Решение № 4264 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2015 г.

Решение № 4264 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14339/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от Директор на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП срещу Решение № 6593 от 30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2922/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с което е изменен ревизионен акт № 2101201245/12.04.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, като вместо определения корпоративен данък за 2009 г., по фактури № № 1000001428/27.07.2009 г., № 0000000583/21.10.2009 г., № 0000000584/21.10.2009 г. и № 100000612/16.11.2009 г. общо в размер на 20 666,67 лв. определя дължим корпоративен данък в размер на 10 924,83 лв., със съответните лихви. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лего Трейд" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Станислав Колев, в писмени бележки и в с. з., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 3067/19.03.2015 г., постановено по адм. д. № 5492/2014 г., Върховен административен съд е отменил Решение № 1652 от 14.03.2013 г. на Административен съд - София град, по адм. д. № 7820 по описа за 2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град При новото разглеждане на делото административният съд е отменил ревизионен акт № 2101201245/12.04.2012 г. на орган по приходите при ТД - София на НАП, потвърден с решение № 1574/2.07.2012 г. на изпълняващия правомощията директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с актуално наименование "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2009 г. и съответните лихви както следва - определен корпоративен данък в размер на 5470 лв. и съответните лихви въз основа на увеличение на финансовия резултат със сумата от 54 700 лв., представляваща разлика между пазарните стойности на продадени моторни превозни средства и продажните им цени, като вместо това е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт в тази му част, отменил е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отменен ревизионния акт, с която на търговското дружество са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2009 г. и съответните лихви, въз основа на увеличението на финансовия резултат по фактурите, издадени от "Тенакс 99" ЕООД, като е върнал делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в останалата му част. Следователно предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд и съответно пред настоящата касационна инстанция е ревизионният акт в частта му, в която на търговското дружество са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за данъчен период 2009 г. и съответните лихви, въз основа на увеличението на финансовия резултат по фактурите, издадени от "Тенакс 99" ЕООД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да измени ревизионния акт, съдът е формирал правен извод за частична основателност на жалбата по отношение размера на определения размер корпоративен данък за 2009 г. по издадените фактури от "Тенакс 99" ЕООД и по този начин данъчното задължение е намалено спрямо определената в РА сума от 20 666,67 лв. на 10 924,83 лв. по спорните 4 бр. фактури, в чиято подкрепа са изложени мотивирани съображения от фактическа и правна страна за приложимост на разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 67 от ЗКПО. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Оспореното решение на АССГ e правилно. Постановено е с оглед доказателствата и в съответствие с материалния закон, както и са съобразени дадените указания в отменителната част на решението на ВАС № 3067/19.03.2015 г. по ад № 5492/2014 г., с която делото е върнато за ново произнасяне. При изпълнени задължения по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 от ГПК, като е изследвал подробно установените за спора факти, съпоставени с неоспореното заключение на приетата ССЕ и същевременно отчетени доводите на страните, съдът е формирал верен правен извод за частична основателност на жалбата по отношение размера на определения размер корпоративен данък за 2009 г. по издадените фактури от "Тенакс 99" ЕООД. Правилно данъчното задължения е намалено спрямо определената в РА сума от 20 666,67 лв. на 10 924,83 лв. по спорните 4 бр. фактури, в чиято подкрепа са изложени мотивирани съображения от фактическа и правна страна за приложимост на разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 67 от ЗКПО, които следва да бъдат споделени. Експертизата правилно е отразила и амортизациите за м. 11 и м. 12.2009 г., начислени върху стойността на осчетоводените дълготрайни нематериални активи, които се отчитат като разход, общо в размер на 4 418,33 лв. Начисляването и отчитането на амортизациите на дълготрайните нематериални активи се извършва според изискванията на СС № 4 "отчитане на амортизациите", като съобразно т. 6.1 начисляването на амортизацията на активите започва от месеца, следващ месеца на придобиването. Съгласно т. 6.3 начисляването на амортизациите се отчита като разход, поради това със сумата от 4 418,33 лв. е намален и финансовият резултат за 2009 г. съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО при определяне на годишните данъчни амортизации, данъчните амортизируеми активи се разпределят в VII категории съобразно вида и характера на актива, като годишните данъчни амортизационни норми не могат да надвишават тези, регламентирани с чл. 55, ал. 2 от ЗКПО. При така установените обстоятелства правилно е съобразил първоинстанционният съд становището на експертизата, като приема, че ако стойността на доставките по фактура № 0000000583/21.10.2009 г. в размер на 59 000 лв. и стойността по фактура № 0000000584/21.10.2009 г. в размер на 21 333,33 лв. за преправяне на тръбопровод се осчетоводят по дебита на сметка "други дълготрайни нематериални активи", ако сумата от 33 333,34 лв. от доставката по фактура № 0000000612/16.11.2009 г. се осчетоводят по сметка 651 "нефинансови разходи за бъдещи периоди" и ако върху подлежащите на заприходяване дълготрайни нематериални активи се начислят амортизации за м. 11 и м. 12.2009 г. в размер на 4 418, 33 лв., тогава увеличението на финансовия резултат за 2009 г. след правилното осчетоводяване на доставките по фактури № 0000000583/21.10.2009 г., № 0000000584/21.10.2009 г. и № 000000061216.11.2009 г. ще бъде в размер на 109 248,34 лв. (59 000 лв. + 21 333,33 лв. + 33 333,34 лв. - 4 418,33 лв. = 109 248,34 лв.), а размерът на корпоративния данък за 2009 г. следва да бъде в размер на 10 924,83 лв. При съобразяване на така направените изводи и при съобразяване на обстоятелството, че с обжалвания ревизионен акт за 2009 г. на дружеството е начислен дължим корпоративен данък в размер на 20 666,67 лв., обжалваният ревизионен акт правилно е изменен в частта му на установените задължения по ЗКПО за 2009 г. по отношение на процесните фактури, като вместо дължимия данък в размер на 20 666,67 лв., дължимият данък следва да бъде определен в размер на 10 924,83 лв. В процесния случай за направените изводи се е обусловила приложимостта на чл. 67 от ЗКПО. Съобразно чл. 67 от ЗКПО счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Съобразно чл. 48 от ЗКПО данъчни амортизируеми активи са: 1. данъчните дълготрайни материални активи; 2. данъчните дълготрайни нематериални активи; 3. инвестиционните имоти, с изключение на земята; 4. последващите разходи по чл. 64 от с. з. В случая се касае за данъчни дълготрайни нематериални активи по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО (начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив). Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в счетоводен аспект разходите за подобрение на нает актив представляват амортизируеми дълготрайни материални активи и за тях са приложими изискванията на СС № 16 и СС № 4. Същите се завеждат в счетоводния амортизационен план на предприятието по документално доказаната цена на придобиване. От това произтича приложимостта на правилата по глава десета от ЗКПО, респективно основанието за завеждане на актива в данъчния амортизационен план. В данъчен аспект, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи са данъчни дълготрайни нематериални активи и тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив. Тъй като разходите за ремонт водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или предоставени за ползване дълготрайни активи, на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО същите е следвало да бъдат отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив. Правилно данъчното задължения е намалено спрямо определената в РА сума от 20 666,67 лв. на 10 924,83 лв. по спорните 4 бр. фактури. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1650 лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, осмо отделение,