Решение № 80 от 19.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2016 г.

Решение № 80 от 19.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. С влязлото в сила решение от 25.02.2016 г. по гр. д. № 604/2015 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдeно първоинстанционното решение от 11.09.2015 г. по гр. д. № 333/2015 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. П. П. от [населено място] срещу ОДМВР-Ловеч иск за заплащане на сумата 1 929.26 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд на два официални празника - 24.12 и 25.12.2014 г., както и за сумата 24.14 лв., представляваща мораторна лихва от 26.12.2014 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. В подадената от М. П. П. молба за отмяна на горното решение се поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Молителят твърди, че то е основано на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., която е обявена за нищожна в частта, с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официален празник по тази заповед се прилага за труд, положен след 1.07.2014 год., с решенията на ВАС № 10515 от 12.10.2015 г. по адм. д. № 8888/2015 г. и оставящото го в сила решение № 1694 от 17.02.2016 г. по адм. д. № 13709/2015 г. на петчленен състав на ВАС, обнародвани в Д. в. бр. 17 от 1.03.2016 г. Ответникът по молбата ОДМВР-Ловеч оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното: За да отхвърли предявения от молителя иск за заплащане на претендираната сума, съдът е изложил съображения за приложението на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Съгласно т. 2 от същата за отработените от ищеца на официалните празници 24 и 25.12.2014 г. общо 24 часа му се полага допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение, възлизащо на сумата 961 лв. По отношение изменената с последващата заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи т. 4, регламентираща реда и начина на определяне размера на допълнителното възнаграждение по т. 2, съдът приел, че тълкуването следва да е в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби, целта на тълкувания акт и на основните начала на правото, съгласно чл. 46 ЗНА. Въз основа на целта на заповедта, която е да се определи за работа на официални празници размерът на допълнителното възнаграждение да се удвоява, както и обстоятелството, че то се изчислява почасово /т. 5 от заповедта/, това налага изчислението да се направи за възнаграждение за един час, и то да се удвои, което е и сторено при изчисляването на изплатеното на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 275.62 лв. Тезата на молителя е, че влязлото в сила решение е основано на последвалата заповед на министъра на вътрешните работи от 15.01.2015 г., с която е изменена т. 4 от предходната заповед от 28.10.2014 г. и въз основа на придаденото обратно действие на изменението за период, включващ релевантните дати, с което неправилно дължимото му се допълнително възнаграждение е изчислено в по-нисък размер с претендираната сума. С оглед обявяването за нищожна на последващата заповед в частта й, с която е предвидено, че редът за изплащане на допълнителното възнаграждение за работа на официални празници по нея се прилага за труд, положен след 1.07.2014 г., с представените решения на ВАС, молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, с което искът му е отхвърлен. Настоящият състав на ВКС счита, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като съображенията във влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, са за приложението на издадената въз основа на делегацията по чл. 179, ал. 2 ЗМВР заповед на министъра на вътрешните работи от 28.10.2014 г. Въз основа на нея съдът приел, че размерът на изплатеното допълнително възнаграждение за положения от ищеца труд на двата официални празника /24 и 25.12.2014 г./ правилно е определен, като е подложил на тълкуване разпоредбата на т. 4 от същата заповед, във връзка с т. 2 и т. 5, като е отчел целта на този нормативен акт - за работа на официален празник да се полага допълнително възнаграждение в двоен размер и тъй като то се отчита в часове, то и изчислението следва да е за час, което съответства както на логиката, така и на начина на определяне на допълнително възнаграждение за труд в държавната администрация и по трудово правоотношение. Съдът приел, че неточността в т. 4 на първата заповед е отстранена с изменението й във втората, което обаче не означава, че изводите относно размера на възнаграждението се основават на последната, за да се счете, че обявяването й в една част за нищожна е основание за отмяна на влязлото в сила решение, на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на горното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ВКС, II г. о.