Решение № 1909 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2010 г.

Решение № 1909 от 8.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ненчо Георгиев Зехирев, от гр. Сливен против решение № 49/14.04.2010 г. по адм. дело № 323/2009 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с неточно прилагане на чл. 41, чл. 43, ал. 1, т. 5 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на доказателства в съдебното производство и безрезервно кредитиране на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и необоснованост, произтичаща от неточно възприетия статут на спорния терен - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, Панайот Николов Вълков и Мария Николова Чукова и двамата от с. Ичера, област Сливен считат същата за неоснователна. Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър - гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № РД - 18 - 54/25.08.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри за землището на с. Ичера, област Сливен, в частта и относно западната граница на имот с идентификатор 32915.501.319. За да отхвърли оспорването проведено по жалба на Ненчо Георгиев Зехирев, от гр. Сливен против атакувания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че процедурата по приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Ичера, област Сливен е реализирана в съответствие с изискванията на чл. 35 и следващите от ЗКИР. За село Ичера са налични два плана - първият от 1936 г., а вторият от 1988 г. като и за двата са съхранени наличните оригинални картони с кадастрално съдържание, придружени от разписни листове. Работилата по тях съдебно-техническа експертиза е установила, че по плана от 1936 г. няма имот на мястото, където впоследствие е ситуиран имот пл. № 318 (собственост на заинтересованите страни), а има площад с две улички. За същото място е упоменат имот с пл. № 420, който не е затворен, а в разписния лист към плана е отразено, че се унищожава. Липсват данни кога това пространство е станало отново имот. В същия план имот № 319 е съществувал под № 421 в настоящите си граници. По плана на селото от 1988 г., приет със заповед № РД 15-1383/29.09.1988 г. спорният терен, находящ се в западната част на имот пл. № 319 е принадлежал на имот пл. № 318, а по регулация е бил предвиден за предаване към имот пл. № 319. Няма данни регулационният план в тази си част да е бил приложен. Възприети по този начин и от първоинстанционния съд фактите по делото са изяснени точно и в съответствие с относимите доказателства по спора. Неоснователни са развитите от касатора доводи за неточно възприет статут на спорния терен и незаконосъобразно безрезервно кредитиране на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Правилно е ценена неотносимостта на събраните по делото гласни доказателства. Претендираните от жалбоподателя права досежно западната част и западната граница на имота му е свързано със спор за материално право и същият предвид спецификата на административното производство, законосъобразно не е бил обсъждан от административния съд. Материалноправният спор не може да бъде разрешен в административното производство по одобряване на кадастралната карта или в съдебното производство по оспорване на издадения административен акт по реда на ЗКИР. На основание чл. 43, ал. 3 от ЗКИР възникналият спор за граници следва да бъде решен по общия гражданскоправен ред. По същия ред се разглеждат и споровете за собственост. В одобрената кадастрална карта границата между поземлени имоти с идентификатори 32915.501.319 и 32915.501.318 е отразена по съществуващата на място ограда и съгласно действалия кадастрален план от 1988 г., съобразно изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Административният акт в оспорената му част е законосъобразен и като е отхвърлил подадената срещу него жалба, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение