Решение № 9822 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2014 г.

Решение № 9822 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Владимир Станчев Алексиев от гр. София срещу решение № 6375 от 22.10.2013 г., постановено по адм. д. № 39/2013 г. по описа на АС-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно като, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди МВР да заплати на касатора сумата от 4000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отмененото като незаконосъобразно дисциплинарно уволнение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, изразени подробно в жалбата. Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, се представлява от юриск. Караниколова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното по съображения, изложени подробно в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото пред АССГ е образувано след като с решение по адм. д. № 4105/2012 г. по описа на ВАС, III отделение е отменено постановеното по адм. д. № 2680/2010 г. по описа на АССГ решение № 463/31.01.2012 г. в частта, в която МВР е осъдено да заплати на Владимир Станчев Алексиев обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по ЗОДОВ до размер от 4000 лв и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С обжалваното решение АС- София град е отхвърлил изцяло иска на Владимир Алексиев срещу МВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Въпреки дадените от ВАС в отменителното му решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, задължителни указания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, касаторът изрично е отказал назначаването й с мотива, че по делото са събрани достатъчно медицински документи / с. з. от 20.05.2013 г./ Въз основа на това обстоятелство, както и на база събраните по делото гласни доказателства, съдът е приел, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна като недоказана- доказателствата нито установяват настъпването на вредата, нито наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между евентуалната вреда и отменената като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло правния извод на АССГ за недоказаност на иска за неимуществени вреди. Правилно съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват самото реално настъпване на вреди от вида на твърдените - нервно напрежение и претърпени унижения при извършване административните процедури по издаване на отменената заповед; уронване престижа, авторитета, професионалната репутация и доброто име на ищеца пред колегите му; и изживяни болки и страдания, изразяващи се в претърпени хипертонични кризи, бъбречни кризи, пребиваване в лечебно заведение, нарушаване на съня, гнойна пародонтоза и др. Отделно от това недоказана остава и причинната връзка между подобни вреди и заповедта за дисциплинарно уволнение. Нервното напрежение по време на административното производство по издаване на заповедта е от рода на обичайните изживявания, които съпътстват всяка процедура по прекратяване на служебни правоотношения, предхождат самия административен акт и в този смисъл не са непосредствена последица от него. Въпреки дадените от ВАС при връщане на делото за ново разглеждане задължителни указания да се ангажират доказателства за това какъв авторитет е имал Алексиев пред колегите и роднините си преди заповедта за уволнение и че те са се отдръпнали от него само поради това уволнение, ищецът не е провел пълно и главно доказване в тази посока. Не е установено с какъв авторитет и с какво професионално име се е ползвал Алексиев сред колегите си, за да се търпят вреди от накърняването им. Показанията на разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин нито пряката причина за отдръпването на колегите от Алексиев, нито вреди от проблеми с близките му в резултат на незаконосъобразната заповед. Обоснован е изводът на АССГ за недоказаност на твърденията на ищеца, че в резултат на отмененото като незаконосъобразно дисциплинарно уволнение същият е претърпял болки и страдания в резултат на влошено здравословно състояние. Правилно АССГ е заключил, че представената от ищеца медицинска документация не може да бъде анализирана от съда без специалните знания на съдебно-медицинска експертиза и само на база писмените доказателства съдът не може да прецени дали заболяванията, от които страда Алексиев / част от тях хронични и предхождащи уволнението/ се проявяват, възникват и обострят само в резултат на заповедта за уволнение или по други причини. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение