Решение № 11020 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2011 г.

Решение № 11020 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1274 от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 345/2011 г. от Варненския административен съд. С обжалваното решение, по жалба на "Ремстарс" ООД е отменен ревизионен акт (РА) № 030900391/12.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 356/13.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която за м. 09.2008 г. е начислен ДДС над 7912,64 лева и лихви над 671,04 лева и за д. п. м. 11.2008 г. на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС в размер на 7993,41 лева за установени липси. Със същото решение жалбата на дружеството в останалата част е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 157,07 лева. В касационната жалба на "Ремстарс" ООД се твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по същество в същата част, като се отмени РА. Иска се присъждане и на разноски. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението в отменителната му част. Наведените касационни основания са противоречие с материалния и процесуалния закон на решението в обжалваната му част. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им приема следното: Настоящото касационно производство е второ по реда си по спора. С решение на ВАС първоначално постановеното решение по спора е отменено и делото върнато за ново разглеждане с указания за съда, да укаже на страните необходимостта от доказване на твърдяни от тях обстоятелства и факти. С РА на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по фактурите от ЕТ "Георги Апостолов" поради липсата на данни за начисляването на ДДС по фактурите при този доставчик. Изводът е обоснован с констатациите, че при извършена проверка в информационната база данни на НАП е установено, че фактурите, издаден от този доставчик не са включени в дневниците му за продажбите. С РА е отказано правото на данъчен кредит на жалбоподателя и по фактурите от "Валекс груп" ЕООД, тъй като при насрещната проверка на този доставчик не са представени от последния документи, изискани от него. Формиран е извод за липсата на доказателства за фактическото доставяне на стоката по фактурите. Административният съд подробно е обосновал в решението си липсата на начисляване на ДДС по фактури от ЕТ "Георги Апостолов". Отделно от това съдът е приел, че не са налице и данни за реалността на сделките по фактурите, издадени от двамата процесни доставчика след като е дал указания да се представят такива. Решението на административния съд в тази част от спора е правилно. Въпреки изричните указания на съда, жалбоподателят не е представил доказателства в подкрепа на тезата си, че по фактурите от посочените доставчици са налице реални сделки. При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установи по делото) нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка. При това положение неоснователно е позоваването от касатора на решението, постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която, частично е отменен РА относно начисления ДДС за установени липси на стоки, както и в частта, в която жалбата в останалата част е отхвърлена. За да постанови решението си по този спорен въпрос съдът основателно се е съобразил и позовал на заключението по допуснатата и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението е, че са налице липси към датите на извършените инвентаризации, но те са в размер, различаващ се от този изчислен от приходния орган. За разрешаването на спора в тази част са били необходими специални счетоводни знания (относно начина на оценяване на активите при придобиването им; метода за оценка на на наличните количества стоково материални ценности; оценката при изписването на стоково материалните запаси)във връзка с което съдът правилно е допуснал и събрал по делото съдебно-счетоводна експертиза. Експертизата е установила, че при извършване на инвентаризацията, ревизията е допуснала неточности и не се е съобразила с продажби, извършени в хода на инвентаризацията, както и некоректно при изчисленията си е е ползвала сумата от ред "всичко" на колона "Доставни цени без ДДС", вместо коректното използване на данните от ред "Всичко" на колона "средни цени" по каквито цени стоките са заведени в счетоводните регистри на дружеството. Заключението на експерта не е оспорено от страните по делото. В касационната жалба на дирекцията практически се оспорва заключението, като се правят възражения срещу подхода и начина на изчисленията, направени в експертизата. Тези възражения са несвоевременни, тъй като те касаят правилността на заключението, кредитирано от съда. Тях ответната дирекция е следвало да направи в заседанието, в което е приемано заключението, като в тази връзка евентуално формулира и доказателствени искания за допълнително заключение, което не е направено. При това положение, съдът основателно е кредитирал приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, чиито констатации и изводи не се опровергани. Възражението на дружеството-касатор, че констативните протоколи за извършените инвентаризации от 23.09.2008 г. и 5.11.2008 г. не разполагат с обвързваща съда доказателствена сила не може да бъде споделено. Инвентаризационните описи не следва да се разглеждат отделно от Протоколите за извършена проверка, тъй като те са документи, създадени в хода на тази проверка. От двата протокола за извършена проверка - този от 23.09.2008 г. и този от 5.11.2008 г. става ясно кога, къде, кого и какво е проверявано и в резултат на какви действия са установените резултати от проверката и от кого те са установени. Протоколите са съставени от инспектори по приходите и са подписани. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават авторството на посочените протоколи, нито качеството - инспектор по приходите на съставителите им. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че протоколите за извършените проверки и съставените в хода на проверките документи не страдат от пороци, които да ги правят негодни писмени доказателства, поради което данните от тях основателно са кредитирани от съда, в това число са послужили като основа за констатациите и изводите на съдебно-счетоводната експертиза. По изложените съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, тъй като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основано е на обосновани изводи, които са резултат от правилна преценка на събраните по делото доказателства. Решението следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,