Решение № 12296 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2020 г.

Решение № 12296 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5805/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ню Айдиас Ивентс" ЕООД, гр. София чрез адв. А. Леков против решение № 512/28.01.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 12237/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София в оспорената част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е игнорирал представени в съдебното производство писмени доказателства и не е взел предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По приложението на материалния закон счита, че е доказано реалното осъществяване на спорните доставки с предмет заснемане, съответно заснемане и излъчване на рекламни видео клипове, като излага подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. В устните състезания пред настоящата инстанция процесуалният представител на дружеството адв. Симеонов поддържа довод, че в обжалваното решение липсва преценка по валидността на оспорения акт. Подробни съображения за нищожност на ревизионния акт, поради липса на компетентност на органа, възложил ревизията, излага в представено по делото писмено становище. Искането е за отмяна на решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да се прогласи нищожност на ревизионния акт или неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София чрез юрк. Т. Попова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, като се остави в сила първоинстанционното решение. Становището на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Ню Айдиас Ивентс" ЕООД против ревизионен акт № Р-22221017004588-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София - Т. Герасимов на длъжност началник сектор – орган, възложил ревизията и М. Братанов на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в оспорената му част, в която е изменен резултатът по ЗДДС и е определен ДДС за внасяне в общ размер на 176 529. 48 лева и съответните лихви в размер на 52 958. 84 лева и е потвърден резултатът по ЗДДС в размер на 26 468. 61 лева и съответните лихви в размер на 7 992. 19 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК. Изготвен е в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити. Мотивиран е подробно, като неразделна част от ревизионния акт е и ревизионният доклад, който съдържа фактическите констатации и съображения на ревизиращия екип. От фактическа страна съдът е установил, че предмет на оспорване е отказ на правото на данъчен кредит, упражнено от ревизираното лице по фактури, издадени от 17 доставчици – "Ню айдиас корпорейшън" ЕООД, "713 Медия Продакшън" ЕООД, "Ивали – 40" ЕООД, "М. К. -67" ЕООД, "Ви Бо Строй Комерс" ЕООД, "Атлас 3" ЕООД, "АБ Артпроект" ЕООД, "Мебел стил" ЕООД, "Ви енд Ал" ЕООД, "Венилюкс" ЕООД, "Ви ТИ ПИ Консулт" ЕООД, "Врачовски груп" ООД "Билд инвест 2000" ЕООД, "Франко Трейд 2013" ЕООД, "Дизайн Логистик" ЕООД, "Еуробул" ЕООД и "Аккарди и Делта БГ" ЕООД. Доставките са за услуги по "заснемане на рекламен видеоклип", съответно "заснемане и излъчване на рекламен видеоклип". По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките. Според съда по делото не е установено от кого и какъв видеоклип е изработен, на каква тематика, както и че такъв е излъчван, по коя медия, по кое време, на какво рекламно събитие. В събраните доказателства липсва конкретизация относно дизайн, техника на заснемане (анимация, снимки, софтуер за обработка и т. н.), съдържание, на което да отговоря договорения (рекламен) продукт. Твърденията на ревизираното дружество в хода на съдебното производство, че се касае за преработка на вече съществуващ рекламен клип не кореспондират със събраните доказателства. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не променя горните изводи. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно постановено. Основателни са доводите на касатора, че съдът не е извършил дължимата проверка за компетентност на органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт. По делото е установено, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22221017004588-020-001/13.07.2017 г. издадена от К. Методиева на длъжност началник сектор "Ревизии" като заместник на М. Гаврилов, изпълняващ същата длъжност. По делото е приложена заповед № УЧР-414/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – София, по силата на която К. Методиева изпълнява задълженията на М. Гавраилов за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. на основание чл. 84, ал. 2 от ЗДСл. По делото не са приложени доказателства за отсъствието на М. Гаврилов за посочения период. В преписката по делото липса и заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Същата е описана в придружителното писмо за изпращане на жалбата до съда, но не се съдържа в кориците на делото. Заповед за изменение на ЗВР № Р -22221017004588-020-002/9.10.2017 г., с която е удължен срокът за извършване на ревизията е издадена от Б. Николчовски на длъжност началник сектор "Ревизии" като заместник на М. Гавраилов на същата длъжност. От заповед № УЧР-609/3.10.2017 г. на директора на ТД на НАП – София е видно, че Б. Николчовски изпълнява задълженията на М. Гаврилов за периода от 3.10.2017 г. до 13.10.2017 г. Липсват доказателства за отсъствие на Гаврилов и в този период. С решение № Р- 22221017004588-098-001/26.10.2017 г. издадено от директора на ТД на НАП - София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22221017004588 от М. Гаврилов в качеството на възлагащ орган и е възложена на Т. Герасимов в качеството на орган по възлагане, който е издал и ревизионния акт. Това решение е подписано от А. Галчева в качеството й на заместник на И. Христова – директор на ТД на НАП – София. В преписката по издаване на оспорения ревизионен акт не са приложени доказателства за заместване и отсъствие на титуляра, изпълняващ длъжността териториален директор. От изложеното е видно, че въпросът за компетентността на органа по приходите, издал ревизионния акт, като възложител на ревизията, както и въпросът за компетентността на органа, издал решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК, е останал неизяснен по делото. Изводът на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК е изцяло бланкетен. На страната, която носи доказателствената тежест в производството пред съда – директора на дирекция "ОДОП" - София, не са дадени указания да се комплектова преписката в цялост и да се представят доказателствата, удостоверяващи отсъствието на М. Гаврилов за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. и от 3.10.2017 г. – 13.10.2017 г. Не са дадени и указания да се представят доказателства за компетентност на издателя на решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК при условията на заместване на териториалния директор на ТД на НАП – София. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви налице ли са предвидените от закона основания за изземване на преписката от органа по възлагане. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства възможността касационната инстанция да извърши преценката по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността на ревизионния акт съгласно чл. 220 АПК. Основателно е и възражението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото. Съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките на услуги по заснемане, съответно по заснемане и излъчване на рекламни видео клипове от доставчиците, посочени по-горе. По делото няма данни да са приети като доказателства описаните в придружително писмо изх. № 53-06-2731/4.05.2018 г. на гл. инспектор М. Братанов, ръководител на ревизията – 2 броя CD с видео записи (л. 1 от папка 6). Тези CD не са приложени в представената пред съда административна преписка. Наличието на видео записи е релевантно за реалността на спорните доставки, с оглед предмета на услугите по заснемане на рекламни видео клипове. Липсата на фактически установявания по фактите, релевантни за осъществяването на услугите, препятства преценката на касационната инстанция и по приложението на материалния закон съгласно чл. 220 АПК. Изложеното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните по разпределението на доказателствената тежест в процеса – на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София да установи компетентността на органите по приходите, издали ревизионния акт, а на "Ню Айдиас Ивентс" ЕООД да установи изпълнението на услугите по заснемане на рекламен видео клип, съответно заснемане и излъчване на рекламен видео клип, предмет на фактурите, издадени от процесните 17 доставчици. На основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да задължи ответника да представи преписката в цялост като представи доказателства за отсъствие на М. Гаврилов на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП – София за периода от 30.06.2017 г. до 13.07.2017 г. и периода от 3.10.2017 г. – 13.10.2017 г., препис от заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП – София за определяне на органите по приходите, които възлагат ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и доказателства за отсъствие на И. Христова – директор на ТД на НАП – София към 26.10.2017 г. и доказателства за заместването й от А. Галчева, към момента на издаване на решение № Р-22221017004588-098-001/26.10.2017 г. за изземване разглеждането и решаването на преписката. Да задължи ответника да представи и 2 броя CD с видео записи, които според придружително писмо изх. № 53-06-2731/4.05.2018 г. на гл. инспектор М. Братанов – ръководител на ревизията (л. 1 от папка 6), са част от преписката. При необходимост от специални знания, съдът може да провери съдържанието на видео записите чрез назначаване на вещо лице на основание чл. 171, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. След събиране на горните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт като изложи мотиви относно компетентността на органите по приходите, които са го издали и по-конкретно компетентността на органа по приходите, възложил ревизията, като прецени издаването на ЗВР и решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК при условията на заместване и съответно наличието на основания за издаване на решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК. При произнасянето си по материалния закон – чл. 68 и сл. ЗДДС, съдът следва да направи фактически установявания въз основа на всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви относно извършването на услугите, предмет на спорните фактури, описани на стр. 20 от решението на директора на дирекция "ОДОП" – София и изпълнението на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. С оглед изхода от спора, по разноските за настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,