Решение № 6770 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2012 г.

Решение № 6770 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на кмета на община Елин Пелин против решение от 2.07.2012 г., постановено по адм. дело № 249/2012 г. на Административен съд София - област /АССО/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Илияна Илиева Тонева от с. Лесново, община Елин Пелин, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССО е отменил решение № 155/23.02.2012 на кмета на Община Елин Пелин, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Илияна Илиева Тонева по нейно искане рег. № 3-02-1062/9.02.2012 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление рег. № 3-02-1062/9.02.2012 г. Илияна Илиева Тонева е поискала от кмета на община Елин Пелин да й бъде предоставен достъп до обществена информация във връзка с проект за удължаване и разширяване на ПИК за летателна площадка в с. Лесново, която се съдържа в следните документи: 1. решение № 21/21.07.2007 г. на Експертен съвет по УТ за ПУП; 2. копие от проекта за ПУП за удължаване на летална площадка в с. Лесново и снимките към него; 3. обяснителна записка към ПУП. Информацията е поскана на хартиен носител. С оспорено решение № 155/23.02.2012 кметът на Община Елин Пелин е отказъл поисканата информация, като е изложил мотиви, че исканите документи са част от административната преписка по одобрение на ПУП на недвижими имоти, които са частна собственост, поради което съдържащата се в тях информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Освен това молителката не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУП по отношение на засегнатите от изменението на плана имоти, поради което няма правен интерес да иска информация за същите. В мотивите на решението е прието, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да предоставя на заявителката исканата информация. АССО е изложил мотиви, че търсената информация дава възможност на гражданина, който я иска, да си състави мнение за дейността на задължения субект и че одобряването на ПУП на населеното място не съставлява представлява издаване на административен акт, а не извършване на административна услуга. Прието е също така, че молителката има правен интерес да поиска посочената от нея обществена информация, като жител на населеното място, за което се предвижда изменение на ПУП. По тези съображения административният акт е отменен като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССО правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е кметът на община Елин Пелин е длъжен да предостави съхраняваната в общината обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на молителката, касаеща проект за удължаване и разширяване на летателна площадка в землището на с. Лесново, представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - кметът на общината и не касае конкретно правоотношение, в което касационната ответница е страна. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт /изменението на ПУП/ в случая представляват информация, която е свързана с основната дейност на общината, и такъв вид информация дава възможност на гражданите да си създадат мнение за дейността на този задължен субект. Поради това решението на АССО, с което е отменил изричния отказ на административния орган да предостави информация по заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационната ответница не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение