Решение № 13138 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2014 г.

Решение № 13138 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1733/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Александър Желязков Сидеров от гр. Варна срещу заповед № К-3709/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи ЗМВР (отм.). Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяната й. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспорената заповед № К-3709/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи на Александър Желязков Сидеров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.08.2013 г. в сградата на ОД на МВР - Варна, главен инспектор - Александър Сидеров, в качеството му на ВНД началник на отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР - Варна е подписал писмо (рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна), адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна, с искане за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г., като искането не съответства на действителния служебен повод и предмета на извършената проверка (жалба вх. № 33836/22.07.2013 г. по описа на ОДМВР - Варна, касаеща община Аврен), с което е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, водещо до събиране на данни за политическа принадлежност на гражданите, без да е налице служебна необходимост, като деянието е дало основание публично да бъде подложена на съмнение реално съществуващата служебна необходимост за събиране на част от исканата информация (касаеща община Аврен), като случаят е получил широк негативен обществен отзвук в национален и международен мащаб - относно действията на МВР (публикации и изявления по случая, в пресата и телевизията са станали известни на неограничен кръг от български граждани и граждани на Европейския съюз). Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Сидеров е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № K-1243/12.09.2013 г. на министъра на вътрешните работи, като със заповед рег. № К-2027/11.10.2013 г. срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължен до 12.11.2013 г. На 07.11.2013 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 07.11.2013 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива са депозирани от него с рег. № 48463/08.11.2013 г. като е посочил, че не е съгласен с направените от дисциплинарно-разследващия орган изводи и констатации във връзка със събраните доказателства. Сидеров е дал писмени обяснения с рег. № 40949 от 25.09.2013 г. Изготвено е становище от 08.11.2013 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед рег. № К-3709/13.12.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. В хода на административното производство са събрани сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая, а именно лицата Венцислав Павлов Василев, изпълняващ длъжността "разузнавач" V-та степен в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Варна (сведение вх. № 40878/25.09.2013 г. и сведение вх. № 41377/27.09.2013 г.), Бранимир Евгениев Жилин, изпълняващ длъжността "началник група 03" в сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Варна (сведение вх. № 40917/25.09.2013 г. и сведение вх. № 41376/27.09.2013 г.), Живко Атанасов Желев, изпълняващ длъжността началник сектор в " Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Варна (сведение вх. № 40855/25.09.2013 г. и сведение вх. № 41362/27.09.2013 г.), Владимир Стоядинов Костадинов изпълняващ длъжността "началник на група "ПИП" в сектор "КП" при Четвърто РУП-ОД на МВР - Варна (сведение вх. № 41096/26.09.2013 г.), Пламен Петров Витанов - началник на сектор "КП" при Четвърто РУП-ОД на МВР Варна (сведение вх. № 41095/26.09.2013 г.), Свилен Руменов Аврамов - изпълняващ длъжността "началник" Четвърто РУП-ОД на МВР - Варна (сведение вх. № 41094/26.09.2013 г.), Радостина Маркова Добрева (сведение вх. № 45179/26.09.2013 г.). В съдебно заседание на 15.09.2014 г. са разпитана свидетелите Венцислав Павлов Василев и Бранимир Евгениев Жилин. Свидетелят Василев заявява, че през втората половина на месец юли, през изминалата година в ОД на МВР - Варна е постъпила жалба от Радостина Добрева Маркова, като същата му е разпределена за работа и той е служителят изготвил процесното писмо рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна и същото е изготвено в два екземпляра на служебния му компютър до който има достъп само той, като единият екземпляр остава за него, а другият се изпраща на адресата. Свидетелят Жилин заявява, че през 2013 г. е заемал длъжността "началник група" и като пряк ръководител на свидетел Василев му е разпределил постъпилата жалба от Радостина Добрева Маркова за работа, като Василев го е запознавал с всяко негово действие по повод предприетата проверка. Свидетелят установява, че той не знае процесното писмо рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна да е предоставяно на директора на ОД на МВР - Варна за одобрение. По делото е приложено копие на стенограма от заседанието на 42-то Народно събрание (НС), проведено на 13.09.2013 г., като Павел Христов е развил въпрос към вицепремиера на РБ и министър на вътрешните работи - Цветлин Йовчев относно писмо рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна, с искане за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна. На така поставения въпрос Цветлин Йовчев отговаря, че становището на комисията е, че по случая са налице данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение от главен инспектор Сидеров, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", като деянието е извършено въпреки категоричното становище на директора на Областната дирекция Чавдар Нанков. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните правни изводи: Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган. Заповедта е постановена при спазване изискванията за форма и на предвидената в чл. 230 от ЗМВР (отм.) и чл. 243 и 244 от ППЗМВР (отм.) процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), след като преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР). Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена извън предвидените в чл. 225 от ЗМВР (отм.) преклузивни срокове е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка. Това е станало на 12.11.2013 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 13.12.2013 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и двугодишния срок от извършване на нарушението. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Цитираният текст изисква преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това задължение е изпълнено. Писмени обяснения служителят е депозирал в хода на дисциплинарното производство на 25.09.2013 г., като след запознаване със съдържанието на обобщената справка с резултатите от проверката, на 08.11.2013 г. Сидеров е депозирал и допълнителното си писмено обяснение съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган. Заповедта обаче противоречи на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, но е направил необоснован извод, че въз основа на тях са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта не обосновават приетата правна квалификация на нарушението. Установеното от административния орган е квалифицирано като извършено нарушение на т. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), която задължава служителя да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, на т. 7 от него, според която служителят пази доброто име на институцията, която представлява, както и на т. 8, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Не се спори, че именно Сидеров в качеството му на ВНД началник на отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР - Варна е подписал писмо (рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна), адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна, с искане за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. Събраните по делото доказателства сочат по категоричен начин, че жалбоподателят е подписал писмо (рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна), адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна, с искане за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г., но действията му са извършени във връзка с изпълнение на служебните му задължения, като е упражнил правомощията си вменени му със заповед № 737/25.05.2010 г. на директора на ОД на МВР - Варна. Съдът счита, че данните към административната преписка не установяват изложените факти в становище вх. № 48491/08.11.2013 г. относно подписаното от жалбоподателя писмо (рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна), адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна, въпреки изричната забрана на главен инспектор Чавдар Нанков - ВНД директор на ОД на МВР - Варна. Още повече, че в съдебно заседание на 15.09.2014 г. свидетелят Бранимир Жилин заявява, че той не знае процесното писмо рег. № 34460/15.08.2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, адресирано до областния координатор на политическа партия ГЕРБ - Варна да е предоставяно на директора на ОД на МВР - Варна за одобрение. Същото се отнася и до цитираните от дисциплинарно наказващия орган констатации, че искането не съответства на действителния служебен повод и предмета на извършената проверка (жалба вх. № 33836/22.07.2013 г. по описа на ОДМВР - Варна, касаеща община Аврен). В сведение от 26.09.2013 г. Радостина Маркова Добрева заявява, че през месец февруари кметът на община Аврен - Емануил Манолов е наредил на лицата Живка Йорданова Цветкова, Марина Стефанова Тодорова и Таня Великова да дадат на всички служители на общината, които не са членове на ПП ГЕРБ заявление за членство в партията, като е посочила, че не всички служители са с постоянни адреси в община Аврен. Тези факти обосновават необходимостта от предприетите действия и отправеното искане за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Цитираните норми квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение, в кръга на които съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата (т. 10). В случая посочените в горните текстове предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя не са изпълнени. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая посочените в заповедта действия не могат да се определят като поведение, несъвместимо с морално - етични правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция. Не са представени и доказателства в тази насока. Не е доказано твърдяното в заповедта нарушение от страна на жалбоподателя, изразяващо се в това, че искането за предоставяне на списък на всички новопостъпили членове на политическа партия ГЕРБ от област Варна за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. не съответства на действителния служебен повод и предмета на извършената проверка. Ето защо следва да се приеме, че основанията на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание не са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в противоречие със закона. Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото направеното от жалбоподателя искане за разноски е основателно, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 800 (осемстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,