Решение № 12060 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2018 г.

Решение № 12060 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2018 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 548 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 568/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, Х състав.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-04000516006410-091-001 от 31.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който за данъчни периоди 2010 г. и 2013 г. на М. Дочева са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 5 422, 87 лева ведно с лихви за забава.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че необосновано съдът е отменил РА в частта на задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2013 г., като не е изложил мотиви по съществото на спора. С касационната жалба се оспорва подхода на АСВТ относно констатираното превишение на приходите над разходите в края на всяка една от процесните години, като счита, че този подход не съответства на събраните по делото доказателства и изявленията на ревизираното лице /РЛ/. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. Дочева срещу РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1526, 72 лева за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – М. Дочева, представлявана от адв. М. Николова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол е решението по адм. дело № 568/2017 г. по описа на АСВТ, с което е отменен Ревизионен акт № Р-04000516006410-091-001 от 31.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който за данъчни периоди 2010 г. и 2013 г. на М. Дочева са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 5 422, 87 лева ведно с лихви за забава.

За да отмени процесния РА в оспорените му части, съдът е приел липсата на представени от приходната администрация доказателства за установения от тях доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както и поради неправилно направения извод от данъчните органи за превишение на разходите над приходите за отделните данъчни периоди.

Обжалваното решение е правилно.

1. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви по съществото на спора. Видно от обжалваното решение съдът е установил фактическата обстановка съобразно приетите по делото доказателства, като е изложил съображения за липсата на материална законосъобразност по всеки един от спорните пунктове на РА.

1. Изводът на АСВТ за материална незаконосъобразност на РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за процесните 2010 г. и 2013 г. по отношение на М. Дочева е формиран при съвкупна преценка доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Ревизията е проведена по общия ред, а не по особения ред – чл. 122 и сл. от ДОПК. Следователно, при ревизия по общия ред превишението на разходите над приходите представлява единствено индиция за наличие на доход и ревизиращите органи са длъжни да установят размера му, източниците му, платеца на дохода и дата на получаването му. В този смисъл обосновано съдът е заключил, че по отношение на приетия от приходните органи доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в размер на 53 209, 71 лева за 2010 г. и в размер на 962, 23 лева за 2013 г. не са установени всички изискуеми елементи – кога е получен, кой е платецът му, какъв е източникът.

Видно от табличната част на РД за процесните периоди 2010 г. и 2013 г. е направена съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, без обаче ревизията да е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В приходната част са включени парични средства в брой в началото на съответните периоди /за 2010 г. – 5000 лева, за 2013 г. – 21 000 лева/ на базата на изявления на РЛ, без да се изискват допълнителни документи от ревизиращите органи. На следващо място, към началото на периодите са включени налични парични средства по банкови сметки / така за 2010 г. сумата е 0, 00 лева, а за 2013 г. в размер на 64 103, 93 лева/ в приходната част на потока, а в края на периода също сумите от 72 503, 30 лева за 2010 г. и от 117 079, 71 лева за 2013 г. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки наличието на данни за извършени тегления, внасяния по банковите сметки на РЛ, приходните органи са взели предвид целите суми по сметките, без да отразят какво реално е приход и какво реално е разход.

В размера на постъпленията за отделните периоди са включени отделни суми като доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество, доходи от прехвърляне на имущество, други източници на средства – дарения, наследство и др. в общ размер на 38 994, 77 лева за 2010 г. и в размер на 35 503, 78 лева за 2013 г.

В разходната част на потока са включени разходи за издръжка и живот и комунални разходи по фактури от доставчици, разходи за заплати, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия и други разходи – за 2010 г. в общ размер на 5 101, 03 лева и за 2013 г. в общ размер на 11 140, 23 лева.

Правилно съдът е обсъдил подхода на приходните органи за определяне на превишение на разходите над приходите за двата спорни периода 2010 г. и 2013 г. Както се установява от РД, за 2010 г. признатите постъпления са в размер на 38 994, 77 лева, а разходите са в размер на 5 101, 03 лева; за 2013 г. признатите приходи са в размер на 61653, 78 лева, а разходите са в размер на 11 140, 23 лева. Т.е. за двата периода е налице положително салдо. Отделно от това в таблицата за годините са включени данни за начални и крайни салда на налични парични средства и средства по банкови сметки, но липсва анализ на документите, представени в хода на ревизията. Така за 2010 г. като начално салдо приходите органи определят сума в размер на 5 000 лева, докато ревизираният субект е твърдял да му бъде призната сума в размер на 19 300 лева. Не става ясно как данъчните органи са определили сумата от 5000 лева като начално салдо за процесния период 1.01.2010 г. Не са изследвали писмените обяснения и документите, ангажирани от ревизираното лице относно твърдението, че е имало спестени и съхранявани средства за периода 2006 г. – 2009 г.

Неправилен е и подходът на приходните органи да включват сумата на наличните парични средства по банкови сметки към края на отчетния период като част от разходната част на паричния поток, без да се извърши анализ как е формирана цялата сума по тези сметки. Така видно от констативната част на РД за 2010 г. е отразено, че по банковите сметки на М. Дочева е: - внесена сума в брой в размер на 64 307, 23 лева лично от РЛ, внесена сума в размер на 8200 лева от съпруга й М. Дочов, преведена сума за наем от "Банка Пиреос България" в размер на 21 794, 60 лева, лихви – 0, 17 лева, изтеглена сума в брой от Дочева в размер на 21 780 лева, дебитна лихва – 0, 02 лева и банкови такси в размер на 18, 53 лева или крайно салдо по банковите сметки – 72 503, 30 лева. За 2013 г. по банковите сметки на Дочева е: - внесена сума лично от нея в размер на 43 100 лева, преведени суми за наем от "Банка Пиреос България" в размер на 20 770, 47 лева, внесена в брой сума от съпруга й М. Дочов в размер на 10 150, 00 лева, лихви в размер на 4 433, 31 лева, дебитни обороти в размер на 25 785, 00 лева, изтеглена сума в размер на 25 759, 50 лева в брой от РЛ, банкови такси 25, 50 лева или общо в размер на 117 079, 71 лева в края на отчетния период.

Следователно, данъчните основи за облагане за всеки от процесните периоди са определени в размер на установените несъответствия – превишения на разходите над приходите и за същите са определени задължения по общия ред на материалния данъчен закон – чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а не по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съобразно това правилен и съответстващ на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на РА относно задълженията на М. Дочева по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2013 г. В този смисъл решение № 8856 от 29.06.2018 г. по адм. дело № 652/2018 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, решение № 4607 от 11.04.2018 г. по адм. дело № 9498/2017 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение.

По тези съображения, касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно приложения списък с разноски и представения договор за правна защита и съдействие от 19.02.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение