Решение № 159 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г.

Решение № 159 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, осъдените лица Т. Х. и Б. А. са отправили искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 222/11.08.2008 г., по н.о.х.д. № 582/2008 г. на Свиленградския районен съд. Развити са доводи за материална незаконосъобразност, с акцент върху съдържанието на Регламент (ЕО) № 562/2006 г. и нотификация към него по чл. 37, обосноваващи престъпна несъставомерност. Претендирана е отмяна на съдебния акт и оправдаване на молителите на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Осъдените лица, редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки съдебния акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 11.08.2008 г. по н.о.х.д. № 582/2008 г. Свилнградски районен съд е одобрил постигнатото между Р прокуратура и молителите споразумение, по реда на чл. 382, във вр. с чл. 381, ал. 1 НПК, по силата на което е ангажирана наказателната им отговорност за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с ал. 1 НК и осъдени при условията на чл. 54 НК - на по една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок и глоба от по 1000 лв. На основание чл. 280, ал. 3 НК е отнето и моторното превозно средство, послужило за извършване на инкриминираната дейност. Определението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила от деня на постановяването му - 11.08.2008 г., а искането за възобновяване - постъпило на 2.02.2009 г., т.е. в законоустановения срок, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Очертаната в определението правна квалификация е съобразена с актуалната материалноправна уредба. Диспозицията на чл. 280 НК ясно очертава като общественоопасни действията по превеждането през границата на страната на отделни лица, без разрешение на надлежните органи на властта. Обект на защита срещу това престъпление е установения ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона. Преминаването на държавната граница (легално определена в Параграф 1 от ДР на ППЗМВР), се осъществява по нормативно регламентиран начин, през административно установени гранични зони и на определени за това места- ГКПП, за упражняване на предписания от закона контрол, с цел опазване и укрепване отбранителната способност и вътрешна сигурност на държавата. Императивният характер на нормата на чл. 17 от Закона за чужденците в Република България, установява задължение за чужденците на влизат и напускат територията на страната само през граничните контролно- пропусквателни пунктове, чийто статут, видове гранична проверка и правомощията на служителите, извършващи този контрол, са регламентирани от Наредбата за граничните контролно-пропусквателни пунктове. Физическите лица, при преминаване през ГКПП, заедно с намиращите се в тяхно владение превозни средства, стоки и предмети, са обект на паспортен, митнически, ветеринарно-санитарен контрол и едва след реализирането му получават разрешение да влязат, респ. да напуснат страната. Независимо от фактическото либерализиране на граничните проверки, не са настъпили съществени промени в установения регламент, обезпечаващ охраната на държавната граница, след влизане на РБ в Европейския съюз (1.01.2007 г.). Нормативно установената контролна дейност не противоречи на тенденциите в европейското законодателство и предвидените гранично- пропусквателни пунктове продължават да съществуват. В Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г.за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) - чл. 2, т. 8, т. 9, т. 10, дял I, Общи разпоредби, е очертано съдържанието на понятията "гранично- пропусквателен пункт", "граничен контрол", "гранична проверка". Съдържанието и нормите на Регламента не изключват на определените пропусквателни пунктове за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, извършването на граничен контрол и проверка, за да се гарантира, че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или излизане на територията на държавите-членки. В подкрепа на този извод са и представените по чл. 37 от Регламент № 562/2006 г. нотификации на Р България за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извънконтролно-пропусквателните пунктове и извън работното време - чл. 4, параграф 3/2008/С 18/01/, за възможността на държава от ЕО да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл. 21, б "В"/2008/С 18/3/ и за задължението на гражданите на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава членка, съгласно чл. 21, б "Г"/2008/С 18/4/. През призмата на коментираната правна уредба, вън от всякакво съмнение, молителите са осъществили престъпния състав на чл. 280 НК. Двамата, действайки като извършители са превели през границата на страната от Република Т. в Република България турския гражданин А. Хичйълмаз-16 г., като за превеждането е използвано моторно превозно средство. Безспорно инкриминираното поведение възпрепятства граничните контролни органи да установят субектите влизащи или излизащи през националната граница и обосновава опасност за обществения и правов ред на съответната държава. За това е и несъстоятелно възражението, изтъкнато в искането, за престъпна несъставомерност. Визираната нотификация е относима към хипотези, във вр. с чл. 4, пар. 3 и предписва правоприлагане на нормата на чл. 279 НК - при пресичане на държавната граница извън определените за това места и извън работното време и е неприложима за престъпно поведение, осъществяващо състава на чл. 280 НК - контрабанда на хора. Противоправната дейност на лица, осигуряващи незаконно превеждане през границите на други лица, които не са граждани на съответната държава и нямат статут на постоянно пребиваващи, е въздигната в националното ни законодателство като престъпление и това е съобразено с Конвенцията на ООН за борба срещу международната организирана престъпност и Протоколът към нея - за контрабанда на хора. Не може да бъде удовлетворено искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕО. Несъмнена е правната възможност, европейските институции да приемат актове в областта на наказателното право, съгласно чл. 61, б "е" от Договора за създаване на Европейските общности (ДЕО) и чл. 24 - 42 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Националните съдилища могат да отправят преюдициални запитвания до Съда на ЕО в хода на висящ наказателен процес (какъвто не е настоящият) и по въпроси за съвместимостта на определена правна норма (в случая чл. 280 НК) с европейското право, каквато колизия не е установена, поради което изтъкнатите доводи са несъстоятелни. По изложените съображения, искането на осъдените лица следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.