Решение № 5378 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2014 г.

Решение № 5378 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Шумен срещу решение № 99 от 19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 251/2013 г. по описа на Административен съд - Шумен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че на обжалване подлежи решението на горестоящия административен орган, а не първоначалния административен акт и е неприложимо правилото на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК. Алтернативно касаторът развива съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на даденото задължително предписание. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който жалбата да бъде отхвърлена. Ответникът - "Юлияна Ефремова" ЕООД, чрез Юлияна Николова Ефремова в качеството на управител излага становище за допустимост и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд - Шумен е отменено задължително предписание на контролен орган на НОИ № РВ-И-669 от 19.07.2013 г., с което на дружеството са дадени указания да се заличат данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Юлияна Николова Ефремова за периода от м. декември 2010 г. до м. май 2013 г., потвърдено с решение № Реш-73 от 4.09.2013 г. на директора на РУСО - гр. Шумен. В касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно се е произнесъл по законосъобразността на задължителното предписание, а не на решението на директора на РУСО - Шумен, с което същото е потвърдено, в нарушение на чл. 117, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. По направеното възражение и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. Административен съд - Шумен е образувал съдебното производство по оспорване на "Юлияна Ефремова" ЕООД, представлявано от Юлияна Николова Ефремова - управител срещу решение № Реш-73 от 4.09.2013 г. на директора на РУСО - гр. Шумен. Като ответник е конституиран и е участвал в процеса директорът на РУСО - гр. Шумен. Видно от мотивите на обжалваното решение е извършен съдебен контрол за законосъобразност на задължително предписание № РВ-И-669 от 19.07.2013 г., издадено от контролен орган на НОИ, без да бъде извършена преценка на подлежащия на оспорване по съдебен ред акт на горестоящия административен орган - решение № Реш-73 от 4.09.2013 г. на директора на РУСО - гр. Шумен. По същество съдът се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в предишната редакция на текста - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. При тази редакция на разпоредбата задължителните предписания като административен акт са подлежали на контрол за законосъобразност пред по-горестоящия административен орган или пред съда, по избор на оспорващия по общия ред, регламентиран в АПК. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е допълнена с ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., като е предвидено, че задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма (наименована "Спорове"). С изменението на нормата е въведен задължителен административен контрол на дадените предписания пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата, като това решение (а не задължителните предписания) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд (чл. 118, ал. 1 от КСО). Следователно, законодателят е изключил възможността за пряко обжалване на задължителните предписания пред съда, като е предвидил специален ред, различен от реда за оспорване на първоначалния индивидуален административен акт в случай, че е проведено административно обжалване и с решението си горестоящият административен орган е потвърдил този акт (по арг. от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК). В случая задължителното предписание е издадено на 19.07.2013 г., т. е. при действието на изменената норма на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. То подлежи на задължително административно обжалване по реда на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което на съдебен контрол в производството пред административния съд подлежи не първоначалния индивидуален административен акт, както неправилно е приел съдебният състав, а решението на директора на РУСО, т. е. акта на горестоящия административен орган, вкл. и в хипотезата, когато е потвърден първоначалния акт, за разлика от общия ред, предвиден в АПК. Съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи това решение на по-горестоящия административен орган, с което е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество. Следователно, по аргумент от цитираната норма в случай, че първоначалният индивидуален административен акт е потвърден от горестоящия орган, то на съдебен контрол подлежи именно първоначалният акт. Нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е специална по отношение на общия ред, предвиден в АПК. С оглед изложеното изводът на Административен съд - Шумен, че предмет на съдебен контрол е задължителното предписание, е неправилен. Като не е съобразил действащата процесуална норма, определил е погрешно спорния предмет, като по този начин е излязъл извън рамките на заявеното оспорване и се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на пряк съдебен контрол, административният съд е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да съобрази изложеното относно предмета на спора и да упражни контрол за законосъобразност върху решение № Реш-73 от 4.09.2013 г. на директора на РУСО - гр. Шумен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,