Решение № 3894 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2010 г.

Решение № 3894 от 18.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба Руска Иванова Вълкова от гр. Бургас против решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. Твърди се в жалбата, че собствения й имот с идентификатор № 51500.510.133 по кадастралната карта на гр. Несебър попада в обхвата на оспореното решение. С доводи за нищожност и незаконосъобразност се иска обявяването й, евентуално отмяна на решението. Ответникът по жалбата-Министерски съвет, чрез своя пълномощник оспорва жалбата. Заинтересованите страни Министерството на физическото възпитание и спорта и Националната спортна академия "Васил Левски", чрез своите пълномощници вземат становища за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна -Министерство на образованието, младежта и науката не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди представените по делото доказателства и направените от страните доводи, намира следното: I. По допустимостта на жалбата: По делото е представен решение от 13.10.2009 г. постановено по адм. д. № 65/2009 г. на районен съд гр. Несебър, с което жалбоподателката се легитимира като собственица на поземлен имоти с идентификатори №, находящи се в м. Акротирия, землището на гр. Несебър. Този поземлен имот изрично е включен в територията, обявена за обект с национално значение с оспореното решение на Министерския съвет. Последното засяга упражняването на собственическите правомощия. Определянето на обекта, като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява на правата на собственост, но води до промени в териториалния му статут, вкл. и промяна в органите, компетентни да осъществяват административно производствените действия по ЗУТ за одобряване на планове и строителни книжа за обекта. Тази промяна в статута на имота, настъпваща от оспореното решение, засяга правата на собствениците и те имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. За жалбоподателката е налице правен интерес за оспорване на решението на Министерския съвет, но само в частта му, касаеща нейния имот. В конкретния случай субективното право принадлежи на адресатите на акта, в частност и на жалбоподателката - собственици на поземлените имоти в обхвата на решението на Министерския съвет. Неоснователно се поддържа от ответниците, че НСА "Васил Левски" е единствен адресат на акта. Имотът е включен изрично в територията на обявения за обект с национално значение. Споровете за собственост върху имотите включени в тази територия не подлежат на разглеждане в административното производство и нямат значение за законосъобразността на оспорения акт. II. По основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" - Несебър" с площ 135,30 дка за обект с национално значение. В посочената норма обаче е определен само смисъла на понятието "обект с национално значение". Разпоредбата не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената норма не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последица като оспорения. Министерският съвет притежава компетентност да издава актове за обявяване на обекти като такива с национално значение, поради което оспореното решение не е нищожно, както неоснователно се твърди от жалбоподателите. С изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 87 от 5.11.2010 г., т. 62, § 5 от ДР е допълнена, че "Обект с национално значение" е обект, определен със закон или с акт на МС. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Съгласно ал. 1 на цитираната норма спортните обекти и съоръжения с национално значение, представляващи публична собственост, са определените съгласно приложение № 1, което приложение може да се изменя от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В ал. 3 на чл. 47а от ЗФВС е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. При анализ на тази специална разпоредба се налага извода, че за да бъдат определени спортните обекти и съоръжения на посочената академия като обекти с национално значение, следва да са налице две предпоставки: въпросният обект следва да е публична държавна собственост и да е бил предоставен за ползване от Министерския съвет по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния. Това е така, защото с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Както беше посочено по-горе, поземленият имот с идентификатори № 51500.510.133 е частна собственост на оспорващата. По делото няма данни и посоченият имот да е бил предоставян за управление на Националната спортна академия "Васил Левски" по реда на чл. 6 и следващите от ППЗДС. По делото са представени два акта за държавна собственост на недвижими имоти № № 382 и 383, издадени на 20 януари 1974 г., с които на посочената академия (тогава ВИФ "Георги Димитров") са предоставени сгради. Представен е и акт № 4744/17 септември 2009 г. за публична държавна собственост, в който е отразено, че на Националната спортна академия "Васил Левски" са предоставени права на управление върху описаните в акта имоти, но тези имоти представляват сгради. Не са представени доказателства по делото, удостоверяващи предоставянето на ПИ за ползване на академията. Като мотиви на оспореното решение следва да се приемат изложените в Доклада на вносителите на проекта за решение на МС. В него са посочени причини за "неуредените права на НСА върху земята на спортната база" и е предложено да се приеме решение за обявяване на обекта за такъв с национално значение, за да се създаде "възможност за запазване целостта на базата и запазване на възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове". Така изложените фактически основания не обосновават национална значимост на обекта. Настоящият състав счита, че на изложените фактически и правни основания за издаването му, оспореното решение на МС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта касаеща имотите на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,