Решение № 10914 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на район Централен,Община Пловдив, чрез юрк. Сухоруков срещу решение 4477 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело 2561/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед РДЦ.23-428/10.05.2023 г. за премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Биоферт БГ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, чрез адв. Атанасов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед РДЦ.23-428/10.05.2023 г., издадена от кмета на район Централен, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ ,е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Реконструкция на покрив без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство на сграда с функционално предназначение друг вид сграда за обитаване, с идентификатор 56784.522.664.4, и с административен адрес [улица], град Пловдив. Прието е от административният съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган , но при допуснато съществено нарушение на процедурата и неизяснена фактическа обстановка. Първото установено от съда нарушение е, че предметът на премахване е неясен, тъй като в заповедта незаконният строеж е описан като "реконструкция на жилищна сграда", но не е направено описание и конкретизация на обема и параметрите на извършената реконструкция. Освен това приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява липсата на проекти за сградата, което препятства преценката какви СМР са извършени предвид установеното лошо физическо състояние на покрива преди подмяната му - наличие на течове и деформирани греди и дъски или счупени и разместени керемиди. В тази връзка е изведено и допуснато съществено нарушение по чл.35 от АПК не е установено а административната фаза на производството какво е било предходното състояние на покрива, от какъв вид е бил ,формата на този покрив, котите на стрехите и материалите, от които той е изпълнен. Прието е още, че от обстоятелствената и разпоредителна част на административния акт не може да се установи незаконния строеж дали това е "реконструкция на жилищна сграда или нещо друго. Според мотивите на обжалваното решение, констатираните противоречия и неясноти представляват нарушения във формата на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 и т. 5 АПК, което се явява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви по чл.172а, ал.2 АПК. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Съгласно чл.171, ал.1 АПК фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства. В случая констатациите, залегнали в изготвения Констативни акт 7/06.04.2022 г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебната фаза, а само е внесено съмнение от вещото лице, че извършените СМР не могат категорично да се определят като реконструкция. В обжалваното решение неправилно е прието, че процесния незаконен строеж не е достатъчно идентифициран. Както в констативния акт, така и в процесната заповед незаконният строеж, разпореден за премахване е описан като Реконструкция на покрив без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство на сградата. Обратно на приетото от административният съд, никъде в процесната заповед не се описва строежа като "реконструкция на жилищна сграда". Необоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта страда от порок по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК, тъй като в мотивите изрично е визирано, че строежът е изграден без строителни книжа и е посоченото изрично основанието по т.2,ал.2,чл.225 ЗУТ, което отговаря и на мотивите от фактическа страна. В обжалваното решение липсват мотиви по въведеното от жалбоподателя възражение, че на процесния покрив е извършен текущ ремонт по смисъла на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение на строеж по смисъла на чл.151 ЗУТ. Именно и това е спорния въпрос по делото за реконструкция или текущ ремонт се касае. Преценката в тази насока следва да се извърши според извършените СМР на покривната конструкция, за което има данни, макар и неизчерпателно посочени, в заключението на вещото лице. С оглед на горното, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а,ал.2 АПК липса на мотиви по същество, следва да бъде отменено по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение