Решение № 32 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3027/2011 г.

Решение № 32 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3027/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. С. И. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 163 от 29.11.2011 г. постановено по НОХ дело № 834/2011 г. на Троянския районен съд. В искането, изготвено лично от осъдения, основанията за възобновяване не са конкретизирани, но по същество се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. В съдебно заседание осъденият и служебно назначения му защитник поддържат искането, като от защитника се релевира и оплакване за явна несправедливост на наказанието. По същество се иска протоколното определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховият касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение № 163 от 29.11.2011 г. постановено по НОХ дело № 834/2011 г. Троянският районен съд е одобрил споразумението между защитника и прокурора, с което И. С. И. се е признал за виновен в това, че за времето 04.08-09.09.2011 г. в село В. К. поляна, село Д. и село Т., местн. "К.", в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел от владението на различни собственици, без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои движими вещи на обща стойност 166 лв., за което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 29 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание четиринадесет месеца лишаване от свобода и в това, че на 19.08.2011 г. в село Д. намерил чужди движими вещи на стойност 65 лв. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, за което и на основание чл. 207, ал. 1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 100 лв, а на основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено общо наказание от четиринадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и е прекратил наказателното производство по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Контролът за правилността на съдебните актове в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва по посочените от поискалата го страна основания. Тя има задължение да конкретизира допуснатите нарушения при постановяването му, които са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК и данните, които ги подкрепят. От съдържанието на искането е видно, че по същество се релевират оплаквания за допуснати груби нарушения, които са касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че разследващият орган съществено е нарушил процесуалните правила, като отказал да попълни делото с необходими доказателства, не му разяснил правата по чл. 55 НПК и не му осигурил възможност да ги упражни, а решаващият съд не констатирал и отстранил тези нарушения и за идентични по своята същност деяния приложил различни материални закони. Такива нарушения, довели до опорочаване на производството в двете му фази, които са основание за отмяна на постановеното протоколно определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, настоящият състав констатира, че не са допуснати. Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от съдебното разглеждане на делото, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в предходната фаза. Даден е приоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните чрез стриктното спазване на строго регламентираните процесуални норми за провеждането му. Преди да одобри споразумението съдът има задължение да провери дали не противоречи на закона и морала, като проверката обхваща спазването на процесуалния ред за провеждане на досъдебното производство и наличието на достатъчно други доказателства, извън самопризнанието на обвиняемия, необходими за решаване на въпросите по чл. 301 НПК относно извършеното деяние, вината и наказателната отговорност. Като гаранция за законосъобразност, законодателят е поставил изискване във всички случаи обвиняемият да има защитник с когото да се уговарят условията на споразумението. В конкретния случай са спазени процесуалните изисквания по глава двадесет и девета НПК за приключване на делото по този ред. Досъдебното производство е водено срещу И. С. И. за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1т. 4 НК и по чл. 207, ал. 1 НК. Начинът на провеждане на разследването не подкрепя наведения довод за съществено ограничаване на правата му. След събиране на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпленията, разследващият орган е изпълнил правомощията си по чл. 219 НПК и е пристъпил към привличането му като обвиняем. Още преди предявяване на първото постановление от 8.09.2011 г. му е разяснено правото на защита, поискал е назначаването на служебен защитник и такъв му е бил осигурен. Не е възразил по участието в процеса на назначения защитник, като не поддържа и доводи, че защитата е водил в негова вреда. Лично и чрез защитника си не е възразил по начина на снемане на обясненията му при разпитите и проведените следствени експерименти. Липсват обективни данни за въздействие от трето лице да даде обяснения, които противоречат на обективната действителност, в какъвто смисъл е твърдението му в искането. При повторното привличане като обвиняем на 19.10.2011 г. престъпна му дейност е диференцирана и три от деянията са квалифицирани като противозаконно отнемане на чуждо имущество, а четвъртото като противозаконно присвояване на намерена чужда вещ. Прецизирането на квалификацията е извършено въз основа обясненията, които е дал пред полицейските органи, в които е поддържал, че вещите, собственост на пострадалия Т. Т., които предал на изкупвателния пункт, намерил изоставени край пътя. Постановлението за привличане като обвиняем съдържа необходимите реквизити по чл. 219 НПК, запознал се е с него в присъствието защитник, декларирал е, че го разбира и не е поискал допълнителни разяснения, доброволно е дал обяснения, като не е оспорил авторството на нито едно от деянията. В подкрепа на обясненията му са събрани достатъчно други доказателства, съдържащите се в показанията на пострадалите, показанията на св. К. С. - управител на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, където са открити отнетите от подсъдимия вещи, покупко-изплащателните сметки за получените суми от предадените вещи, проведените следствени експерименти, при които е посочил местата и вещите, които е отнел и останалите събрани по надлежния ред писмени доказателства. В нито един момент от разследването не е оспорил авторството, поради което неоснователно се поддържа, че му било отказано събирането на доказателства за установяване авторството на друго лице. Мотивирано е отказано направеното при предявяване на разследването искане за назначаването на съдебно психиатрична експертиза, защото в хода на разследването не са събрани доказателства, че страда от психическо заболяване, което би повлияло при решаване на въпроса за наказателната му отговорност. След приключване на разследването е изготвено писмено споразумение от прокурора и защитника за решаване на делото, съдържащо съгласието им по въпросите по чл. 381, ал. 5 НПК. Заедно с делото е внесено в първоинстанционния съд за одобряването му. В съдебното заседание обвиняемият е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен в извършването на двете престъпления, разбира последиците от споразумението и доброволно го е подписал. Изразил е обективна воля, която не е повлияна от странични фактори за решаване на делото по този ред и се е отказал от съдебното му разглеждане в състезателен процес по общия ред. Съдът е извършил проверката по реда на чл. 381, ал. 5 НПК, при която е констатирал, че досъдебното производство не е опорочено, освен пълните самопризнания на обвиняемия за правнорелевантните факти са събрани достатъчно други годни доказателства, съдържащи се в протоколите за оглед на местопроизшествията и за проведени следствени експерименти, показанията на пострадалите свидетели С. П., П. В., Е. Г. и Т. Т., показанията на св. К. С., която е изкупувала отнетите от подсъдимия вещи, писмените доказателства за предадените отпадъчни материали, тяхното количество, стойност и автомобила, с която са превозвани, че деянията точно са квалифицирани, а определените за изтърпяване наказания са индивидуализирани в рамките на закона. Констатирал е, че споразумението е непълно само относно зачитането на времето, през което е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и по реда на чл. 381, ал. 5 НПК е предложил промяна в този смисъл. Тя е обсъдена и възприета от страните, като е включена в окончателното споразумение. След допълването му в този смисъл съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за одобряването му и като го е одобрил включително и в частта за квалификацията, не е постановил съдебният си акт при поддържаното от осъдения нарушение. За първи път в съдебно заседание от защитника се релевира основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се поддържа довод, че определеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода е явно несправедливо завишено. Такова оплакване липсва в искането и не следва да бъде обсъждано, защото е процесуално недопустимо допълването му с други основания. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на протоколно определение № 163 от 29.11.2011 г. по наказателно дело № 834/2011 г. на Троянския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл