Решение № 17088 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2011 г.

Решение № 17088 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3943/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Любомир Петров Ахтаров, от гр. София е подал касационна жалба срещу решение № 438/2.02.2011 г. по адм. дело № 6842/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против материализиран в Заповед рег. № 41250 от 30.08.2010 г. на началника на 6-то Районно управление (РУ) на МВР - СДВР, отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие. По съображения за необоснованост на съдебния акт и допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началникът на 6-то РУ - СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е от данните по делото, че Любомир Ахтаров е подал искане вх. № К-2117 от 17.05.2010 г. по чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ (ППЗКВВООБ) за издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие. В искането е посочено, че оръжието е необходимо за самоохрана, защита на семейството, доходите и личността. Допълнително са изложени мотиви в същата насока, с позоваване на конкретни хипотези, които според заявителя създават потенциален риск за сигурността му. В хода на проведеното административно производство не се сочат доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носенето на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с оспорената заповед рег. № 41250 от 30.08.2010 г. началникът на 6-то РУ - СДВР е приел, че лицето не е доказало необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ, поради което не са налице предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по искането на Любомир Ахтаров. При така установената фактическа обстановка АССГ е счел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ разрешения не се издават при недоказана или отпаднала необходимост. В чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ също е регламентирано, че в искането за снабдяване с разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Тълкуването на тези норми налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е обосновал необходимост от придобиване на оръжие за граждански цели, а служебните му ангажименти като програмист (виж протокол от 19.01.2011 г. по адм. д. № 6842/2010 г. на АССГ) не съставляват причина да му се разреши притежаване на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗКВВООБ. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и с оглед събрания доказателствен материал правилно е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗКВВООБ не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставляват обществената дейност на касатора и осъществяваните от него и семейството му занятия. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на упражняваната дейност да произтичат рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането и аргументът, че "огнестрелното оръжие е единствена и адекватна сигурна мярка за защита в случай на крайна необходимост", сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Подобна възможност съществува за всеки индивид, независимо от неговото занятие или местоживеене, поради което е ирелевантна за спора. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от придобиване на оръжие, а не разследване на вероятни, но несигурни събития. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК жалбоподателят е следвало да установи, че са били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на разрешение е законосъобразен. В контекста на изложеното правните изводи на решаващия съд съответстват на приложимия материален закон и не противоречат на установеното посредством ангажираният доказателствен материал действително фактическо положение. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на АССГ касационната жалба е неоснователна. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,