Решение № 9353 от 6.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1664/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез гл.юрк. Д.Брайкова, срещу решение 1201 от 28.11.2023 г., постановено по адм. дело 589/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което по жалба на С. В. В. от гр.Средец е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх.02-020-6500/5326 от 15.03.2023 г., в частта относно извършено намаление по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер 48 870,71 лв.; по схема за преразпределително плащане /СПП/ - 180,31 лв. и по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ в размер на 13 298,15 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, по подаденото от В., заявление за подпомагане с УИН [номер] по СЕПП, СПП и ЗДП за кампания 2018 г., съобразно мотивите на постановеното решение. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на решаващия съд, че оспореното УП е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, материалния закон и неговата цел. Излага подробни съображения за законосъобразност на УП - издадено в съответствие с дадените от съда указания при отмяна на предходното УП, подробно мотивирано, съобразено с данните, предоставени от МЗХГ относно регистрираните правни основания и изискванията на чл.41, ал.3 - ал.9 от ЗПЗП. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспореното УП. Претендира направените разноски по делото за две инстанции и при условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба С. В. В. от гр.Средец, чрез процесуален представител адв.Кожухарова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Бургас е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. с изх.02-020-6500/5326 от 15.03.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършено намаление по схема за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер 48 870,71 лв.; по схема за преразпределително плащане /СПП/ - 180,31 лв. и по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ в размер на 13 298,15 лв. Същото е издадено в изпълнение на решение 11598 от 14.12.2022 г., постановено по адм.дело 5091/2022 г. по описа на Върховният административен съд /ВАС/, с което е отменено решение 382 от 18.03.2022 г. на Административен съд Бургас по адм.д. 972/2021 г. и предходно уведомително писмо/УП/ изх. 02-020-6500/5326 от 30.03.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършеното намаление по СЕПП /схема за единно плащане на площ/ - 48 870.71 лв.; по СПП /схема за преразпределително плащане/ - 180.31 лв. и по ЗДП /зелени директни плащания/ - 13 298.15 лв., поради липса на мотиви за издаването му. В с.з. на 20.09.2023 г., първоинстанционния съд по искане на административния орган е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки, е следвало да посочи по каква причина, отразените в таблица 1 на УП 98.59 ха са приети като недопустими за подпомагане, какви административни проверки са извършени на заявените площи, да определи и посочи правилно ли е изчислена санкцията и налице ли е сключен договор между жалбоподателя В. и Бистрец агро инвест ЕООД, с какъв предмет, за какъв период и съобразен ли е при издаване на оспореното УП. С определение от 09.10.2023 г. за вещо лице е назначена С. А., с квалификация - икономист по счетоводната и финансово-контролната дейност /видно от списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица към съдебен район на Бургаски окръжен съд/, която е изготвила съдебно-счетоводна експертиза оспорена от процесуалния представител на административния орган. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, въз основа на събраните по делото доказателства и кредитирайки заключението на вещото лице е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Счел е, че повторно в проведеното административно производство не е бил изяснен въпросът защо регистрираният по реда на ЗСПЗЗ договор за отдаване под наем /пренаемане/ на мери и пасища от общински поземлен фонд, сключен между жалбоподателя В., като наемател и Бистрец Агро инвест , като наемодател, не е бил приет като годно правно основание за ползване на земеделските земи и защо са извършени намаленията на финансовото подпомагане. Обосновал е извода, че фактически и правни основания за това не са изложени нито в оспореното УП, нито се съдържат в административната преписка по неговото издаване, поради което административният орган не е изпълнил указанията, дадени от ВАС в решение 11598 от 14.12.2022 г. по адм.д. 5091/2022 г. Настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до материалната му незаконосъобразност, тъй като е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че актът е постановен от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с надлежно делегирани пълномощия от изпълнителния директор на ДФЗ и в предвидената от закона форма. Настоящият състав намира, че административния орган е изпълнил указанията на ВАС, дадени в решение 11598 от 14.12.2022 г. по адм.д. 5091/2022 г. При съпоставка на съдържанието на двете УП е видно, че за разлика от предходното УП, което съдържа само две таблици с оторизирани суми по съответните схеми и мерки и извършени плащания, оспореното УП, в табличен вид и пояснения, съдържа подробна информация за площите /декларираните БЗС/парцели/ с констатирани несъответствия по заявените схеми и мерки общо и по отделно; размерът на финансовото подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ; размер на възстановената финансова дисциплина; оторизираните суми по съответните схеми/мерки с извършените намаления и извършените плащания. Ето защо, съдържанието на оспореното УП сочи, че същото съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая преценката на първоинстанционния съд за неправилност на изводите на административиня орган за недопустимост за подпомагане на процесните земеделски парцели е базирана на заключението на некомпетентно по поставените въпроси вещо лице икономист. При това не е даден отговор и на спорния по делото въпрос, а именно: за процесната кампания бил ли е регистриран като правно основание сключения на 20.11.2014 г. между Бистрец Агро Инвест ЕООД и С.В. договор за отдаване под наем на мери и пасища. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до неустановяване на релевантните по делото обстоятелства. Същото препятства и възможността за касационен контрол по правилното приложение на материалния закон, което се преценява от ВАС при действието на правилото по чл.220 от АПК. По изложените съображения, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да назначи експертиза с вещо лице, с изискуемите се специални знания, което да даде отговор на поставените от страните въпроси и след изясняване на спорните по делото обстоятелства относно допустимостта за подпомагане на заявените от земеделския производител парцели, да постанови акта си. При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Пето отделение