Решение № 4204 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Ф. М., гражданин на Сирия срещу Решение 18002/ 26.09.2024 г., постановено по адм. дело 7979/ 2024 г. на Административен съд София град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се искане за отмяна на решението на административния съд. Касационният жалбоподател- Я. Ф. М. в открито съдебно заседание чрез адвокат Лютфиева излага аргументи в подкрепа на искането да се отмени атакуваното решение на АССГ, с което се отхвърля неговата жалба против решение на ДАБ, с което е отказано предоставянето на хуманитарен и бежански статут. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Посочва, че при произнасянето му не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Я. Ф. М., гражданин на Сирия срещу Решение 7831/16.7.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет Решаващият съд, за да постанови този правен резултат приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Същевременно не били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Смята, за правилен изводът на административния орган, че изложените причини не представляват основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Намира за законосъобразен и обоснован изводът на административния орган, че заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване, посочени в закона. Намерил за правилна и преценката на административния орган, относно молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут. Възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял на територията на Турция и че са налице изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. В тази връзка отчел обстоятелството, че чуждият гражданин последната година е живял необезпокояван в Турция. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход, както и възможността да пребивава на територията на Република Турция, като трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. От всичко изложено е видно, че чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне обратно в страната или в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Действително, съгласно чл.9, ал.8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Версията, че лицето принадлежи към [заличен текст], поради което е заплашен от новия режим в Сирия е развита за първи път в касационното производство. Същата противоречи на твърденията в бежанската история, че е [вероизповедание]. Тези противоречия определят несъстоятелност на тази версия. Безспорно е установено, че пребиваването му в Република Турция е било необезпокоявано. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила /LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие, заради военните действия. Правилни са изводите на първостепенния съд, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито Република Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение. Предвид всичко изложено следва да се възприеме като обосновано заключението на административния орган и на първостепенния съд, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на година, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,