Решение № 2855 от 20.3.2023 г. на ВАС, I о.
ВАСПърво отделение20.03.2023 г.докладчик Камелия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 957/15.07.2022 г., постановено по адм. д. 2623/2021 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на Евроземеделие 1 ЕООД разноските за касационната инстанция в размер на 6600 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна срещу решение 957/15.07.2022 г., постановено по адм.д. 2623/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт Р-03000320006189-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с решение 245/05.11.2021 г. от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна, в частта на определените задължения за коропоративен данък за 2015 г. в размер на 34 500 лв. и лихви за забава в размер 17 314, 15 лв., определен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 34 838 лв. и лихви за забава в размер на 17 285, 70 лв., в частта на установени задължения за ДДС за данъчен период м.12.2015 г. в размер на 18 920 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Евроземеделие 1 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-03000320006189-020-001/13.10.2020 г., изменена със заповед Р-03000320006189-020-002/26.01.2021 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на Евроземеделие 1 ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2026 г. и за ДДС за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на предприятието, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на предприятието е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-03000320006189-092-001/16.04.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-03000320006189-091 001/04.06.2021 г. Ревизионният акт е потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна с решение 245/05.01.2021 г. Установено е, че основната дейност на дружеството през ревизираните периоди е отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни семена и отдаване под наем на земеделска земя. Регистрирано е като земеделски производител в Министерство на земеделието и храните. Установено е, че с ГДД за 2015 г. дружеството е декларирало полагащ се корпоративен данък в размер на 89 396, 63 лв., преотстъпен корпоративен данък в размер на 34 500 лв., отстъпка съгласно чл. 92, ал. 5 от ЗКПО в размер на 548, 97 лв., авансови вноски за годината в размер на 3000 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 51 347, 66 лв., внесен ефективно. Установено е, че с ГДД по чл. 92 ЗКПО и коригираща декларация за 2016 г. дружеството декларира полагащ се корпоративен данък в размер на 80 103, 92 лв., преотстъпен корпоративен данък в размер на 32 000 лв., авансови вноски за годината в размер на 4800 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 43 303, 92 лв., внесен ефективно. За ревизирания период е установено, че "Евроземеделие 1" ЕООД има регистрация като земеделски производител по Наредба 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Установено е, че размерът па преотстъпения корпоративен данък е правилно определен на база на данъчната печалба от непреработена растителна и животинска продукция, като за 2015 г. е посочен преотстъпен корпоративен данък в размер на 34 500 лв. за 2016 г. е посочен преотстъпен корпоративен данък в размер на 32 000 лв. Установено е, че към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г. "Евроземеделие 1" ЕООД няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, с което е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО. За инвестиране на преотстъпения корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., дружеството е представило декларация, в която е посочило закупуване на земеделска техника по фактура 1000000060/28.12.2015 г. за машина за почистване на семена с данъчна основа в размер на 94 600 лв. и начислен ДДС в размер на 18 920 лв., издадена от "Сребърна" ЕООД, фактура 1/27.12.2016 г. линия за обеззаразяване на семена на стойност 75 100 лв. и по фактура 000000034/12.12.2017 г. за торачка и активна брана на стойност 71 500 лв., издадени от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД. Относно машина за почистване на семена по фактура 1000000060/28.12.2015 г. издадена от "Сребърна" ЕООД е установено, че на "Евроземеделие 1" ЕООД е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с преотстъпен данък по ГДД за 2014 г. В хода на проверката е представена декларация от Е. Николов, че към 07.06.2015 г. от "Евроземеделие 1" ЕООД няма закупени нови активи и правото на преотстъпения корпоративен данък за 2014 г. ще бъде използвано до края на календарната 2015 г. При преглед на счетоводните регистри е установено, че до края на 2015 г. няма закупени други нови ДМА, за закупуването на които да не е използвана финансова помощ от националния бюджет и от бюджета на ЕС, освен покупката по фактура 1000000060/28.12.2015 г. с предмет машина за почистване на семена с данъчна основа в размер на 94 600 лв. и начислен ДДС в размер на 18 920 лв., издадена от "Сребърна" ЕООД. Направен е извода, че в закупуването на процесната машина за почистване на семена е инвестиран преотстъпения корпоративен данък за 2014 г. От дружеството са представени фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от "Сребърна" ЕООД, договор за покупко-продажба на техника от 01.06.2015 г., сключен между "Сребърна" ЕООД - продавач и "Евроземеделие 1" ЕООД - купувач, приложение 1 към договора, приемо-предавателен протокол от 28.12.2015 г., техническа спецификация, декларация от 28.12.2015 г. от управителя на "Сребърна" ЕООД, Н. Марков. Представени са писмени обяснения от Е. Николов, в които същият е заявил, че транспортирането на машината е направено със собствен транспорт (колесен трактор), от производствена база Алфатар до промишлена зона гр. Силистра с водач Д. Димитров. Представени са и договор за наем от 01.04.2015 г. между "Интер Агро Транс" ЕООД и "Сребърна" ЕООД на стопански обект - бивш краварник в гр. Алфатар, инвентарна книга на "Сребърна" ЕООД. започната на 17.03.2008 г., писмено обяснение от управителя на "Сребърна" ЕООД, приложение А към фактура 0237331889 от 05.08.2015 г., приложение А към фактура 0236582489 от 06.07.2015 г., приложение А към фактура 0235084967 от 07.05.2015 г., приложение А към фактура 0234336627 от 03.04.2015 г., издадени от "Енерго-про продажби", експедиционна бележка 1000054 от 28.12.2015 г., фактура 3340/30.04.2015 г. издадена от "Интер Агро Транс" ЕООД за амониев нитрат и материали по опис с приложен към нея опие на материалите, фактура 3895/01.09.2015 г., издадена от "Интер Агро Транс" ЕООД за материали по опис с приложен към нея опис па материалите. Относно покупката на линия за обеззаразяване на семена по фактура 0000000001/27.12.2016 г., издадена от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е представен договор за производство на техника от 01.12.2016 г., сключен между "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД - производител и "Евроземеделие 1" ЕООД купувач, приложен е приемо-предавателен протокол. "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е издало фактура 0000000001/27.42.2016 г. на стойност 75 100 лв. с предмет на доставката линия за обеззаразяване на семена. Фактурата е платена на 29.12.2016 г. по банков път. Относно покупката на торачка и активна брана по фактура 0000000034/12.12.2017 г., издадена от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е представено копие на фактура 0000000034/12.12.2017 г. с данъчна основа в размер на 71 500 лв. и начислен ДДС в размер на 14 300 лв., издадена от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, приемо-предавателен протокол. От "Интер агро транс" ЕООД, доставчик на материалите на "Интер инженеринг технолоджи" ЕООД, за производство на двете машини, са представени договор за покупко-продажба на материали от 05.01.2017 г., фактури 0000004544/12. 2017 г. и 0000004548/13.12.2017 г. с описи към тях за продажби на материали, фактура 1000002695/15.12.2017 г. с предмет "наем на база Алфатар, наем на машини и стругарска услуга", извлечения от банковата сметка за получени плащания по двете фактури за покупки на материали, 14 броя приемо-предавателни протоколи, съставени в периода от 1.0.01.2017 г. до 07.12.2017 г., фактури за покупки на материали, издадени от предходните доставчици на "Интер агро транс" ЕООД. В хода на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи, по отношение на които органите по приходи са приели, че не отразяват действително прехвърляне на собствеността върху материалите. Установено и, че земеделска техника торачка и активна брана са регистрирани в ОДЗ Варна, служба КТИ на 01.04.2021 г., т. е повече от три години след датата на фактурата. При направени изводи, че в хода на ревизионното производство от ревизираното дружество и от неговия доставчик не са представени доказателства за реално извършена доставка от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД технически характеристики на договорената земеделската техника, наличие на машини и оборудване за производство на земеделска техника, наличие на материали и производствена база на доставчика, както и квалифициран персонал, органите по приходите са приели, че не са налице безспорни данни за реалност на доставката по фактура 0000000001/27.12.2016 г. на линия за обеззаразяване на семена и по фактура 0000000034/12.12.2016 г. за торачка и активна брана, издадени от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД. Поради липса на категорични доказателства, че "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е произвел процесната земеделска техника и че същата е нова, е направен извод, че не са доказани условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Предвид изложеното, че Евроземеделие 1" ЕООД не е изпълнило условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, органите по приходите са приели, че не е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък за период 2015 г. в размер на 34 500 лв. и за 2016 г. в размер на 32 000 лв. В хода на ревизията при преглед на представените от ревизираното дружество счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план за 2016 г. е установено, че в тях е включен дълготраен материален актив машина за почистване на семена от доставчик "Сребърна" ЕООД. Активът е въведен в експлоатация на 01.01.2016 г. и е със стойност 94 600 лв., отчетен е по сч. с/ка 204 /машини, съоръжения и оборудване/ и към края на 2016 г. е с остатъчна стойност 66 220 лв. Установено е, че за 2016 г. начислените амортизации за посочения актив са в размер на 28 380 лв. при определена амортизационна норма 30 %. Начислените амортизации са отнесени в пълен размер по сметка 603 /разходи за амортизации/ и са участвали при определяне счетоводния финансов резултат за 2016 г. Предвид изложеното в частта по ЗКПО, ревизиращият екип е приел, че посочения актив неправилно е включен в ДАП и САП, тъй като липсва реално извършена доставка между "Сребърна" ЕООД и "Евроземеделие 1" ЕООД по фактура 1000000060/28.12.2015 г., поради което начислените разходи за амортизации на процесната машина се явяват разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение със сумата от 28 380 лв., представляваща разходите за амортизации на процесната машина за 2016 г. и са намалени декларираните увеличения и намаления по чл. 54, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. В хода на ревизията е установено, че "Евроземеделие 1" ЕООД е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от "Сребърна" ЕООД, с предмет на доставка машина за почистване на семена в размер на 18 920 лв. На основание изложеното в частта по ЗКПО, че в хода на ревизионното производство от ревизираното дружество не са представени доказателства за реално извършена доставка от "Сребърна" ЕООД технически характеристики на договорената земеделска техника, наличие на материали и техника, производствена база на доставчика и квалифициран персонал, органите по приходите са приели, че не са налице безспорни данни за реалност на доставката по фактура 1000000060/28.12.2015 г. на машина за почистване на семена, издадена от "Сребърна" ЕООД. На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от издадена от "Сребърна" ЕООД в общ размер на 18 920 лв. за данъчен период м. 12. 2015 г. Ревизионният акт е обжалван пред Административен съд Варна и е образувано адм. дело 2623/2021 г. по описа на същия съд. С решение 957/15.07.2022 г., постановено по адм.д. 2623/2021 г. по описа на Административен съд Варна, е отменен ревизионен акт Р-03000320006189 091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна. Първоинстанционният съд е приел, че основният спорен въпрос между страните е относно изпълнението на изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък за 2015 г. и 2016 г. във връзка с придобитите по процесните три фактури, активи. По отношение на останалите изисквания за правомерност на преотстъпването спор не е повдиган. Приел е, че не е спорно, че между "Евроземеделие 1" ЕООД и посочените преки доставчици "Сребърна" ЕООД и "Интер Инженеринг Технолоди" ЕООД липсва свързаност по смисъла на § 1, т. З от ДР на ДОПК. Не е спорна и пазарната цена, т. е. че активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица. Спорът по делото е дали преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника, необходима за извършване на определената дейност, придобита в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Съдът приема, че от събраните в ревизионното производство, допълнително представените на датата на произнасяне на решаващия орган и приетите в съдебната фаза доказателства се доказва изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗКПО по отношение на фактурираните от "Сребърна" ЕООД и от "Интер инженеринг Технолоджи" ЕООД активи, като обосновава изводите си със СС 16 "Дълготрайни материални активи". Приема за безспорно е, че закупените машини и съоръжения са притежавани от дружеството и затова са заведени в амортизационните планове. Признаването и отчитането им е в съответствие с т. 3. 1 от СС 16. Спор относно отчитането на ДМА липсва. Няма и конкретни факти за неспазване на т. 12 от СС16 от преките доставчици "Сребърна" ЕООД и "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, предвид заключението по приетата и неоспорена от страните комплекса съдебно-техническа експертиза, включваща и счетоводна част. Съдът приема, че за инвестиране на преотстъпения корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г, дружеството е осъществило инвестиция в нова земеделска техника, както следва: по фактура 1000000060/28.12.2015 г. за машина за почистване на семена с данъчна основа в размер на 94 600 лв. и начислен ДДС в размер на 18 920 лв., издадена от "Сребърна" ЕООД, по фактура 1/27.12.2016 г. за линия за обеззаразяване на семена на стойност 75 100 лв., издадена от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, и по фактура 000000034/12.12.2017 г., с предмет на доставката торачка и активна брана на стойност 71 500 лв., издадена от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД. Съдът приема като необосновани изводите на приходните органи, че горепосочените активи не са придобити до края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Приема за установено от доказателствата и приетата комплексна съдебно-техническа експертиза, че договорите, издаването на данъчните фактура и осчетоводяването на активите при ревизираното лице е извършено до края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Фактическата доставка на активите и плащането им е извършено в съответните данъчни периоди през 2016 г. по банков път към "Сребърна" ЕООД, и по банков път към "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД за 2017 г. Това означава, че данъчното събитие е настъпило с издаване на фактурата, както и придобиването на актива по правилата на ЗЗД. Приема, че по смисъла на Закона за счетоводството, приходът се отразява като текущо начисляване към момента на възникването му на датата на данъчното събитие, което в случая е издаването на фактурата. Съдът кредитира приетата по делото комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещи лица счетоводител и инженер. Според заключението на експертизата "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е имало техническа възможност да произведе линия за обеззаразяване на семена с притежаваните от него машини, материали и персонал към 27.12.2016 г. Видно от счетоводните данни, отразени в счетоводните регистри на "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, също е имало възможност да произведе процесната машина. До същите изводи достигат вещите лица и относно машините - торачка и активна брана, а именно че е било технически възможно двете машини да бъдат произведени от "Интер Инженеринг Технололжи" ЕООД с притежаваните от него машини, материали и персонал към 12.12.2017 г., както и че това е било възможно според данните от счетоводните документи. Експертизата достига до извода, че и другия пряк доставчик "Сребърна" ЕООД също е имал техническа възможност да произведе машина за почистване на семена с притежаваните от него машини, материали и персонал към 28.12.2015 г. Според счетоводни данни, отразени в счетоводните регистри на "Сребърна" ЕООД, доставчикът е бил във възможност да произведе процесната машина. Въз основа на реалността на доставката, съдът приема, че "Евроземеделие 1" ЕООД правилно е ползвало право на пълен данъчен кредит по фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от "Сребърна" ЕООД, с предмет на доставка машина за почистване на семена в размер на 18 920 лв. Приема, че неправилно органите по приходи, на основание чл. 68. ал. 1. т. 1, чл. 69. ал. 1 и чл. 70. ал. 5, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, не са признали право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от издадена от "Сребърна" ЕООД в общ размер на 18 920 лв. за данъчен период м.12.2015 г. Решението е правилно. Съдът установява правилно определяне на предмета на спора от първоинстанционния съд, с оглед на изследване на наличието на предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, с липсата на които предпоставки органите по приходите са обосновали установявянията, съдържащи се в ревизионния акт, както и изводите си в решението на решаващия административен орган, независимо от обстоятелството, че тези изводи на органите по приходите са обосновани с обстоятелството на недоказана техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за изработване на съответните машини. Установява се, че за инвестиране на преотстъпения корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г., дружеството е представило декларация, в която е посочило закупуване на земеделска техника по фактура 1000000060/28.12.2015 г. за машина за почистване на семена с данъчна основа в размер на 94 600 лв. и начислен ДДС в размер на 18 920 лв., издадена от "Сребърна" ЕООД, фактура 1/27.12.2016 г., с посочен предмет на доставката линия за обеззаразяване на семена на стойност 75 100 лв. и по фактура 000000034/12.12.2017 г. с посочен предмет на доставката торачка и активна брана на стойност 71 500 лв., издадени от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД. Съобразно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Съобразно ал. 2, корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, т. 1; активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица, т. 2; дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации, т. 3, преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване, т. 4; настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване, т. 5; определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите по т. 1, т. 6; активите по т. 1 не заместват съществуващи активи, т. 8; за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи, т. 9: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор; в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. Спорът между страните е относно изпълнението на предпоставките по чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Спор по отноешение изпълнението на останалите предпоставки, между страните, не е формиран. С решение от 11.02.2011 г., С
863, Европейската комисия уведомява Република България за решението си да не повдига възражения във връзка с държавна помощ 546/2010, помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез претстъпване на корпоративен данък, с правно основание чл. 189б, ал. 1 4 от ЗКПО. Помощта по схемата, предмет на уведомлението, се отпуска автоматично, с подаване на годишна данъчна декларация от бенефициера (данъчно задължен субект). Следователно не се предвижда подаване на отделно заявление за помощта. Данъчното облекчение се установява от самия данъкоплатец въз основа на разпоредбите на ЗКПО. Съгласно схемата, предмет на уведомлението, правото на бенефициера на данъчно облекчение се предоставя директно от ЗКПО. Българските власти не упражняват предварителен (ex ante) контрол, нито приемат допълнителни документи. Получаването на помощта по схемата зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ (ex post) контрол от страна на Националната агенция за приходите. Ако се установи несъответствие с изискванията за данъчно облекчение, приложимо за корпоративния подоходен данък, съответната сума трябва да се възстанови в държавния бюджет. Съобразно т. 10, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно облекчение, като съгласно схемата, на всеки данъчно задължен субект, регистриран като земеделски производител, се преотстъпват до 60% от корпоративния данък върху данъчната печелба, възникнала в резултат на земеделските дейности. Съобразно т. 12, второ тире, в рамките на настоящата схема ще бъдат приемливи и инвестиции за придобиване на нови земеделски машини и оборудване. Съобразно т. 18, изречение второ, няма да бъде предоставяна помощ за закупуване на земи и за закупуване на употребявано оборудване. При тези обстоятелства, следва несъмнения извод, че изискването по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е за закупуване на нови машини и оборудване. Несъмнено е също така, че нормата не визира и не обхваща случаите на новопридобити от съответното лице машини и оборудване, а на нови такива, в свисъл на новосъздадени, като отрича възможността за приложимостта си при закупуване на употребявани машини и оборудване. Този извод би следвал дори и без съобразяване на съществуването на т. 18 от уведомлението на Европейската комисия. В това отношение следва да се напомни, че макар член 108, параграф 3 ДФЕС да задължава държавите членки да уведомяват Комисията относно плановете си в областта на държавните помощи, преди да започнат тяхното прилагане, той не ги задължава да предоставят помощ, макар същата да е част от одобрена с решение на Комисията схема. Подобно решение има единствено за цел и последица да разреши определена схема за помощ, обявявайки я за съвместима с вътрешния пазар (решения от 20 ноември 2008 г., Foselev SudOuest, C18/08, т. 16 и от 20 май 2010 г., Todaro Nunziatina & C., C138/09. При това положение Решение C
863 трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което не е закупило нови машини и оборудване, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Изводите на органите по приходите, това са и основните оплаквания, съдържащи се в касационната жалба са свързани и с обстоятелството на липсата на регистрацията на процесните машини по реда на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, доколкото по този начин не съществувала възможността да се удостовери произхода на регистрираните торачка и активна брана, и доколкото по отношение на машината за почистване на семена и по отношение на линията за обеззаразяване на семена, не са представени доказателства за вписването им в регистъра по чл. 7, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са обосновани изключително подробно и с обстоятелството и с неспазване на изискванията, недоказване на спазването на изискванията за пускане на процесните машини на пазара, с оглед на изискванията, регламентирани в Закона за техническите изисквания към продуктите. Като оценява като принципно правилни тези съображения, тази съдебна инстанция ги оценява като такива, но с оглед спазването на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, и последиците от неспазването на тези изисквания, които последици не се включват в обхвата на преценката относно наличието на предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, и не препятстват при неизпълнението им тези предпоставки. В тази връзка, неоснователен е касационният довод, интерпретиращ материалния закон по начин, обуславящ извод, че придобиването на активите по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО се изразява в придобиване на правото на собственост върху тях. Всъщност тълкуването на тази разпоредба в контекста на имащото предимство правило на чл. 14, § 6, б. "б" Регламент (ЕС) 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) 1857/2006 на Комисията, изключва това разбиране. Съобразно посочения текст, помощта обхваща като допустим разход и закупуването или покупката на лизинг на машини и облорудване до пазарната стойност на актива. Както закупуването, така и покупката на лизинг не са обвързани с момента на придобиване на собствеността. В тази връзка разходите по договора за продажба, включително авансовите плащания, са разходи за закупуване на машини и оборудване, дори когато продавачът е запазил собствеността при продажба на изплащане в съответствие с чл. 205, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Следва да се съобрази и обстоятелството, че по смисъла на СС 16 "Дълготрайни материални активи", притежание на актива е правото на предприятието да получава очакваните икономически изгоди от него, което произтича от: а) придобитите от предприятието съгласно действащото законодателство права върху актива; б) възможността на предприятието да ограничи достъпа на други до икономическите изгоди от актива. Съгласно т. 12 от СС 16, в годишните финансови отчети на предприятията трябва се посочва изискуемата информация относно отчитането на дълготрайните материални активи. Спор относно отчитането на ДМА за дружеството липсва. Няма и конкретни факти за неспазване на т. 12 от СС 16 от преките доставчици на дружеството - "Сребърна" ЕООД и "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, предвид заключението по приетата и неоспорена от страните комплекса съдебно-техническа експертиза, включваща и счетоводна част. Неотносимо към преценката на обстоятелството дали е налице предпоставката по чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е обстоятелството дали при придобиването на активите е спазена определена за това форма. В тази връзка тази съдебна инстанция съобразява и решенията на Съда на Европейския съюз при изясняване на съдържанието на понятието доставка на стока. Съдът приема, че дадена сделка може да бъде окачествена като доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. Съгласно постоянната практика на Съда понятието доставка на стоки не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (решения ЕвитаК, C78/12, т. 33 и Dixons Retail, C494/12, т. 20. В този аспект, от събраните в хода на ревизионното производство доказателства - договор за покупко-продажба на техника от 01.06.2015 г., сключен между "Сребърна" ЕООД и "Евроземеделие 1" ЕООД, приложение 1 към същия договор, приемо-предавателен протокол от 28.12.2015 г. и фактура 1 60/28.12.2015 г., се установява, че Евроземеделие 1 ЕООД е закупило от този доставчик земеделска техника - машина за почистване на семена. Доставчикът на машината е представил като доказателства техническа спецификация и декларация за съответствие. Установено е, че същият доставчик е имал база в гр. Алфатар, а за производството на машината е използвал материали, закупени по фактури с приложени описи. Установено е, че прекият доставчик е разполагал с персонал за изработка на въпросната машина, тъй като е имал назначени на трудов договор десет лица на подходящи длъжности. Следователно, въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че доставчикът "Сребърна" ЕООД към момента на доставката е разполагал с производствена база в гр. Алфатар, наета по договор за наем от 01.04.2015 г., притежавал е техническо оборудване и материали за производство на процесната машина, закупени от "Интер Агро Транс" ЕООД по фактури 3340/30.05.2015 г. и 3895/01.09.2015 г., и съответните описи към тези фактури и е имал назначени на трудов договор работници - включително механик земеделски машини, заварчик и машинен оператор, съгласно писмени обяснения на управителя на дружеството. Така се установява, че са налице всички предпоставки доставчикът "Сребърна" ЕООД да произведе и достави на "Евроземеделие 1" ЕООД процесната машина за почистване на семена. По отношение на доставката от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД, от събраните в хода на ревизионното производство доказателства - договор за производство на техника от 01.12.2016 г., сключен между "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД и "Евроземеделие 1" ЕООД, приложение 1 към същия договор, приемо-предавателен протокол от 27.12.2016 г. и фактура 01/27.12.2016 г. се установява, че Евроземеделие 1 ЕООД е закупило от този доставчик земеделска техника - линия за обеззаразяване на семена. Доставчикът на посочената машина е представил доказателства за ползваната база за производство на техниката, както и доказателства за закупени материали, с които е произвел линията. Установено е също така, че доставчикът е разполагал с персонал за изработка на въпросната линия, тъй като е имал назначени на трудов договор шест лица. Въз основа на събраните доказателства съдът следва извод, че доставчикът "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД към момента на доставката е разполагал с производствена база в с. Цар Асен, и с машини за производство, по приемо-предавателен протокол от 03.11.2016 г. с "Интер Инвест" ЕООД, притежавал е материали за производство на процесната машина, закупени от "Интер Агро Транс" ЕООД по договор от 20.12.2016 г. с приложение 1 към него, стокова разписка за предаване на стоките от 20.12.2016 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, и е имал назначени на трудов договор шест работника - оператор преса, заварчик, бояджия, монтажник и общ работник. Така се установява, че са налице всички предпоставки доставчикът "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД да произведе и достави на "Евроземеделие 1 " ЕООД процесната машина - линия за обеззаразяване на семена. Същият доставчик "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е доставил на "Евроземеделие 1" ЕООД земеделска техника - торачка и активна брана. За тази доставка са представени договор за покупко-продажба от 01.05.2017 г., фактура 0-34/12.12.2017 г. и приемо-предавател протокол от 12.12.2017 г. Приложени са декларации за съответствие, както и регистрация на посочената земеделска техника в Областна дирекция Земеделие Варна. От прекия доставчик са представени доказателства за ползвана производствена база и за закупени материали за производство. Материалите за производство са закупени от "Интер Агро Транс" ЕООД, като това се установява от представените договор от 05.01.2017 г., 14 броя приемо-предавателни протоколи, две фактури за продажба на материали с описи към тях и една фактура за наем на база в гр. Алфатар за наем на машини и стругарска услуга. Правилно първоинстанционният съд е определил като необосновани изводите на приходните органи, че горепосочените активи не са придобити до края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Видно от доказателствата и приетата комплексна съдебно-техническа експертиза е, че договорите, издаването на данъчните фактури и осчетоводяването на активите при Евроземеделие 1 ЕООД е извършено до края на 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Фактическата доставка на активите и плащането им е извършено в съответните данъчни периоди през 2016 г., по банков път към "Сребърна" ЕООД и по банков път към "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД за 2017 г. Това формира правилни изводи, че данъчното събитие е настъпило с издаване на фактурата, както и придобиването на актива по правилата на ЗЗД. По смисъла на Закона за счетоводството, приходът се отразява като текущо начисляване към момента на възникването му на датата на данъчното събитие, което в случая е издаването на фактурата. Правилно е съобразено и заключението по изслушаната комплексна съдебна експертиза. Вещите лица инженер и счетоводител, дават отговор, че е било технически възможно да се произведе линия за обеззаразяване на семена от доставчика "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД с притежаваните от него машини, материали и персонал към 27.12.2016 г. Производството на машината торачка и активна брана може да се произведе от "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД с притежаваните от него машини, материали и персонал към 12.12.2017 г. е било технически възможно. По счетоводни данни, отразени в посочените счетоводни регистри, "Интер Инженеринг Технолоджи" ЕООД е било във възможност да произведе процесните машини, представляващи "активна брана" и "торачка". Производството на машина за почистване на семена, доставена от "Сребърна" ЕООД на 28.12.2015 г. е технически възможно да бъде произведена от доставчика "Сребърна" ЕООД с притежаваните от него машини, материали и персонал. По счетоводни данни, отразени счетоводните регистри на "Сребърна" ЕООД, посоченият доставчик е бил във възможност да произведе процесната машина, представляваща машина за почистване на семена. Включително и при съобрадяване на така направените изводи, решението на първоинстанциония съд е законосъобразно и в частта му, с която е отменен ревизионния акт по отношение на устаневени задължения за ДДС за данъчен период м.12.2015 г. в размер на 18 920 лв. Неправилно органите по приходи, на основание чл. 68. ал. 1. т. 1, чл. 69. ал. 1 и чл. 70. ал. 5, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, не са признали право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1000000060/28.12.2015 г., издадена от издадена от "Сребърна" ЕООД в общ размер на 18 920 лв. за данъчен период м.12.2015 г. Тази съдебна инстанция не може да приеме за обосновано наличието на съществуване на обективни данни за данъчна измама дори и в касационната жалба. При така съобразените обстоятелства се дължи отговор на въпроса дали установените от органите по приходите обстоятелства, които си отричат от събраните по делото доказателства, а именно обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост, са достатъчни, за да обосноват законосъобразни изводи за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно, правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168, буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и членове 238, 239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. а доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. Както се посочи и по-горе в мотивите на това решение, правото на приспадане на ДДС зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални условия. Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220 236 и с членове 238 240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). От това следва, че посочването на доставчика във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, представлява формално условие за упражняването на това право. Качеството данъчнозадължено лице на доставчика на стоките или услугите спада към материалноправните условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). По отношение на последиците от липсата на установяване на действителния доставчик на съответните стоки или услуги следва да се припомни, че режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Макар член 273, първа алинея от Директива 2006/112 да предвижда, че държавите членки могат да наложат наред с предвидените в тази директива задължения и други задължения, които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, приетите от държавите членки мерки все пак не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Поради това съответните мерки не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). Така Съдът на Европейския съюз е приел, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Следователно, щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне този данък допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В процесния случай не съществува спор по отношение на обстоятелството, че са изпълнени формалните изисквания. От събраните по делото доказателства, обаче се установява и изпълнението на материално правните изисквания, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства, за да провери тези изисквания. Дори и да се приеме обстоятелството на недоказана кадрова обезпеченост за извършване на доставката, то само наличието на това обстоятелство, без доказано обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Както Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалните и процесуалните изисквания или предпоставки, които обуславят това право, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., по дело C-80/11 и C-142/11, т. 37 и 38, от 3 октомври 2019 г., C-329/18, т. 27 и от 16 октомври 2019 г.). В това отношение следва да се припомни, че материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена. Съдът на Европейския съюз вече се е произнесъл, че проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай (този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Б., C-285/11, т. 31 и 32, и от 31 януари 2013 г., Строй транс C-642/11, т. 45). Въпреки това обстоятелството, че съответните услуги не са били доставени от издателя на фактурите или неговия подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал и материали не е достатъчно, за да се приеме, че не е налице доставка на разглежданите стоки и да се изключи правото на приспадане, тъй като това може да се дължи както на прикриване с измамна цел на доставчиците, така и на просто използване на други подизпълнители (в този смисъл решения от 6 септември 2012 г., Tуth, C 324/11). Както Съдът на Европейския съюз многократно припомня, борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и че при това положение националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C439/04 и C440/04, т. 54 и 55 и от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 45. Що се отнася до измамата, в постоянната съдебна практика се приема, че правото на приспадане трябва да бъде отказано не само в случаите, когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от измама с ДДС (в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C439/04 и C440/04, т. 59, от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C80/11 и C142/11, т. 45 и от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20). Съдът освен това многократно е постановявал, че когато са изпълнени материалноправните условия за правото на приспадане, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки на стоки или услуги (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. Всъщност Съдът в това отношение е приел, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата на доставки преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 49. Освен това съгласно постоянната практика на Съда, тъй като отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, т. 50). Тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчния орган в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза. От съдебната практика, следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения (в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Данъчният орган трябва, от една страна, да определи точно елементите на фактическия състав на измамата и да докаже измамните действия, и от друга страна, да докаже, че данъчнозадълженото лице е участвало активно в тази измама или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. При все това доказването на наличието на измама и на участието на данъчнозадълженото лице в нея не означава непременно да се идентифицират всички участници, участвали в тази измама, както и съответните им действия. Националните юрисдикции следва да проверят дали данъчните органи надлежно са доказали това. Всъщност в ревизионния акт не се съдържат обективните данни, въз основа на които органите по приходите са можели изобщо да формират изводи за наличието на данъчна измама. Не се съдържат установявания, от които дори тази съдебна инстанция би могла да направи обоснован извод, че сделката е част от данъчна измама и че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в данъчна измама. Изводите си органите по приходите са основали на предположения и на установени обстоятелства, чието отношение към реалността на доставките не може да бъде определено като обективно. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по делото, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава измама. Правото на приспадане може да бъде отказано само когато тези факти са установени надлежно, а не с предположения. От това следва да се заключи, че данъчният орган, който възнамерява да откаже да признае правото на приспадане, трябва да докаже надлежно, в съответствие с предвидените в националното право правила за доказване и без да се накърнява ефективността на правото на Съюза, както обективните обстоятелства, въз основа на които се установява наличието на самата измама с ДДС, така и обстоятелствата, въз основа на които се установява, че данъчнозадълженото лице е извършило измамата или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от посочената измама. Съгласно това изискване за доказване, независимо от вида на измамата или разглежданите действия, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. В този смисъл решение на Съда на Европейския съюз от 1 декември 2022 г. по дело С-512/21. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно, следва да му се присъдят разноските за възнагрждение за адвокат в размер на 6600 лв., с представени доказателства за заплащане на сума в размер на 6600 лв.