Решение № 148 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г.

Решение № 148 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. П., чрез пълномощника й адв. Е. Х. срещу въззивно решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 229/2007 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 16.03.2005 г. по гр. д. № 1778/2001 г. в частта му, с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на сумата 3500 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба недвижим имот-лятна кухня и ограда и способа по който е извършена делбата на земеделските земи. Ответницата по касационната жалба М. К. П. чрез пълномощника й адв. Е. П. в писмения отговор изразява становище за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно. Върховният касационен съд, III г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на решението в обжалваната му част, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С определение № 170 от 23.02.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 229/2007 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 16.03.2005 г. по гр. д. № 1778/2001 г. в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Д. К. П. за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в допуснатия до делба недвижим имот- лятна кухня и ограда по въпроса за правната квалификация на заявена от наследник претенция за извършени приживе на наследодателя подобрения в делбен имот. За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлена заявената по реда на чл. 286 ГПК (отм.)от Д. П. претенция за извършени от нея подобрения в делбения имот приживе на наследодателя С окръжен съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 72 ЗС, който не е доказан както по основание, така и по размер. Върховния касационен съд, състав на III г. о. намира, че правната квалификация следва да бъде определена от съда, въз основа на обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата. Заявената в срока по чл. 286 ГПК (отм.) от Д. П. претенция с оглед фактическите твърдения, че приживе на наследодателя е изградила със свои средства лятна кухня и ограда в имота, предмет на делбата, като искането е за присъждане парично обезщетение е с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН. Според правопораждащият фактически състав на чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство, но не е бил възнаграден за това може да иска неговият принос да бъде признат в делбеното производство и да бъде възмезден за това от останалите наследници съобразно правата им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства е установено, че лятната кухня и оградата са изградени приживе на наследодателите на страните, със общите усилия и средства както на съделителите, така и на техните родители. За изграждането на лятната кухня и оградата от разпитаните по делото свидетели се установява, че родителите на страните са помагали със средства за закупуване на материали, а семействата на страните са участвали с труд при извършване на строителните дейности. При така установените по делото обстоятелства съдът в настоящия състав намира, че заявената от Д. П. претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН е неоснователна. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН установява, че сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право на избор увеличението да се пресметне в имот или в пари. В настоящия случай съделителката Д е предявила искането си за увеличение на наследството приживе на наследодателя, като е заявила, че тя е извършила посочените подобрения, които са увеличили стойността на имота, и е поискала това увеличение да й се пресметне в пари. Искът по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците, които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата. Посоченият фактически състав урежда признатата от закона възможност сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да поиска в делбата това увеличение да му се пресметне в имот или пари. Затова, когато наследникът има материален принос в увеличаването и при предпоставка, че не е възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение, ползуването на имота през определен период от време/, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза. В конкретния случай по делото не е установен некаузалният материален принос от страна на касаторката за увеличаване имуществото на наследодателя приживе, за да се уважи претенцията й по чл. 12, ал. 2 ЗН. По изложените съображения следва да се приеме, че претенцията на касаторката е неоснователна, поради което решението на въззивния съд, с което същата е отхвърлена, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.