Решение № 1534 от 9.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4377/2023 г.

Производство по чл. 210, ал.2 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Желязков, от гр. Батак чрез адвокат З. Димитрова против решение 150 / 20.03.2023 г. по адм. дело 1184 / 2022 г. на Административен съд Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност, макар и непрецизно заявени от касатора като съществени нарушения на административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби. Процесуалният представител на касатора не е направил разграничение между основанията за незаконосъобразност на административните актове, уредени от чл. 146 АПК и основанията за касационно оспорване на първоинстанционното съдебно решение, формулирани в чл. 209 АПК досежно използваните правни квалификации. Титулната част както на касационната жалба, така и на първоинстанционната жалба е непрецизно формулирана. В случай, че адресант в тях е търговското дружество, то те са неточно изписани. Ако се приеме, че адресант е физическото лице, не е ясно защо се посочва качеството му на законен представител на Румекс ООД, гр. Батак, тъй като за физическото лице това обстоятелство няма правноиндивидуализиращо значение. Върховният административен съд приема, че касатор (жалбоподател) е физическото лице Р. Желязков, тъй като същият е действал чрез адвокат Димитрова и в даденото и пълномощно изрично е посочил, че тя представлява него, използван е израза да ме представлява, а не да представлява търговското дружество. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пазарджик изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е допустима и основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Адресат на процесните задължителни предписания е ТД РУМЕКС ООД, гр. Батак, но същите касаят осигурителноправния статут на Р. Желязков следователно той е засегнато от тях лице. Последното предполага неговото участие в административното производство. Съгласно чл. 154, ал.1 АПК, съдът конституира страните служебно, т.е. както надлежния жалбоподател, така и надлежния ответник. Предвид непрецизната титулна част на жалбата, съдът неоправдано не е работил по активната процесуална легитимация, което е негово служебно задължение. В случай, че е приел, че жалбоподател е търговското дружество, административният съд не е изпълнил вменените му задължения по чл. 162 АПК, а именно да съобщи акта на всички засегнати лица, като им осигури възможност да защитят интересите си. Р. Желязков не може да бъде конституиран като заинтересована страна, тъй като задължителните предписания не са благоприятен за него административен акт, т.е. той би могъл да участва единствено като жалбоподател и то по реда на чл. 162, ал.3 АПК при условие, че подаде жалба. Работейки по нередовна жалба, административният съд е постановил недопустимо решение. Редовността на жалбата е положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване и като не е изяснил двусмислието на титулната част, конституирайки търговското дружество като жалбоподател, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение. В случай, че се приеме, че жалбоподател е търговското дружество порок, който също детерминира недопустимост е реализираното процесуално представителство от адвокат З. Димитрова, която съгласно приложеното по делото пълномощно (стр. 329) (макар и не на адвокатска бланка) е упълномощена да представлява физическото лице (използван е израза да ме представлява, а не да представлява търговското дружество). Процесуалното представителство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните положителни такива по упражняване правото на съдебно оспорване, за която съдът следи служебно. При така отчетените процесуални пропуски, приемайки оспорването за допустимо, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да започне производството от фазата на допустимост на жалбата, уточнявайки активнолегитимираната страна, прецизирайки с оглед на това уточнение процесуалното представителство на адвокат Димитрова, както и необходимостта от провеждане на процедурата по чл. 162, ал.3 АПК. Разноски в настоящото производство не се дължат по аргумент на чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение