Решение № 12290 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2012 г.

Решение № 12290 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3827/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение "Хаджи Димитър" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Димитър Пехливанов" № 5, подадена от пълномощника адвокат Гита Добрева, срещу решение № 13 от 06.02.2012 г., постановено по административно дело № 230 от 2011 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-02-20/04.08.2011 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 8880 лева и лечебното заведение е осъдено да заплати на РЗОК гр. Сливен разноски по делото в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Сливен, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Сливенския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК, е оспорената от МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД гр. Сливен, писмена покана изх. № 29-02-20/04.08.2011 г. на директора на РЗОК гр. Сливен, издадена на основание констативен протокол № РД-13-05-Ф-35/22.04.2010 г., протокол за неоснователно получени суми № РД-13-05-Ф-36/15.11.2010 г., АУАН № А-20-846 от 15.11.2010 г., влязло в сила наказателно постановление № НП-20-27 от 06.01.2011 г., издадено от директора на РЗОК гр. Сливен и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 8880 лева. С обжалваното решение Сливенският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на лечебното заведение. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия и процедури, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административното производство е започнало по заповед на директора на РЗОК гр. Сливен за извършване на съвместна финансова проверка и по сигнал, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка са оформени от финансов контрольор в констативен протокол № РД-13-05-Ф-35/22.10.2010 г., с който е установено, че изпълнителя на болнична помощ е нарушил чл. 55, ал. 2, т. 2, 3, 5 от ЗЗО във връзка с изпълнението на НРД 2010 по посочени клинични пътеки и описани случаи, екземпляр от който е връчен на оспорващото лечебно заведение на 22.10.2010 г. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № РД-13-05-Ф-36/15.11.2010 г., в който са посочени суми по видове дейности, а именно: КП № 30 - м. май 2010 г., ИЗ № 4320/2010 г., ИЗ № 4069; за м. юни 2010 г.: ИЗ № 5065, ИЗ № 4885, ИЗ № 4834, ИЗ № 4426, ИЗ № 4670; КП № 31 - м. май 2010 г.: ИЗ № 3822, м. юни 2010 г.: ИЗ № 4315. м. юли 2010 г.: ИЗ № 5763.; КП № 33 - м. юни 2010 г.: ИЗ № 5164, ИЗ № 4997 и ИЗ № 5144. Във връзка с установеното с констативния протокол финансов инспектор от РЗОК гр. Сливен е издал Акт за установяване на административно нарушение № А-20-857 от 15.11.2010 г., според който по отношение на ИЗ № № 4320, 4069, 5065, 4885, 4834, 4426, 4670, 3822, 5763, 4315, 5164, 4997 и 5144 лечебното заведение не е изпълнило изискването дейността по съответната клинична пътека да е извършена от специалист, включен в приложение № 1, с което е нарушило реда и условията за оказване на медицинска помощ. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № НП-20-27 от 06.01.2011 г. от директора на РЗОК гр. Сливен за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗЗО и чл. 220, т. 1 от НРД 2010 и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в общ размер на 2 600 лева. Наказателното постановление е обжалвано, но след проведено съдебно производство е оставено в сила с решение № 316 от 15.04.2011 г. по НАХД № 79 от 2011 г. на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 12.05.2011 г. Вследствие на това на основание чл. 76б от ЗЗО законосъобразно е издадена процесната писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 8880 лева. Решението на Административен съд - Сливен е правилно и изводите му като обосновани и материално законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. След влизане в сила на наказателно постановление № НП-20-27 от 06.01.2011 г. на директора на РЗОК - Сливен се приема, че нарушенията действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Според чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Правилно първоинстанционният съд е приел, че производството пред него е между същите страни и има за предмет покана, която има същите фактически основания, както и цитираното наказателно постановление. От това следва, че приетото за установено във връзка с него не подлежи на ново оспорване, съответно доказване. С издадената писмена покана изх. № 29-02-20/04.08.2011 г., административният орган търси възстановяване на сумите, получени без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на наказателно постановление № НП-20-27 от 06.01.2011 г. на директора на РЗОК - Сливен. С жалбата си пред първоинстанционния съд и с касационната жалба основното възражение на оспорващия е, че поканата е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като не е посочено по коя от двете хипотези на чл. 76б от ЗЗО същата е издадена. Правилно съдът е приел, че това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото правната квалификация на административния орган не обвързва съда. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно-производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административно-производствено нарушение, непосочването, погрешното или непълното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова, при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването си. Това условие е изпълнено - в акта са описани всички факти и обстоятелства от значение за издаването му. Видно от данните по делото - представените фактури и приложените към тях спецификации за болнична медицинска помощ по договор № 200474 от 01.02.2010 г., сумата за възстановяване, посочена в нея, е правилно определена. В настоящият случай възражението на оспорващия, че не е посочена конкретната алинея на чл. 76б от ЗЗО, въз основа на която е издаден акта, е неоснователно и неотносимо, доколкото и в двете хипотези на чл. 76б от ЗЗО изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяване на неоснователно получените суми, а освен това правно основание за нейното издаване се съдържа и в чл. 32 и чл. 39 и следв. от индивидуалния договор. Както прецизно е отбелязано в проверяваното решение, мотивите за издаването на писмената покана се извеждат от цитираните в нея констативен протокол № РД-13-05-Ф-35/22.04.2010 г., протокол за неоснователно получени суми № РД-13-05-Ф-36/15.11.2010 г., АУАН № А-20-857 от 15.11.2010 г. и влязло в сила наказателно постановление № НП-20-27 от 06.01.2011 г., издадено от директора на РЗОК гр. Сливен. И тъй като фактите са водещи, а не дадената от административния орган непълна правна квалификация, с която съдът така и не е обвързан, следва, че не е налице съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение приема, че като е постановил решението си в посочения смисъл и е отхвърлил жалбата на касатора против писмена покана изх. № 29-02-20 от 04.08.2011 г. на директора на РЗОК - Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, в размер на 8880 лева, Сливенският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,