Решение № 17295 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2019 г.

Решение № 17295 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9339/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1171 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2219/2018 г. на Административен съд – Варна, с което са обявени за нищожни Ревизионен акт /РА/ №Р-03000817005261-091-001/13.04.2018 г. и РА за поправка с № П-03000818073302-003-001/20.04.2018 г., потвърдени с Решение № 135/10.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че ревизиращият екип е съставен от органи по приходите при ТД на НАП - София, тъй като конкретните длъжностни лица са изрично посочени в писмо изх. № 11-02-111-2/28.08.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, издадено на основание чл. 10, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Това писмо, освен, че е адресирано до Директорите на ТД на НАП - Варна и ТД на НАП - София, е издадено въз основа на получено в ЦУ на НАП постановление пр. пр. № 10019/2017 г. на прокурор от СГП, Специализирано звено "Антикорупция", 01 група, на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. В него са посочени субектите на ревизията, сред които и лицето Ж. Мартинов. Намира, че това постановление е задължително за изпълнение от органите на НАП и неправилно административния съд е приел, че в писмото липсват мотиви за възлагането на ревизията. Счита, че представената заповед от 22.05.2017 г., с която Изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП на Зам. изпълнителния директор А. Георгиев обосновава компетентността на последния да възлага организирането на надлежни действия за извършването на проверки и ревизии, като именно в изпълнение на тези правомощия той е индивидуализирал поименно органите по приходите в писмо изх. № 11-02-111-2/08.08.2017 г. на основание чл. 10, ал. 8 от ДОПК. Според касатора неправилно е прието, че ревизиращите са командировани единствено за четири дни от целия период на ревизията, а същевременно са осъществили редица процесуални действия на различни дати от посочените в командировъчните заповеди. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС- Варна, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Ж. Мартинов от [населено място], чрез процесуален представител, с писмен отговор, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд – Варна е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-03000817005261-091-001/13.04.2018 г., поправен с РА за поправка с № П-03000818073302-003-001/20.04.2018 г., потвърдени с решение № 135/10.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на Ж. Мартинов са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 48 586. 16 лв. и лихви в размер на 23 769. 79 лв. и за 2014 г. в размер на 3782. 29 лв. и лихва в размер на 1134. 35 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА и РА за поправка, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ж. Мартинов е местно физическо лице с постоянен адрес по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК в [населено място]. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК компетентната териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по постоянния адрес на физическото лице. В случая това е ТД на НАП - Варна. ЗВР е издадена от С. Пенчева, в качеството й на Началник сектор при ТД на НАП - Варна, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-1249 от 30.06.2017 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Със заповедта Пенчева е определила ревизиращия екип, в който е включила две от четирите лица, посочени в писмо изх. N9 11-02-111-2/8.08.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП- П. Георгиев и А. Хаджиева. В резултат на това РД е съставен от органи по приходите, които са служители на ТД на НАП- София, а единият от органите, издал РА и РА за поправка, в качеството си на ръководител на ревизията П. Георгиев също е орган по приходите в ТД на НАП София. При тази фактическа установеност АС - Варна е съобразил, че в представеното писмо 11-02-111-2/8.08.2017 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП не са посочени предпоставките, които налагат производството да се проведе от лица, извън служителите на компетентната ТД. Отбелязал е, че в писмото са посочени имената на четирима служители на ТД на НАП - София, но не е посочено кои две лица от четирите изброени следва да бъдат включени в ревизията, възложена на Мартинов. Преценил е, че липсват доказателства съответният териториален директор да е командировал служителите от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. В тази връзка е констатирал, че съгласно представените командировъчни заповеди Хаджиева и Георгиев са командировани единствено за четири дни от целия период на ревизията - 16.10.2017 г. до 19.10.2017 г., а те са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на Мартинов на дати, различни от посочените в командировъчните заповеди. Изпратили са уведомление № РД 0300081705261-113-001/1.02.2018 г., изготвили са протоколи за приобщаване на доказателства от 10.01.2018 г. и 12.04.2018 г., искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица с №Р-03000817005261-041- 033/27.02.2018 г. и др. Съдът е съобразил, че срокът на командироване на Хаджиева и Георгиев не обхваща срока на извършване на ревизията, нито съвпада с датите на издаване на РД, РА и последващия РА за поправка. В обобщение решаващият състав е приел, че органът по приходите, подписал РА и акта за поправка в качеството си на ръководител на ревизията, не притежава териториална компетентност, с оглед на което актът е нищожен, тъй като законът предвижда съвместна компетентност на издателите на РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изискването за действителност е основен критерий за законосъобразност на всеки административен акт и обуславя неговото правно действие. Затова и сред основанията за оспорване на административните актове по чл. 146 от АПК, респ. чл. 160, ал. 2 от ДОПК, на първо място е посочено липсата на компетентност. При липса на такава компетентност /по степен, по място, по време или по предмет/, актът би бил недействителен, т. е нищожен. Поради това и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК вменява на съда задължението служебно да извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и преценка за валидност, свързана с компетентността на издателя му. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, компетентната териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. В настоящия случай, местно компетентна е ТД на НАП – Варна. Съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, изпълнителният директор при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга за изпълнението на конкретна задача, като съответните служители се командироват по установения в КТ ред. Цитираната разпоредба е съобразена и от първоинстанционния съд, които правилно е приел, че представеното писмо 11-02-111-2/08.08.2017 г. на Зам. изпълнителния Директор на НАП не установява необходимостта, налагаща служители от ТД на НАП – София да извършат ревизия на лица с постоянен адрес, включен в обхвата на териториалната компетентност на ТД на НАП – Варна. Само по себе си соченото от касатора прокурорско постановление не обосновава необходимост ревизията на посоченото лице да се проведе от органи по приходите на ТД на НАП – София, нито дерогира изискването органите по приходите в ревизионното производство да разполагат и с териториална компетентност. Наред с това, делегираното правомощие на зам. изпълнителния директор на НАП да възлага организирането на надлежни действия с оглед извършване на проверки и ревизии не е в корелация с териториалната, а само с персоналната компетентност на посочените от него длъжностни лица. С тяхното посочване от Зам. изпълнителния директор на НАП не отпада изискването издателите на РА да са компетентни по място, поради което е било необходимо посочените лица от ТД на НАП- София да бъдат командировани в ТД на НАП- Варна през целия период, в който са извършвани процесуални действия по процесната ревизия. Както правилно е приел и административният съд, заповедите за командировки - № РД-03-3728-11.10.2017 г. и № РД-03-3726/11.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП – София, с които А. Хаджиева и П. Георгиев са командировани са за срок от 4 дни - от 16.10.2017 г. до 19.10.2017 г. не предоставят териториална компетентност на командированите лица нито за целия срок на извършване на ревизията, нито за датите на издаване на РД, РА и РА за поправка. Неоснователна е тезата, че изявлението, съдържащото се в процесното писмо на Зам. изпълнителния директор на НАП по своето естество може да се приравни с възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Разпоредбата на ал. 1 от същата норма сочи, че ревизионното производство се образува със заповед за възлагане на ревизия, а такава заповед, издадена от Зам. изпълнителния директор на НАП, в качеството му на определен от Изпълнителния директор, не е представена. Поради това не може да се приеме, че по аргумент от чл. 112, ал. 3 ДОПК, приложимостта на чл. 8 ДОПК е изключена. Ето защо, като е достигнал до извода, че единият от органите по приходите, издали РА и РА за поправка, а именно- ръководителят на ревизията, не притежава териториална компетентност за издаването му, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че оспорените актове са нищожни. Обявявайки тази тяхна най-тежка форма на незаконосъобразност, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, за които до момента на приключване на устните състезания по делото е доказано, че са извършени. Такива доказателства не са представени до приключване на проведеното на 4.12.2019 г. открито съдебно заседание по делото, в което е даден ход на спора по същество. От пълномощника на ответника в 14. 35 ч. на същия ден е представен списък на разноските и фактура за заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, но като постъпили след приключване на последното съдебно заседание пред касационната инстанция същите не следва да се вземат предвид, нито да му се присъждат - т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Настоящият състав намира, че изложените в касационната жалба доводи относно прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство по своята същност представляват искане за изменение на решението на АС- Варна в частта му за разноските. По аргумент от чл. 248 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК родово компетентен по него е съдът, който е постановил решението, чието изменение се иска – АС- Варна. Поради това и на основание чл. 135, ал. 2 АПК релевираното искане следва да му се изпрати по компетентност. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение