Решение № 15129 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2009 г.

ВАСIV отделение18.11.2011 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

Оставя в сила решението от 23.10.2007 г., постановено по адм. д. № 1677 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, III "Д" състав на административна колегия в обжалваната част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15129 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Гергана Стефанова Павлова, Никола Станоев Николов, Станка Миладинова Спасова и Георги Миладинов Николов против решение от 23.10.2007 г., постановено по адм. д. № 1677 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, III "Д" състав на административна колегия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите в настоящото производство, против заповед № РД-09-197 от 30.03.2005 г. на кмета на район "Люлин" на Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с която целият имот, предмет на реституционната претенция е определен за застроен. Касационната жалба е срещу частта от решението, с което площите от 486 кв. м, попадаща в УПИ I и площта от 810 кв. м, попадаща в УПИ II и двете части от бившия имот, са определени за застроени. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, в обжалваната му част, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, обжалваната част да се отмени, като се отмени и заповедта на кмета на района, като вместо нея в тази част се постанови друго решение, с което посочените вече площи от имота се определят за свободни от застрояване. В хода на касационната производство е починала Гергана Стефанова Павлова, която е заместена от наследниците й Стефан Павлов Стоилов и Славчо Павлов Стоилов. Ответната страна - кмета на район "Люлин" на Столична община (СО), не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от данните по делото безспорно е установено, че бившата земеделска земя, представлява имот, който попада в границите на урбанизирана територия, като приложимата материалноправна норма е тази на чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ. Според прокурора е установено, че мероприятието по отреждането е реализирано изцяло, като приетата фактическа обстановка кореспондира и с приетите експертизи. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Софийски градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Никола Илиев Попов, против заповед № РД-09-197 от 30.03.2005 г. на кмета на район "Люлин" с делегирани права на основание § 11 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на СО, с която целият имот, предмет на реституционна претенция по ЗСПЗЗ е бил определен като застроен. От данните по делото съдът е установил активната легитимация на жалбоподателите, спазването на процедурата по издаването на заповедта на кмета на района, решението на назначената комисия от него и идентичността на имота, който е с пл. № 5100384, к. л. 260, записан на наследодателя на жалбоподателите, и попада в кв. 10, УПИ I - "КЖС" и УПИ II- "за озеленяване" в квартал "Люлин", 4 и 5 м. р. За установяване на спорното обстоятелство относно цялостното застрояване на имота съдът е допуснал основна и допълнителна техническа експертизи, включително и експертиза на вещо лице - озеленител, приети от страните без оспорване. От тях е приел за установено, че целият имот по графични данни е с площ от 2748 кв. м, от които 482 кв. м попадат под изградена улица и тротоар, 810 кв. м - отредени за озеленяване, 142 кв. м - попадат под изграден 14 етажен блок, 5 кв. м - попадат под изградена масивна сграда, 823 кв. м - са прилежаща площ към 14 етажния блок и 486 кв. м, които са част от УПИ I представляват междублоково пространство. В допълнителното заключение на техническата експертиза вещото лице е посочило, че в междублоковото пространство има детска площадка, с останало детско съоръжение, асфалтова алея и пейки за отдих. Вещото лице озеленител е дало заключение, че мероприятието по отреждането - "озеленяване" е реализирано, като площта от 810 кв. м, попадаща в УПИ II е затревена със засадени единични дървета от явор и кълбовидна акация, с изградена алейна мрежа. На вещото лице не е предоставен одобрен проект за вертикална планировка и озеленяване на процесната част от имота, но му е била представена паспортизация на зелените площи за цялата територия на кв. "Люлин" 4 и 5 м. р. като тази част от имота попада в нея. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че заповедта на кмета, предмет на жалбата е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тя е и законосъобразна, поради това, че мероприятията по отреждането на имота са реализирани изцяло, поради което правилно целият имот е определен за застроен. Съдът е приел, че имотът попада в жилищен комплекс, при изграждането на който се реализират съвкупност от мероприятия - блокове, улици, зелени площи, паркинги, алеи и площадки. Комплексният характер на мероприятието не допуска междублоковите пространства да бъдат определени като свободни от застрояване, тъй като същите обслужват функционално реализираното жилищно строителство, явяват се част от предвидената по плана инфраструктура и са част от изпълненото мероприятие. По така изложените мотиви съдът е отхвърлил жалбата против заповедта на кмета. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилна преценка на събраните доказателства и направените правни изводи относно двете площи от 810 кв. м - отредена за озеленяване и площта от 486 кв. м - междублоково пространство. Съдът е обсъдил и двете заключения, това на техническата експертиза и на вещото лице по озеленяване, които са били приети от страните без оспорване. От тях е приел за установено, че мероприятията по отреждането са реализирани изцяло. Озеленената площ е реализирана в изпълнение на мероприятието по отреждането й за такава, като площта е затревена и със засадени дървета. Междублоковото пространство, което не е застроено обслужва функционално изграденият жилищен комплекс, като в него има детска площадка, в недобро състояние, което обстоятелство е ирелевантно за спора, с асфалтирана алея и поставени пейки за отдих. Правилни и обосновани са изводите на съда че застроени по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ са не само площите засегнати пряко от строителството, които попадат под сградите на изградените блокове в комплекса, но и прилежащите им части, както и благоустрояването, като част от инфраструктурата, които имат обслужващ характер и са необходими за нормалното функциониране на сградите. Решението не е постановено и в нарушение на материалния закон. След като бившият имот попада в терени отредени за комплексно жилищно строителство и озеленяване, достатъчно е изграждането само на един елемент от комплексното мероприятие, за да се приеме, че терена е зает. По изложените съображения решението като правилно и обосновано ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд - IV отделение,

Цитирани разпоредби

1