Решение № 390 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г.

Решение № 390 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 373/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване производството по НЧД № 19/2009 г., по описа на Софийски РС, отмяна на постановеното по него определение от 5.03.2009 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от процесуалния закон. В съдебното заседание на 25.09.2009 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който аргументира позицията си с несъблюдаване на материалноправните норми, очертаващи институтите на реална съвкупност от престъпления и рецидив. Осъденият А. П. се явява лично и със служебно назначен адвокат. Защитата пледира за уважаване на искането при съобразяване на принципа за най-благоприятното за осъденото лице съчетание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 5.03.2009 г., по НЧД № 19/2009 г., РС-София на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо наказание на А. К. П., по нохд № 2251/2001 г., нохд № 9838/2001 г., нохд № 5933/2003 г. и НОХД № 8211/2007 г., по описа на Софийски РС - три години лишаване от свобода. Съдебният акт не е проверен по реда на инстанционния контрол, влязъл в сила на 21.03.2009 г. и спрямо него са приложими разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Атакуваното с искането на Главния прокурор определение е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед инкорпорираните по делото доказателствени източници за предходните осъждания на А. П., и предвид изискванията, предпоставящи правоприлагане на чл. 25, вр. чл. 23 НК. С присъда от 19.06.2002 г., по нохд № 9838/2001 г. на Софийски РС, влязла в сила на 20.07.2002 г., подсъдимият П. е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложено за тригодишен изпитателен срок, за извършено на 25.10.2000 г., престъпление по чл. 195 НК. На 1.07.2002 г., по нохд № 2251/01 г. на РС-София, на основание чл. 198 НК е обявен осъдителен съдебен акт срещу А. П. с наказание - три години лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК, за осъществено на 16.03.2001 г. престъпно деяние, придобил юридически стабилитет на 18.07.2003 г. С протоколно определение от 23.10.2003 г., по нохд № 5933/2003 г., влязло в сила на същата дата, Софийският РС е одобрил споразумение между С защитника на подсъдимия П., с което последният се признава за виновен за извършено на 22.10.2002 г. престъпление по чл. 195 НК и се съгласява с определената му наказателна санкция - една година лишаване от свобода. С последващи присъди по нохд № 7445/2006 г., в сила от 19.09.2006 г., по нохд № 4041/2006 г., в сила от 14.01.2008 г. и по нохд № 8211/2007 г., в сила от 20.02.2008 г., по описа на СРС е ангажирана наказателната отговорност на А. П., за осъществени на 7.11.2005 г. (нохд № 7445/06 г.), на 11.08.2005 г. (нохд № 4041/2006 г.) и през периода 20.03-28.08.1999 г. (нохд № 8211/2007 г.), престъпления, субсумиращи се от правните норми на чл. 196 и чл. 195 НК, като на същия са наложени наказания- по нохд № 7445/06 г. и нохд № 4041/06 г., съответно лишаване от свобода за срок от две години и две години и шест месеца, и по нохд № 8211/07 г. - единадесет месеца лишаване от свобода. Визираните престъпни посегателства, интерпретирани в аспекта на времевите параметри на тяхното извършване и преценени чрез съотнасянето им с датите на придобиване юридически стабилитет на обявените съдебни актове сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реалната съвкупност от престъпления за някои от инкриминираните деяния и обосновават рецидивно поведение за други, включени в обхвата на цялостната престъпна дейност. Същите мотивират заключение за неправилност на атакувания съдебен акт, обективиращ частично групиране на осъжданията на А. П. и словноматериализиращ незаконосъобразни изводи за налични основания за прилагане разпоредбите на чл. 25, вр. чл. 23 НК по отношение на санкционните последици по нохд № 2251/01 г., нохд № 9838/01 г., нохд № 5933/03 г. и нохд № 8211/07 г. Престъплението по нохд № 5933/03 г. е извършено на 22.10.2002 г., след влизане в сила на присъдата по нохд № 9838/01 г.-20.07.2002 г. Престъпните деяния, обект на цитираните две наказателни дела същевременно са в съвкупност с престъпленията по нохд № 2251/01 г. и нохд № 8211/07 г., а престъпленията, предмет на разглеждане по нохд № 7445/06 г. и нохд № 4041/06 г. в реална съвкупност с престъпното деяние по нохд № 8211/07 г. и в рецидив с престъпленията по нохд № 2251/01 г., № 9838/01 г. и нохд № 5933/03 г. Наказателноправният статут на А. П., анализиран в контекста на съдържимата се в материалите по делото фактология относно съдебното минало, при съблюдаване на действуващата законова уредба и в съответствие с последователно провеждания в П 4/65 г. на Пленума на ВС и Р 11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ принцип на най-благоприятното за осъденото лице съчетание, предпоставя необходимост от пълно групиране на наказанията по цитираните дела, като се формират две групи съвкупности - първата по присъди по нохд № 9838/01 г. и нохд № 2251/01 г., и втората по присъди по нохд № 7445/06 г., нохд № 4041/06 г. и нохд № 8211/07 г., за които на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК бъдат определени общи, най-тежки наказателни санкции- съответно три години лишаване от свобода и две години и шест месеца лишаване от свобода, и се постанови отделното изтърпяване на наложеното по нохд № 5933/03 г., наказание-лишаване от свобода за срок от една година. РС-София е дерогирал съдържанието на визираните материалноправни норми и константната съдебна практика, логическо следствие от което е опорочаването на постановеното определение по НЧД № 19/2009 г., обективиращо волята на компетентния орган. Допуснатото нарушение на материалния закон в обявения на 05.03.2009 г. съдебен акт, с оглед установеното в чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК мотивира основателност на искането на Главния прокурор, за възобновяване на делото, при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че в пределите на възложената му компетентност и базирайки се на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, с които е оторизиран, следва да отмени определение от 5.03.2009 г., по нчд № 19/09 г., и върне делото за ново разглеждане на РС-София, от стадия на съдебното заседание. При последното в изпълнение на правните предписания на чл. 25, вр. чл. 23 НК и задължителните указания на ВКС по приложението им, да се извърши групиране на наказанията по предходните осъждания на А. П., по посочения в обстоятелствената част на решението начин. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение