциплинарна отговорност и я лишава от възможността да бъде повишена както в конкурса, в който е участвала, така и занапред, тъй като заличеното и изтърпяно наказание винаги ще фигурира в кадровото й досие. Моли за отмяна на обжалваните решения и връщане на преписката на кадровия орган за ново произнасяне по подаденото от нея заявление за участие в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново- гражданска колегия. Ответникът - Съдийската колегия на ВСС, чрез юрисконсулт Генадиева, оспорва жалбата, като в писмено становище от 07.02.2020 г. излага подробни мотиви за неоснователност на жалбата и липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли решенията на СК на ВСС да бъдат оставени в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Заинтересованата страна К. Лазарова, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу актове, подлежащи на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От данните по административната преписка се установява, че с решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 13 от 24.04.2018 г., СК на ВСС и обявила конкурс за повишаване и заемане на десет свободни длъжности "съдия" в апелативните съдилища- гражданска колегия. След обнародване на решението в ДВ, бр. 38/08.05.2018 г., в 14-дневния срок за прием на документи заявления за участие в конкурса са подали 98 кандидати, като 97 от тях са допуснати до участие. Двама от кандидатите, класирани за Апелативен съд- София, са се отказали от по- нататъшното си участие поради встъпването си в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд. Чрез жребий, с решения на СК на ВСС по Протокол № 35/13.11.2018 г. и Протокол № 38/04.12.2018 г., е определен поименният състав на конкурсната комисия, извършила преценката по чл. 40 от Наредба № 1/09.02.2017 г. на допуснатите кандидати, като редовни членове са: А. Маркова- съдия в СГС, член на КАК-СК, Г. Петрова- съдия във ВКС, Г. Димитрова- съдия във ВКС, А. Бонева- съдия във ВКС и проф. В. Манева- хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки. За резервни членове са избрани В. Узунова- съдия в Окръжен съд- Бургас и член на КАК-СК, В. Илиева-съдия във ВКС и доц. д-р А. Антонова-хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки. Видно от приложената по делото административна преписка, в изпълнение на чл. 40 от Наредба № 1/09.02.2017 г., конкурсната комисия е проверила по шест дела на кандидатите – три по избор на магистрата и три избрани от комисията, за да извърши преценката по чл. 40, ал. 2 от Наредбата и да оцени практическите познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право, уменията за анализ на правнорелевантни факти и доказателства и способността на кандидатите да боравят с нормативни актове, да извличат от тях необходимата информация, да вземат решения и да ги аргументират. Комисията е извършила и преценка на атестационните формуляри на кандидатите, данните от проверките на ИВСС и на по-горестоящите органи на съдебната власт, както е и изследвала информацията в кадровите им досиета. Резултатите са обективирани в индивидуални протоколи, попълнени от всеки член на конкурсната комисия, в които е отразена обща оценка, получена от средноаритметичния сбор на двете цифрови оценки по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Въз основа на поставените оценки и в съответствие с изискването на чл. 41 от Наредбата и чл. 192, ал. 3 от ЗСВ, конкурсната комисия е извършила класиране и е изготвила мотивирано становище за кандидатите. Е. е получила обща оценка за притежаваните професионални качества 5, 80. Комисията по професионална етика/КПЕ/, на основание чл. 192, ал. 5 от ЗСВ, е изготвила становища за притежаваните от класираните кандидати нравствени качества за заемане на длъжността "съдия" в апелативните съдилища, като само за един кандидат- Е., КПЕ е приела, че тя притежава необходимите нравствени качества, но не спазва в пълнота изискванията, регламентирани в чл. 6, т. 2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, предвид наложеното й с влязло в сила съдебно решение дисциплинарно наказание. Цялата конкурсна документация е изпратена в Съдийската колегия на ВСС с мотивирано предложение за повишаване в длъжност на класираните кандидати. С решение по т. Р-12. 1 от Протокол № 41 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси към СК на ВСС, проведено на 09.12.2019 г., е предложено на СК на ВСС да проведе гласуването по поредността на класирането като на свободните 10 длъжности "съдия" в апелативните съдилища- гражданска колегия, се повишат класираните кандидати до попълване на свободните места. Това предложение е обсъдено от СК на ВСС на заседание, проведено на 10.12.2019 година по Протокол № 41. С решение по т. 19. 37 от същия протокол, на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, след проведено явно гласуване с 12 гласа "за" и 0 гласа "против", е повишена К. Лазарова - съдия в Окръжен съд- Бургас, в длъжност "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново – гражданска колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност. С решение по т. 19. 27, СК на ВСС, след проведеното явно гласуване по предложението на КАК за повишаване на Е. Андреева, при получен резултат 0 гласа "за" и 12 гласа "против", не е повишила кандидата в длъжност "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново- гражданска колегия. В изпълнение на законовата разпоредба на чл. 193, ал. 4 от ЗСВ, СК на ВСС, при приемане на решението си, следва да провери дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164 от ЗСВ, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. От обсъжданията на заседанието на СК на ВСС се установява, че диспозитивът, предложен от Комисията по професионална етика, съдържа две части. В първата част се приема, че кандидатът притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността, а във втората е посочено, че по отношение на нея не се спазват в пълнота изискванията, регламентирани в т. 6.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, предвид наложеното й дисциплинарно наказание с влязло в сила съдебно решение. Комисията не е дала изцяло отрицателно становище, но единствено при нея, от всички кандидати, е направена тази констатация за несъответствие поведението на магистрата с основни етични норми. При обсъждането са налице отрицателни изказвания на членовете на ВСС, базирани на посоченото основание, а именно- неизпълнение в пълнота на правилата за поведение, произтичащи от принципа на компетентност и квалифицираност. В т. 6.2 от КЕПБМ е записано, че магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си. Оспорените решения на СК на ВСС са приети от компетентен орган и в рамките на неговата оперативна самостоятелност, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона, а именно- нормалното функциониране на органите на съдебната власт чрез кадрово осигуряване, включващо в себе си и повишаване в длъжност на най- подготвените магистрати в професионално отношение, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на необходимия кворум и мнозинство, при явно гласуване, в съответствие с чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и чл. 33, ал. 4 от ЗСВ и са мотивирани съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ. Процесните решения по т. 19. 27 и т. 19. 37 от Протокол № 41/10.12.2019 г. на СК на ВСС, настоящият състав намира за законосъобразно постановени, нестрадащи от съществени пороци, които да са основания за отмяната им. Неоснователни са твърденията в жалбата, че Съдийската колегия не е обосновала извода си за това, че Е. Андреева не притежава в пълнота необходимите професионални качества, за да бъде повишена на длъжността "съдия" в Апелативен съд- Велико Търново- гражданска колегия, с фактически и правни основания, отчитайки изтърпяното дисциплинарно наказание. Мотивите за отказа да се повиши жалбоподателката се съдържат в протокола от заседанието, проведено на 10.12.2019 г. на СК на ВСС, в изказванията на членовете на СК, в приложените към преписката документи, които позволяват да бъде идентифицирана волята на органа относно упражненото публично субективно право. В случаите, когато оспореният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт. (В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България). С оглед принципа на оперативна самостоятелност на СК на ВСС, при приемане на решения от типа на процесните, при които становището на КАК задължително следва да бъде дадено, но съдържанието му е предмет на дискрецията на самата комисия, приемането му от СК зависи от преценката и волята на колегията като решаващ орган. Комисията по атестирането и конкурсите като специализиран консултативен орган към СК на ВСС има правомощия и задължения да изготви такова становище, но съдържанието му се определя от преценката и формираната обща воля на членовете да се произнесат по определен начин. Ето защо, КАК е изпълнила задължението си, събрала се и е приела решение, с което предлага на СК да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 10 длъжностни "съдия" в апелативните съдилища- гражданска колегия, се повишават класираните кандидати до попълване на свободните места. В правомощията на СК на ВСС е да се съобрази с това решение на КАК, но отново колегията, в рамките на своята оперативна самостоятелност, извършва преценка дали да приеме решение за повишаване на дадения кандидат или не. В настоящия случай кадровият орган е приел решение да не повиши кандидата Е. Андреева, а да повиши следващия в класирането кандидат, който отговаря на изискванията на чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ. Само кадровият орган, в случая СК на ВСС, има правото самостоятелно да прецени кой от предложените от комисията кандидати притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на конкурсната длъжност, тъй като съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. Единственото задължение на СК на ВСС е да се съобрази с поредността на класирането, извършено от конкурсната комисия като няма право да "прескача" кандидати и да преминава към гласуване на следващ кандидат, нарушавайки определената поредност. Както е видно от протокола, за Апелативен съд- Велико Търново са повишени К. Пенева, Д. Генчева, следвана от И. Солакова и К. Лазарова, именно по поредността на класирането. Неоснователно е възражението на оспорващата, че СК на ВСС е била длъжна да се съобрази с класирането на комисията и да повиши нея вместо следващ в списъка кандидат. Приемането на това становище би означавало да се обезмисли правомощието на съответната колегия на ВСС да повишава или да премества съдия, прокурор или следовател, което противоречи на нормата и смисъла на закона. Неоснователно е и възражението относно липсата на мотиви към процесните решения. Както бе посочено по-горе, мотивите се съдържат в станалите разисквания, предложенията на помощните органи на СК и приложените към преписката документи. Видно от пълния стенографски протокол, налице са разисквания относно наложеното дисциплинарно наказание на съдия Андреева. В случая, членовете на СК на ВСС са се изказали аргументирано защо формират отрицателно становище, като въпросът не е в това дали е изтърпяно, съответно заличено наложеното й дисциплинарно наказание, а е съсредоточен във факта на неговото скорошно потвърждаване от Върховния административен съд/ на 25.11.2019 г. / и в неговия характер, сочещ на неизпълнение на т. 6.2 от КЕПБМ, в която е записано, че магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си. Както се посочва и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2006 г., правомощието на ВСС за назначаване, имплицитно включва правото на преценка относно моралните качества на предложения от комисията кандидат, поради което той не е обвързан от предложението на председателя на конкурсната комисия да издаде във всички случаи позитивно решение за назначаване. Изборът е предоставен на свободната преценка на съвета относно професионалните и нравствените качества на кандидата. За свободния и категоричен избор на членовете на СК на ВСС в този контекст "говори" недвусмислено и проведеното явно гласуване с 12 гласа "против" тази кандидатура. Цялата процедура по обявения конкурс за повишаване в длъжност "съдия в Апелативен съд- Велико Търново – гражданска колегия е проведена по правилата на ЗСВ и Наредбата. Не следва да се счита, че има допуснато нарушение при провеждане на процедурата, само защото СК не е повишила следващия в класирането кандидат. Както вече бе посочено, правомощието на съответната колегия на ВСС е да прецени кой от предложените от конкурсната комисия кандидат отговаря на изискванията на чл. 162 и чл. 164 от ЗСВ и съответно да повиши този от тях за когото прецени, че тези условия са налице. По изложените фактически и правни съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и без обективни данни за превратно упражнени дискреционни правомощия в нарушение на целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника. В приложеното по делото писмено становище е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Съдът намира искането за основателно, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от НЗПП, но в размер на 100 лева юрисконсултското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 187 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение.