Решение № 252 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1401/2011 г.

Решение № 252 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1401/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Д. Т. Г., от Варна, срещу влязлата в сила присъда № 403 от 12.07.2010 г., на Районен съд- гр. Варна, 36 наказателен състав, постановена по НОХД № 6607/2009 г., по описа на съда, потвърдена с въззивно решение № 343 от 23.11.2010 г., на Окръжен съд- гр. Варна, наказателно отделение, по ВНОХД № 1584/2010 г., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. От саморъчно изготвеното от осъдения искане за възобновяване на наказателното дело, с лаконично съдържание, се извеждат доводи за нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Поддържа се, че влязлата в сила присъда и потвърждаващото я въззивно решение са постановени в нарушение на закона, предвид осъждането на молителя, без наличието на годни и несъмнени доказателства по делото за извършено от него обсебване. Искането е за отмяна на решението и присъдата. Осъденият, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник, поддържа искането, с уточнението, че липсват съображения за квалификацията "опасен рецидив", както и за нарушено право на защита, предвид липсата на обективно изследване на обстоятелствата по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и провери влезлия в сила съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Д. Т. Г. е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е неоснователно. С първоинстанционната присъда Варненският районен съд, 36 наказателен състав, е признал подсъдимия Д. Т. Г., от гр. Варна, за виновен в това, че на неустановена дата през м. ноември 2008 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил "Фолксваген Голф 3", на стойност 2088 лв., собственост на П. Д. П., която владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор. Подсъдимият Г. е осъден да заплати разноските по делото. Цитираната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло с въззивното решение на Варненския окръжен съд, което като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред. Видно от изложените в искането за възобновяване на делото съображения, осъденият Г. поначало не възразява срещу доказателствената дейност на районния и окръжния съд, касаеща събирането, приемането и проверката на доказателствата. Възразява обаче, от една страна- срещу несъбирането на посочени от него доказателства, оборващи обвинителната теза, и от друга- срещу тяхната правна оценка, довела до извода за съставомерност на деянието, и респ. - до неговото осъждане. Прегледът на материалите по делото безусловно сочи, че по искане на подсъдимия, в първоинстанционното производство е бил допуснат в качеството на свидетел Н. Р., от [населено място], както и лице на име "Г. " от [населено място] (с подлежаща на допълнително уточняване самоличност), също Н. Н., М. В., А. Х., а съдебното следствие пред първата инстанция е приключило след изричното изявление на защитника на искателя, че няма други доказателствени искания. Такива не са били заявени и във въззивното производство, т. е. правата му да иска събиране на доказателства и да се позовава на тях по никакъв начин не са били накърнени от инстанциите по фактите. Липсват основания също така да се счете, че в процесния случай е налице превратно тълкуване и оценка на част от доказателствата по делото, с игнориране от съда на онези от тях, които оборват обвинителната теза. Възраженията в искането очевидно касаят изводите на съда по съществото на делото, доколкото предложената повече от пестелива аргументация сочи на несъгласие с приетите от съдилищата правни изводи, съобразно направените фактически констатации, изводими от доказателствата. За да счетат, че извършеното от дееца съставлява престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, предходните инстанции са приели за безспорно и категорично доказано по делото, че след като поискал и получил за временно ползване процесния лек автомобил, собственост на пострадалия свидетел П. П., той не го върнал на собственика, а под предтекст, че е настъпила повреда и се налага ремонт, който обещал да изпълни, го задържал. Осъденият двукратно залагал автомобила срещу различни суми, а впоследствие същият бил откупен от трето лице (свид. Г.), което след извършване на налагащия се ремонт, го продал на свид. С., който от своя страна доброволно го предал, заедно с документите за МПС в хода на разследването. Инстанциите по същество са се занимали обстойно и с възраженията на осъденото лице във връзка с изтегления от него кредит, и позовавайки се на изисканите и приложени по делото документи от А. банк и всички установени релевантни факти са заключили, че той няма връзка с отношенията между дееца и пострадалия П. по отношение на спорния предмет. За решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца, съобразно предмета на повдигнатото обвинение, е необходимо, на първо място, да е доказано упражняването на фактическа власт върху чужда движима вещ, и то на правно основание. Безспорно е, че в случая инкриминираният лек автомобил има характера на чужда за Г. вещ, както и, че тя се намирала в негово владение на правно основание. За да е налице обсебване, е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние- фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Казано с други думи, за да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у него предмет. Предвид конкретиката на настоящия казус, несъмнено е налице осъществен акт на имуществено разпореждане с вещта, сочещ на осъществена присвоителна дейност. Доказана е и субективната страна на престъплението- пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК. Не е вярно също, че наличието на опасен рецидив не е обсъждано от съдилищата- с констатациите на районния съд (мотиви, л. 109 от НОХД № 6607/2009 г.) по въпроса, въззивният се е съгласил изцяло, възприемайки въведената правна квалификация. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното наказание. ВКС не намери, че наказанието, наложено на молителя- три години лишаване от свобода, съдържа характеристиките на явната несправедливост, дефинирани по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Същото е определено на специалния минимум, регламентиран в санкционната част на нормата от особената част на НК, съгласно правилата на чл. 54 НК, при съобразяване целите на наказанието по чл. 36 НК и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, уреден по чл. 35, ал. 3 НК. Няма обаче основание за последващо смекчаване на санкцията, с евентуалното приложение на чл. 55 НК, както правилно за заключили предходните инстанции, тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук правила за индивидуализация на наказанието, в контекста на многобройните минали осъждания на Г., извън определящото правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция счете, че искането на осъдения Д. Т. Г. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, поради което прие, че съобразно правомощията си по чл. 425 НПК, следва да остави същото без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение