Решение № 14925 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2012 г.

Решение № 14925 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1381 от 7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 914/11 г. Пловдивският административен съд, ХI-ти състав, е отменил ревизионен акт № 211004107/13.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с решение № 236 от 14.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му по допълнително начисления ДДС в общ размер на 59 649,50 лв. и прилежащи лихви в размер на 11 122,68 лв. за данъчни периоди 03 и 04 на 2009 г., като е отхвърлил жалбата на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД, представлявано от управителя Влоджимеж Михалак в останалата й част. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Ермика Интернешънъл" - ЕООД - гр. Девин, представлявано от управителя Влоджимеж Михалак, чрез пълномощника му адв. Борислав Стоянов. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в посочената му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт и в останалата му обжалвана част. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Васко Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отменителна част и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Ермика Интернешънъл" - ЕООД - гр. Девин не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са както следва: тази на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е основателна и следва да бъде уважена, а тази на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД - гр. Девин е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: Тази на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД - гр. Девин е неоснователна, а тази на Д "ОУИ" - гр. Пловдив е основателна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 211004107/13.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с решение № 236 от 14.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му по допълнително начисления ДДС в общ размер на 59 649,50 лв. и прилежащи лихви в размер на 11 122,68 лв. за данъчни периоди 03 и 04 на 2009 г., като е отхвърлил жалбата на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД в останалата й част. Съдът е описал установената фактическа обстановка по спора, основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит, респективно защо приема, че не са налице вътрешно-общностни доставки, поради което следва да бъде начислен данък, основните оплаквания на задълженото лице за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, събраните в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. След изложеното съдът е пристъпил към разглеждане на въпроса за материалната законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Анел инвест" - ЕООД е прието, че основният спорен въпрос е наличието на реални доставки по същите. В тази насока са изложени мотиви, че от страна на ревизираното лице не са ангажирани доказателства, които да установяват, че въпросният доставчик е разполагал с материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Посочено е още, че не са ангажирани и доказателства относно начина на придобиване на стоките, за наличие на склад за тяхното съхранение и последващ транспорт. По отношение на представените като доказателства два броя ревизионни актове на доставчика решаващият съд е приел, че фактът на отбелязване в тях, че не са констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък, само по себе си не достатъчен, за да създаде сигурно убеждение в истинността на твърдението за реално извършване на доставките и че тези ревизионния актове съставляват косвено доказателство по спорния въпрос, за установяването на който е необходимо пълно доказване. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Оплакванията в касационната жалба на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД спрямо тази част от решението са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че с експертиза по делото е установено, че закупените по процесните фактури стоки са заприходени в дружеството и с тях са извършени последващи вътрешно-общностни доставки, поради което отричайки закупуването, административният съд е постановил едно неправилно решение. Направените оплаквания са неоснователни. Изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд по отношение на доказателственото значение на представените ревизионни актове на прекия доставчик са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Фактът на заприходяване на стоките от дружеството сам по себе си не означава, че тази стока действително е закупена от лицето, издател на фактурите, като правилно е отбелязано от решаващия съд, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват както придобиването на стоката от доставчика, така и нейното съхранение и транспортиране до получателя. Първоинстанционният съд е положил сериозни усилия при решаването на спора за законосъобразността на останалата част от ревизионния акт. Отново подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка, свързана с това, че през данъчни периоди м. 03, 04, 05 и 06 на 2009 г. ревизираното дружеството е декларирало вътрешно-общностни доставки /ВОД/ на диворастящи гъби за фирма "Ермика - Полша", с VIN PL 599100327, за което са издадени 7 бр. фактури на обща стойност 1 117 882,83 лв. Съдът е описал представените писмени доказателства от ревизираното дружество, представените такива при насрещната проверка на превозвача и събраните служебно от "Гранична полиция" във връзка с превоза, тези получени по линия на международното сътрудничество от компетентните органи на Република Полша. Изложени са и аргументите на органа по приходите за липса на вътрешно-общностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, в резултат на което и на основание чл. 86 от същия закон е начислен допълнително ДДС както следва - за д. п. 03/09 г. - 29 419,50 лв; за д. п. 04/09 г. - 27 502,72 лв.; за д. п. 05/09 г. - 30 200 лв. и за д. п. 06/09 г. в размер на 136 454,45 лв., ведно със съответните лихви за забава. Административният съд е възпроизвел подробно в мотивите на решението и ангажираните доказателства от жалбоподателя, в това число констатациите и изводите на вещото лице по основната и допълнителната съдебно-икономически експертизи, както и писмените доказателства, въз основа на които те са изготвени, като е отбелязано, че съдът кредитира заключенията, които на практика потвърждават безспорни обстоятелства между страните и не дават отговор на спорния въпрос за доказване на извършен транспорт на стоките извън територията на Република България. След излагане на фактическата обстановка съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Съобразявайки събраните по делото доказателства и давайки тълкуване на относими към спора правни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че по само две от фактурите следва да бъде прието, че са налице ВОД - тези, документирани с инвойс № 1/23.03.2009 г. и инвойс № 2/29.04.2009 г. В тази връзка са изложени мотиви, че съдът поначало приема за правилни изводите на приходния орган за липса на реквизити в представените заповеди за командировка на лицата, за които се твърди, че са извършили превоза и за липса на каквито и да е доказателства за движението на транспортните средства извън територията на Република България, но разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС не съдържа изискване за представяне на съпътстващи транспорта документи. Административният съд е приел, че е налице колизия между доказателствената сила на международната товарителница, която е частен свидетелстващ документ и доказателствената сила на писмото на Главна дирекция "Гранична полиция", което е официален документ и има обвързваща съда доказателствена сила. Отбелязано е, че не е констатирано подписа и печата в процесните ЧМР да не са положени от представител на полската фирма, поради което съдът приема за доказана истинността на товарителниците, като истинността на последните включва и преценка на нейната вярност за предаване на стоките от получателя. С оглед на обстоятелствата по делото е прието, че получаването на стоките по товарителниците е установено по несъмнен начин само по доставките, документирани с инвойс № 1/23.03.2009 г. и инвойс № 2 от 29.04.2009 г., доколкото за тях е налице друг официален документ - отговор на данъчната администрация на Полша. По отношение на количественото разминаване на стоката в отговора на полската данъчна администрация и посоченото във фактура 25 от 29.04.2009 г. е прието, че то е без значение, тъй като е налице съвпадение в стойностното изражение. За твърдяното връщане на стоките по тези доставки обратно в България е прието, че то е без значение за извършването на ВОД. Административният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на ВОД по останалите декларирани доставки, тъй като не е доказан един от елементите на фактическия състав - транспортирането на стоките от територията на Република България на територията на Република Полша, както и разплащанията между страните по доставките. Посочено е, че при извършването на насрещна проверка от данъчната администрация на Полша управителят на получателя не е потвърдил получаването на стоката по останалите инвойси - 3/23.05.2009 г., 5/22.06.2009 г., 6/26.06.2009 г. и 7/29.06.2009 г. На база на изложеното е прието, че ревизионният акт е законосъобразен за данъчни периоди 05 и 06 на 2009 г. и съответно незаконосъобразен за данъчни периоди 03 и 04 на 2009 г., в който част следва да бъде отменен. По твърденията на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт за данъчни периоди 07 и 08 на 2008 г. и 03, 04 и 05 на 2009 г. предвид наличие на влезли в сила АПВ, съдът е приел, че те са неоснователни, тъй като ревизията е извършена след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Основните оплаквания на касатора "Ермика Интернешънъл" - ЕООД са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че необосновано на фактите по делото и при неправилно тълкуване на закона административният съд е приел, че не е доказано получаването на стоката по част от доставките, като не е съобразено, че потвърждаването на получаването на стоката от страна на получателя е един от способите за доказване на ВОД, а в случая е налице другия законово регламентиран способ - наличие на редовно и неоспорени международни товарителници. Твърди се още, че първоинстанционният съд неправилно е дал обвързваща материална сила на представеното удостоверение на ГД "Гранична полиция", без да съобрази отбелязаното в него, че след 1.01.2007 г. не се извършва пълна проверка на влизащите и напускащите страната български и чужди граждани на Европейския съюз, поради което пълнотата на данните не е гарантирана. На отделен ред се развиват и оплаквания относно изводите на съда за недоказаност на разплащанията по доставките. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС, за доказване на извършването на вътрешно-общностна доставка, доставчикът следва да разполага с документ за доставката и с документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. По отношение на втория тип документи действащата редакция към процесния период на нормата определя, че това следва да е транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. В случая няма спор, че е налице писмено потвърждение за получаване на стоката само за две от инвойс фактурите, а за останалите такова потвърждение не е налице. Спорът се свежда до това дали представените от ревизираното лице документи за извършен международен превоз могат да бъдат разглеждани като годно доказателство за доказване на извършване на превоза. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Липсата на реквизит за място и дата на получаване на стоките, както и подпис и печат на превозвача, в представените ЧМР лишават последните от възможността да служат като доказателство за факта на предаването на стоките на получателя. По тази причина писмото на ГД "Гранична полиция" не е основният аргумент на съда да възприеме тезата на органа по приходите за недоказаност на извършените ВОД, поради което оплакванията в този смисъл се явяват неоснователни. Неоснователни са и доводите, че въпросните ЧМР не са били оспорени от приходната администрация и съдържат всички необходими реквизити. От данните по делото е видно, че приходната администрация по посочените по-горе причини не е зачела доказателствената сила на ЧМР, поради която причина е събирала допълнителни доказателства за установяване на превоза и предаването на стоката. В касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Пловдив спрямо отменителната част от решението се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи, че въпреки липсата на съществени реквизити по издадените ЧМР съдът приема, че получаването на стоката е установено чрез потвърждението, извършено от управителя на дружеството - получател пред представители на полската данъчна администрация, като не е съобразено съществуващото количествено различие във фактурите и превозните документи, както и обстоятелството, че стоката не е приета от получателя, а е върната в България поради лошо качество. Направените оплаквания са основателни. По изложените по-горе причини представените ЧМР не могат да служат като годно доказателство за предаването на стоката на получателя, а разминаването на посочените количества в товарителниците и документите не можа да бъде разглеждано като несъществено обстоятелство, каквато теза е възприел първоинстанционния съд предвид наличието на стойностен еквивалент. С оглед на разминаванията в количествата и липсата на други доказателства в тази насока не може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин какво точно количество е било доставено. Не без значение е и обстоятелството, че според заявлението на управителя на дружеството получател стоката е била върната поради лошо качество, т. е. не е налице получаване на същата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. В обжалваната му отменителна част решението на Административен съд - гр. Пловдив се явява неправилно и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД следва да бъде отхвърлена и в тази й част. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта му, в която Д "ОУИ" - гр. Пловдив е осъдена да заплати на "Ермика Интернешънъл" - ЕООД разноски по делото в размер на 125,66 лв. При този изход на процеса "Ермика Интернешънъл" - ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 7997,17 юрисконсулско възнаграждение, от които 6 191,73 лв. за касационната и 1 805,44 лв. за първата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,