Решение № 12831 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници, чрез процесуалния представител юрк. Н. Кънева, срещу Решение 1252/26.02.2021 г., постановено по адм. дело 394/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIEB GMBH, Германия, с данъчен номер в България BG 3074924203, представлявано от Н. Гассер, е отменено Решение РТД 3000-2317/13.12.2019 г./32-362411, издадено от Директора на ТД Тракийска. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на процесния административен акт по смисъла на чл. 146 АПК. Твърди, че поради разликата между стандартната вносна стойност на процесната стока и декларираната митническа стойност, органът като краен резултат правомерно е задържал внесената гаранция. Счита, че макар дружеството да е представило изискуемите документи в срок, не е доказано, че стоката е освободена според условия, които да оправдаят разликата между покупната и продажната цена. Оспорва наличието на пазарна логика при извършване на търговия, която има за краен резултат загуба. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIEB GMBH, чрез адв. Г. Горанов, оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище. Моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на сторените за касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение РТД 3000-2317/13.12.2019 г./32-362411, издадено от съвместяващ длъжността Директор на ТД Тракийска (понастоящем Митница Пловдив). За да издаде акта, административният орган е установил, че на 17.03.2019 г. с митническа декларация с МРН 19BG003010002688RO OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIEB GMBH е декларирало внос от Турция при режим свободно обращение с цел крайно потребление на стока пресни домати, тип кръгъл червен, с код по КН 0702 00 00 99, с нето тегло 7 488 кг. при цена 7 907,33 евро. Митническата стойност на вноса е изчислена на 115,61 евро/100 кг. Определената към 17.03.2019 г. стандартна вносна стойност (СВС) за стока от процесния тип е 74,4 евро/100 кг. Поради разликата между декларираната митническа стойност и СВС, която е повече от 8%, на дружеството е указано да внесе обезпечение в размер, какъвто би заплатил за внесеното количество при определената за деня СВС. Сумата 4 364,22 лв. е платена от OGL-FOOD TRADE LEBENSMITTEL VERTRIEB GMBH. Съгласно дадени указания от митническите органи, в едномесечен срок от деклариране на вноса, дружеството е представило доказателства за последваща реализация на стоката. Въз основа на представените документи, органът е приел, че стоката е продадена при цена 114 евро/ 100 кг, т.е. на цена, по-ниска от тази, на която е закупена. Като основание за задържане на внесеното обезпечение в размер на 4 364,22 лв., от фактическа страна, органът е изложил съображения, че стоката не е био продукт, нито е екстра качество, както и че при продажбата се реализира загуба, което противоречи на същността на търговската дейност. Правното основание за постановения отказ за освобождаване на предоставеното обезпечение е чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, като са изложени съображения, че не са доказани условията за освобождаване. При тази фактическа обстановка и извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на Решение РТД 3000-2317/13.12.2019 г./32-362411 поради нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Съображенията на решаващата инстанция са свързани с разпоредбата на чл. 75, пар. 5, ал. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, като е прието, че в случая са представени надлежни доказателства фактури за придобиване на стоката, транспортни документи, фактури за продажба към LIDL Румъния, които потвърждават последващата реализация на стоката. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице декларираната стойност на вносното количество съответства на тази в съпътстващите стоката документи; продажната цена е заплатена; стопанските операции са отразени в счетоводството на дружеството. Според експертизата при вноса е приложен методът договорна стойност на внасяните стоки, като за прилагането му са спазени изискванията на митническото законодателство, поради което, към момента на вноса 17.03.2019 г., вносното мито е 0 %. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Спорният и пред настоящата инстанция въпрос се свежда до приложението и тълкуването на чл. 75 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, който е пряко приложим като уреждащ общата организация на пазарите на селскостопански продукти, в чийто обхват попадат и пресните плодове и зеленчуци, към което спада и процесният внос. Съгласно чл. 75, пар. 5, ал. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 вносителят следва да представи всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка. Това означава, че следва да бъдат представени документите, позволяващи да се определи митническата стойност, като в случая това е договорената между страните продажна цена на внасяните стоки, по смисъла на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилни и обосновани са изводите на съда, че в настоящия спор, дружеството е представило всички нужни документи, касаещи декларираната митническа стойност, като не се установява несъответствие спрямо покупната цена на стоката, което се потвърждава и от СИЕ. С оглед съвкупната преценка на събраните доказателства, настоящата инстанция намира, че достоверността и реалността на декларираната договорна стойност е била доказана по надлежния ред, поради което издаденото решение на митническите органи и установените с него публични задължения е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора относно липсата на пазарна логика при извършване на търговия, която има за краен резултат загуба. С оглед изложеното до момента, обстоятелството дали стоката е реализирана на печалба се явява ирелевантно спрямо освобождаването на предоставената гаранция, като липсва подобно изискване в относимата уредба. Неоснователни се явяват и въведените с касационната жалба твърдения, че макар дружеството да декларира метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент 952/2013 на ЕП и на Съвета, иска митническата стойност да бъде определена въз основа на чл. 74, пар. 2, б. в от Регламента. Видно от митническа декларация МРН 19BG003010002688RO (л. 28) за спорната стока, предмет на вноса, е заявен именно методът, регламентиран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Нещо повече, по силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, едва на последно място следва да бъде пристъпено към чл. 74, § 3. От цитираните разпоредби следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи по този начин, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи и този ред не може да бъде дерогиран по волята на вносителя. При този изход на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като такива следва да се присъдят в размер на 535 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък с разноски и доказателства за заплащането им. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,