Решение № 112 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 758/2009 г.

Решение № 112 от 22.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 758/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 94/2009 г. на Районен съд - Чепеларе, отмяна на постановената по него присъда от 11.06.2009 г., в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК спрямо осъдения К. Д. и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, изразяващи се в дерогиране нормите на чл. 25, вр. чл. 23 от НК от първоинстанционния съд при присъединяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, и в противоречие между диспозитива и мотивите на обявения съдебен акт. В съдебното заседание на 18.02.2010 г., искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице се явява лично и със служебен защитник в настоящото производство. В хода на съдебните прения те обосновават позиция за липса на предпоставки за прилагане на извънредния способ за контрол, поради неупражнени от обвинителната власт процесуални права и нереализирана от прокурора възможност за преглед и ревизия на присъдата, по реда на инстанционната проверка. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид становищата на участвуващите в наказателния процес страни, в пределите на своята компетентност констатира следното: С присъда № 62/11.06.2009 г. по НОХД № 94/2009 г., РС - Чепеларе е признал К. А. Д., за виновен в извършено престъпно деяние по чл. 197, т. 4, пр. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194 и чл. 20, ал. 2 НК, и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б "Б" НК го осъдил на ПРОБАЦИЯ, при следните мерки за контрол и въздействие-задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, и безвъзмезден труд в полза на обществото-по 200 часа годишно, в рамките на ТРИ поредни ГОДИНИ. При съблюдаване разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23 от НК първостепенният съд наложил на осъденото лице най-тежкото наказание от определените по НОХД № 584/2007 г. на Шуменски ОС и по НОХД № 94/2009 г. на РС, гр. Ч. лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 от НК присъединил наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдебният акт не е обжалван и протестиран пред въззивната инстанция, и придобил юридически стабилитет на 27.06.2009 г., което не препятства осъществяването на извънреден съдебен контрол в коментирания от защитата смисъл. По отношение на същия са приложими правните норми на Глава тридесет и трета от НПК /чл. 419-426 НПК/, предпоставящи процесуална допустимост на искането на Главния прокурор и неговата основателност в аспекта на предложените аргументи за възобновяване на НОХД № 94/2009 г.. Неправилно в атакуваната присъда на РС-Чепеларе са лимитирани санкционните последици за осъдения Д., в обсега на действие на чл. 25, вр. чл. 23 НК. Законосъобразно първостепенният съд е определил на осъденото лице едно най-тежко наказание по НОХД № 94/2009 г. на РС-Чепеларе и по НОХД № 584/2007 г. на Шуменски ОС - лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, но игнорирайки съдържанието на постановения по последното дело съдебен акт, на основание чл. 23, ал. 2 НК присъединил към визираната санкция - ТРИ ГОДИНИ лишаване от право да управлява МПС. С влязла в сила на 17.03.2009 г. присъда, по НОХД № 584/2007 г. е ангажирана наказателната отговорност на К. Д. за посегателства по чл. 343в, ал. 1 НК и по чл. 343, ал. 2, пр. 4, б. "Б" НК и на същия за включените в съвкупността престъпления са наложени общи наказания - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ПЕТ ГОДИНИ лишаване от правоуправление. Очертаната конкретика сочи на необходимост от присъединяване на наказателна санкция - ПЕТ ГОДИНИ лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК при прилагане на материалноправните норми на чл. 25 , вр. чл. 23 НК от контролирания в рамките на извънредната проверка РС - Чепеларе и обуславя ревизия на обявения от него съдебен акт в тази му част. Упражняване на регламентираните в чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК правомощия на ВКС обосновава и установеното налично противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на атакуваната присъда № 62/11.06.2009 г., при определяне на подлежащото на изтърпяване от осъдения Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Текстовата материализация на мисловната дейност на РС-Чепеларе съд при формулиране на фактическите положения и на правните изводи по приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК в постановения съдебен акт относно визирания срок на присъединената санкция към определеното по визираните дела общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА- ПЕТ ГОДИНИ лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, не кореспондира със словно обективираното в диспозитивната част, сочещо на ТРИ ГОДИНИ лишаване от правоуправление. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив, които представляват различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатации за съществуващо несъответствие в тях и помежду им, индициращи на сериозни противоречия при очертаване на фактологията, правната квалификация и санкционните последици, предпоставят особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. (Р12/85 г. на ОСНК, Р35/89 г. на ВК, Р145/92 г. на 1 н. о., Р407/95 г. на 1 н. о. на ВС на РБ) По предложените съображения в контекста на релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, ВКС счита че следва да отмени присъдата на РС-Чепеларе от 11.06.2009 г., по НОХД № 94/09 г., в частта досежно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 НК за К. Д., като делото се върне за ново разглеждане, от друг съдебен състав. При последното да се отстранят допуснатите нарушения на материалния и процесуален закон, като при съблюдаване съдържанието на обявения по НОХД № 584/07 г. съдебен акт и в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 2 НК да се присъедини към определеното за осъдения по цитираните дела общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение