Решение № 4751 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., [ЕГН], гр. Асеновград, чрез процесуалния му представител адв. Я. Пехливанов, против решение 8749/16 октомври 2024 г., постановено по адм. д. 226/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. В хода на съдебното производство жалбоподателят Д. Д. е починал, поради което с определение 463 от 15 януари 2025 г. той е заличен като страна по делото и за жалбоподатели са конституирани Е. Г. Д. и Т. Д. Д. в качеството на негови наследници. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Т. Д. против отказ 345 от 06 декември 2023 г. на главния архитект на Община Асеновград за одобряване на технически инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, за обект: Жилищна сграда в УПИ 00702.24.1256 /нов номер 24.1256/ по КККР на гр. Асеновград, постановен по заявление с вх. 94-Д-539 от 29 ноември 2023 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата експертиза, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи и погрешно прилагане на закона. Спорният в настоящото производство въпрос е дали решение 1 от 05 януари 2018 г. на Комисията за земеделските земи гр. Пловдив е загубило правното си действие. В настоящия случай решаващият съд е приел, че процесното решение е загубило правното си действие по силата на закона (ех lege). Посочил е, че за процесния имот в тригодишния срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението, съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ, не е било издадено разрешение за строеж за обекта, за изграждане на който е била разрешена промяната на предназначението, а именно за обект: Жилищно застрояване. Счел е, че за процесния имот е било издадено разрешение за строеж за обект: Плътна ограда в УПИ 24.1256, която ограда не е съставлява обектът, за който е издадено решението за промяна на предназначението на земеделската земя, а именно - "Жилищно застрояване". Приел е, че под обект, за който се издава решението за промяна на предназначението се има предвид обект на "основното застрояване", а оградата не е обект на основаното застрояване. Според съда, същата не представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ. Решението е постановено при неправилно тълкуване, респ. прилагане на закона. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗОЗЗ решението за промяна преназначението на земеделска земя в неземеделска губи правно действие, когато в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. С нормата на чл. 64а, ал. 3 ППЗОЗЗ, е предвидено специфично изключение приложението на чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ, а именно, когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура, а ал. 2 гласи, че изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ. Не се спори по делото, че с решение 1 от 05 януари 2018 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при ОД Земеделие гр. Пловдив е променено предназначението на 1595 кв. м. земеделска земя за неземеделски нужди, а именно ПИ 00702.24.242 и ПИ 00702.24.243, гр. Асеновград за изграждане на обект: Жилищно застрояване. Същото е влязло в законна сила на 24 януари 2018 г. В срока по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ е поискано от възложителите издаване на разрешение за строеж. Главният архитект на Община Асеновград е издал разрешения за строеж 314/11 декември 2020 г. на обект: Плътна и ажурна ограда в УПИ 24. 1258, жил. застр. и 14/13 януари 2021 г. за обект: Плътна ограда в УПИ 24.1256, жил. застр. С Протокол от 06 декември 2023 г. е открита строителна линия и ниво на строежа. Със заявление от 29 ноември 2023 г. жалбоподателят подава документи с искане за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на "жилищна сграда" . Нормата на чл. 144, ал. 1, т. 5 ЗУТ изисква, за да бъде одобрен и съгласуван инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж, да бъдат спазени условията в специалните закони, какъвто е ЗОЗЗ. Доколкото решението за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди е влязло в сила на 24 януари 2018 г., тригодишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ е изтекъл на 24 януари 2021 г., а шестгодишният срок по чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ е изтекъл на 24 януари 2024 г. В настоящият случай в срока по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ разрешение за строеж е поискано и такова е било издадено с 14 от 13 януари 2021 г. за обект: Плътна ограда в УПИ 24.1256, жил. застр. На терена е започнало изграждането на ограда, като според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ в понятието "строеж" са включени и оградите. Предвид гореизложеното приложима се явява разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ППЗОЗЗ, съгласно която, когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура. Именно такъв обект на прилежаща инфраструктура е оградата в УПИ 24.1256, разрешението за строеж на която е издадено на 13 януари 2021 г., в срока по чл. 24, ал. 5, т. 2 ЗОЗЗ и изграждането й е започнало в шестгодишния срок по чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ, видно от протокол образец 2а за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво на строежа на техническата инфраструктура от 06 декември 2023 г. Не е възможно оградата да бъде изключена от инфраструктурата на УПИ 24.1256. След като решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 от закона с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, както и при налични неоспорени от административния орган доказателства за отпочнато в имота строителство, този съд намира, че е бил постановен незаконосъобразен административен акт и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесното писмо - отменено. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на наследниците на касатора Е. Д. и Т. Д. следва да се присъдят разноски за две инстанции, платими от ответника Община Асеновград, в общ размер от 2864 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав