Решение № 34 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2010 г.

Решение № 34 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 304 ГПК. Даниела И. Илиева е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 186 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 3907 от 2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 111 от 4.08.2007 г. по гр. д. № 14545 от 2006 г. на Софийския районен съд, 47 състав и е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС срещу съпруга на молителката И. К. И. Решението е влязло в сила на 9.02.2010 г., когато е постановено определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение. В молбата се твърди, че решението произнесено по иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот, който е бил придобит в имуществена общност между молителката и ответника по делото И. К. И. Представя акт за граждански брак № 32 от 9.02.1992 г. Претендира разноски в размер на 2 000 лв., като представя договор за правна защита и съдействие, с. А, № 0870393 от 20.01.2011 г. Ответниците Даниела Т. И., Е. М. Й., К. Я. И., М. И. К., О. Я. К., П. И. М. Р. М. А., С. Я. Г. не са взели становище по молбата. Ответника И. К. И. не оспорва молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 304 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна - чл. 216, ал. 2 ГПК, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея и има обвързваща сила, в хипотезата на чл. 304 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество молбата е основателна. Съдилищата са уважили предявеният от Даниела Т. И., Е. М. Й., К. Я. И., М. И. К., О. Я. К., П. И. М., Р. М. А., С. Я. Г. против И. К. И. върху ливада с площ от 0,400 дка, находяща се в гр. София, землището на [жк], м. "К. вада", представляваща им. пл. № 442, к. л. 596 по кадастралния план от 1956 г. Ответника И. К. И. е придобил имота от трето на спора лице с н. а. № 14, т. 01, рег. № 683, н. д. № 11 от 2005 г. Този имот е бил придобит от И. в период, който е бил в брак с молителката Даниела И. Илиева, видно от акт за граждански брак № 32 от 9.02.1992 г. В случая е налице презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), която не е оборена и съгласно която двамата съпрузи, притежават придобитият през време на брака с възмездна сделка- продажба, недвижим имот в режим на имуществена общност. В този иск съпрузите представляват пасивни необходими другари и решението има обвързваща сила и за молителката Даниела И. Илиева. Същата не е била конституирана като ответник, с което е нарушено нейното право на защита поради което и подадената молба е основателна. Съдът не присъжда разноски, тъй като в представеният договор за правна защита и съдействие е посочено само, че е договорено възнаграждение от 2 000 лв., без да е отбелязано, че същото е изплатено, а съдът присъжда само суми по извършени разходи. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение