Решение № 14646 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2017 г.

Решение № 14646 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. "А. Д." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., чрез управителя Г. Д. и 2. О. Д., чрез кмета срещу решение № 94 от 10.03.2017 г. по адм. дело № 519/2016 г. на Административен съд - Х. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспореното частично решение от 09.09.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. Д., със законните последици. Втората касационна жалба съдържа оспорване на решението и в частта за разноските, като се твърди прекомерност. Ответникът "К." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Д., чрез адв. М. ангажира становище за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и приетата по делото експертиза. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение е изменено решението от 09.09.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при О. Д., назначена със заповед № РД-06-1314/09.09.2016 г. на кмета на О. Д., в частта му за имот с идентификатор 21052.1012.156, като е увеличен размерът на обезщетението за правото на преминаване през имот с идентификатор 21052.1012.156, собственост на "К." ООД и възникване на сервитутна зона за осигуряване на достъп на превозни средства и хора до имот с идентификатор 21052.1012.95 в кв. 200 по КК на гр. Д. по предварително определено трасе, от 22 704 лв. с ДДС на 38 000 лв. с ДДС, като О. Д. е осъдена да заплати на "К." ООД разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза, която след анализ на индикациите за търсената справедлива пазарна стойност, получени при прилагането на оценителски методи и отчитане на всички факти и обстоятелства, свързани с оценяваната единица, е определила пазарната стойност на 1 кв. м от 55 лв. и обща сума за засегнатите 946 кв. м от правото на преминаване през имот с идентификатор 21052.1012.156 - 38 000 лв. с ДДС. Изложени са подробни мотиви за кредитирането на заключението на вещото лице по реда на чл. 202 ГПК, с оглед направеното оспорване от процесуалният представител на заинтересованата страна "А. Д." ЕООД. Прието е, че експертизата съдържа подробна характеристика на процесния имот, а оценката е изготвена при стандарт на стойността "справедлива пазарна стойност", определена по метода на пазарен аналог, със сравнение на оценявания актив след анализиране на скорошни оферти за подобни имоти. За определяне пазарната стойност на 1 кв. м земя експерта е използвал метода на сравнителния анализ, с характеристики, близки до тези на оценявания имот, като в табличен вид са изобразени използваните аналози, с техните характеристики и стойност, и е коригирала цената с коефициент за риска при продажба и адаптация на пазара, за да приеме средна пазарна стойност за 1 кв. м земя. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Производството пред административния съд е образувано по оспорване протокола на Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, с който е определена оценка по чл. 192, ал. 6 ЗУТ на правото на преминаване през описания имот със сервитутна площ от 946 кв. м, от което следва, че контрола за законосъобразност е ограничен само досежно решението на Комисията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, което съставлява подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт по силата чл. 210, ал. 3 във вр. с ал. 2, чл. 215 от ЗУТ. Извън обсега на съдебния контрол по чл. 146 АПК са доводите касаещи учредяването на самото право на преминаване, което е предмет на последваща заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, както правилно е прието в обжалваното решение. Мотивите за изменение на оценката се базират на приетата по делото експертиза, като са изложени изрични мотиви за кредитирането й по реда на чл. 202 ГПК, предвид направеното оспорване. В тази връзка не е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като от оспорилия експертизата процесуален представител на заинтересованата страна "А. Д." ЕООД не е направено искане за допускане на допълнителна, повторна или алтернативно разширена експертизи - чл. 200 във връзка с чл. 201 от ГПК, приложими субсидиарно в административния процес по силата на чл. 144 АПК. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Възражението по касационната жалба на О. Д. по отношение размера на присъдените разноски в полза на "К." ООД съставлява искане по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и произнасянето по него е от компетентността на първоинстанционният съд, поради което следва да бъде изпратено за произнасяне на Административен съд - Х. Разноски пред настоящата инстанция от ответника "К." ООД не са направени, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение