Решение № 28 от 4.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1737/2014 г.

Решение № 28 от 4.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1737/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на н. о. х. д. № 406/2014 г. на Окръжен съд - гр. Плевен и за отмяна на определение от 23.06.2014 г., с което е одобрено споразумение между прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Плевен и защитника на осъдения Й. Т. Г. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че съдът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 от НПК и е постановил своя акт без да разполага с актуални данни относно съдимостта на Й. Г. - обстоятелство, което е от съществено значение за законосъобразна преценка налице ли са предпоставките на чл. 66 и чл. 68 от НПК. В тази връзка се сочи, че е налице предходно осъждане на Г. на лишаване от свобода и престъплението, за което е санкциониран по настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа предложението. Осъденият Й. Г. не изразява лично или чрез защитник становище относно основателността на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение от 23.06.2014 г. по н. о. х. д. № 406/2014 г. Окръжният съд гр. Плевен е одобрил споразумение между И. Г., прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Плевен и адв. Д. Д., защитник на осъдения Й. Т. Г., с което Г. се признава за виновен в това, че в периода от 06.06.2013 г. до 24.10.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространявал високорисково наркотично вещество - наркотичен коноп с общо тегло 3,614 грама на стойност 21,70 лева и се съгласява за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. На л. 20 - 21 от ДП е приложена справка за съдимост от 14.06.2013 г., съгласно която Й. Т. Г. двукратно е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпления по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК. Както при първоначалното образуване на н. о. х. д. № 96/2014 г. по общия ред с обвинителен акт, така и впоследствие след прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и последвалото го повторно внасяне на делото в окръжния съд, този път по реда на Глава двадесет и девета от НПК, данните за съдебното минало на Й. Г. не са били актуализирани посредством изискване на нова справка за съдимост. Последното е било абсолютно наложително, като се има предвид, че от момента на издаване на коментирания документ до произнасянето на окръжния съд с определение за одобряване на споразумението е изминал значителен период от време - приблизително една година. Обстоятелството, че в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (обн. ДВ, бр. 24/2008 г.) по отношение на справката за съдимост отсъства разпоредба, аналогична на чл. 43 за шестмесечна валидност на свидетелството за съдимост, не освобождава решаващия съд от задължението да събере данни за съдебното минало на дееца. Спецификата на диференцираната процедура, по която се е развило и е приключило наказателното производство, също не дава основание да се счита, че съдът е лишен от възможността по искане на страните или по свой почин да допусне и да приеме доказателства за личността на подсъдимия. Напротив, необходимостта от изискване на актуална справка за съдимост е произтичала от разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК за извършване на преценка дали споразумението, постигнато между прокурора и защитника, е в съответствие със закона и морала. Елемент от тази преценка неизбежно са и видът и размерът на наказанието и начинът на неговото изтърпяване, а задължението за прилагане на ново свидетелство за съдимост е предпоставка за законосъобразност и на извода следва ли да се приложи чл. 68 от НПК. Допълнителен аргумент в тази насока са и данните за наличие на предходно осъждане на Й. Г. по н. о. х. д. № 2162/2013 г. на Районен съд -гр. Плевен, указващи, че част от деянията, включени в продължаваното престъпление - предмет на н. о. х. д. № 406/2014 г., са извършени след влизане в сила (на 23.08.2013 г.) на съдебния акт по н. о. х. д. № 2162/2013 г. и в определения от районния съд тригодишен изпитателен срок по чл. 66 от НК. Отсъствието на дължимата процесуална активност за изясняване на въпроса относно съдебното минало на осъдения Г. е обусловило и незаконосъобразност на правните изводи на първата инстанция досежно наличието на предпоставките за приложение института на условното осъждане. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предложението на Главния прокурор е основателно и н. о. х. д. № 406/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен следва да бъде възобновено, като определението за одобряване на споразумението бъде отменено, а делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение