Решение № 925 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13001/2009 г.

Решение № 925 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13001/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Георгиев Терзиев, гр. София ж. к. "Слатина", ул. 593, бл. 2, вх. "Б", ет. 6, ап. 34 срещу решение № 59 от 14.07.2009 г. на Административен съд, гр. София, постановено по административно дело № 3760/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, недопустимо и незаконосъобразно. Съдът неправилно е приел за установена фактическата обстановка без да отчете, че наказателните постановления, послужили като основание за отказа да издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство, не са влезли в сила. Не е отчел, че в производството по издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административните правила и актът не е съобразен с материалните разпоредби на закона. Съдът неправилно е приел, че липсват данни за отмененото със съдебното решение по наказателно административен характер дело № 13877/2005 г. наказателно постановление, както и не е ценил доказателствата, установяващи липса на дължими към държавата задължения. Моли съда да постанови за нищожно обжалваното решение, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи, счита жалбата за неоснователна. Съдът правилно е ценил доказателствата по делото. Установил е, въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото, че към датата на издаване на оспорения акт касаторът е дължал глоби по три наказателни постановления. Касаторът не е представил доказателства за изтекла погасителна давност, а административният орган не я прилага служебно, поради което неоснователни са твърденията за погасяване по давност на дължимите глоби. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил правилни фактически и правни изводи. Решението е правилно и обосновано. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че към датата на издаване на оспорения административен акт касаторът е имал неизплатени задължения по наказателни постановления, издадени за нарушения на Закона за движение по пътищата. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби на закона. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на компетентността му и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тези изводи на съда са правилни. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил правилния извод, че към датата на издаване на оспорения акт касаторът е имал невнесени дължими глоби по влезли в сила наказателни постановления. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че съдът неправилно не е ценил представеното от него удостоверение от Националната агенция по приходите. Процесното удостоверение е издадено на 11.07.2006 г. и видно от посоченото в самото него удостоверява наличието на задължения за здравно осигуряване към дата 11.07.2006 г. Оспореният административен акт е издаден на 14.11.2007 г. - близо година и половина след датата на удостоверението, поради което правилно съдът е приел, че същото не удостоверява релевантни за административния акт обстоятелства. Неоснователни са и инвокираните от касатора твърденията, че задълженията по наказателните постановления, за които в решението се сочи, че не е доказано да са отменени, са погасени по давност. Видно от приложените по делото доказателства тези наказателни постановления са влезли в сила и по делото няма ангажирани доказателства, че дължимите по тях глоби са платени. С оглед доказателствата по делото съдът правилно е приел, че представеното по делото съдебно определение, с което съдебното производство по наказателно административен характер дело № 13877/2005 г. на Софийски районен съд е прекратено, не установява по надлежния начин наказателното постановление, за което се отнася. Релевираното с касационната жалба твърдение, че обжалваното решение е нищожно, е неоснователно. За да е нищожно едно съдебно решение същото трябва да е постановено от ненадлежен съдебен състав, да излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма или да не е подписано от съдията. В случая нито една от хипотезите не е налице. Макар, че в жалбата си твърди, че обжалваното решение е и недопустимо касаторът не сочи аргументи в тази насока. Решението е постановено при наличие на всички положителни предпоставки за решаване на делото по същество и при липсата на отрицателни такива. С оглед на това то е допустимо. Видно от изложеното твърденията на касатора за нищожност и недопустимост на съдебното решение, както и за неговата неправилност и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е ценил събраните по делото доказателства и въз основа на това е направил обосновани изводи. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,