Решение № 5745 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2016 г.

Решение № 5745 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Б. при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Тодорова, против решение № 805/22.04.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. д. № 231/2015 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-20-1400567-091-01/26.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 364/18.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, и е осъден ответникът да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 310 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - С. К. С. с адрес: гр. С., кв. "Б." №..., вх. ..., ет. ..., ап. ... - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-20-1400567-091-01/26.09.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 364/18.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице, което е регистриран земеделски производител, притежаващ и регистрация по ЗДДС, са определени задължения за ДДС и лихви, както следва: за д. п. м. януари 2013 г. главница 640 лв. и лихва 48.65 лв.; за д. п. м. март 2013 г. главница 5 040 лв. и лихва 718.66 лв.; за д. п. м. август 2013 г. главница 16 168 лв. и лихва 1 478.81 лв.; за д. п. м. септември 2013 г. главница 17 420 лв. и лихва 1 614.86 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от "И." ЕООД - гр. С. Загора, "Е. п. СА" ЕООД - гр. С. Загора, "Б. - к." ЕООД - гр. Х. и "Р. к." ЕООД - с. С., обл. Х., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 ЗДДС с доводи за недоказани доставки на стоки и настъпило данъчно събитие.

Първонистанционният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи при съобразяване разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на същия като е приел, че събраните писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещото лице по назначената ССЕ доказват извършването на облагаемите доставки на стоки и използването на същите за осъществени от получателя следващи облагаеми доставки, т. е. наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Обсъдил е подробно доводите на ответника и е обосновал извод за тяхната неоснователност. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АС - Б. като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.

Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в писмена форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 1 - т. 8 ДОПК, както и, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху неговата законосъобразност.

В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, не е спорна и това е изрично заявено от касатора. Последният оспорва като неправилни правните изводи на съда.

1. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по три фактури, издадени от "Р. к." ЕООД - с. С., обл. Х., през м. септември 2013 г., с предмет амониев нитрат /общо 60, т./. Към всяка от фактурите са представени от доставчика товарителница, пътен лист, приемо-предавателен протокол и стокова разписка. Както приемо-предавателните протоколи, така и стоковите разписки са подписани от лицата, посочени в тях, от името на дружеството - доставчик като "предал" стоката и от името на дружеството-жалбоподетел като "получил" стоката. В стоковите разписки са вписани номерата и датите на товарителниците, марката и рег. номер на транспортното средство "Д. 95" СТ 2608 АР, както и номерата и датите на пътните листове. В пътните листове е вписано и името на шофьора - Р. Г., с когото дружеството - доставчик, което е и превозвач, има сключен трудов договор. Представена е ведомост за изплатено на работника трудово възнаграждение за м. септември 2013 г. Установено от представената справка от ОД МВР - С. З., сектор "Пътна полиция", че през 2013 г. и към датата на справката - 8.12.2014 г. посоченото транспортно средство е собственост на "Р. к." ЕООД. На "Р. к." ЕООД е издаден Лиценз № 06355 от 19.05.2011 г., валиден до 18.05.2016 г., от МТИТС за превоз на товари на територията на Р. България. От страна на доставчика в хода на ревизионното производство при извършената му насрещна проверка са представени и фактури, издадени му от "Б. - к." ЕООД, за доставка общо на 120, т. амониев нитрат с приложени към тях приемо-предавателни протоколи и складови разписки. Транспортните документи /товарителници и пътни листове/ установяват натоварване на стоката в с. О., обл. С. и разтоварването й в с. Ж. В., обл. С., където се намира складовата база на жалбоподателя. От показанията на свидетеля К. Д. П., пълномощник на "Р. к." ЕООД и "Б. - к." ЕООД, се установява, че дружеството "Б. - к." ЕООД е разполагало със складова база в с. О., откъдето е била натоварена стоката, за да бъде доставена на жалбоподателя. Именно поради тази причина към издадените от "Б. - к." ЕООД на "Р. к." ЕООД фактури няма транспортни документи, а само такива за предаване и приемане на стока. Вещото лице по назначената ССЕ е установило отразяване на фактурите в счетоводството на доставчика като е дало заключение, че статиите са в съответствие с изискванията на ЗСч. и СС. О. синтетичните сметки се установява, че продаденият амониев нитрат на дружеството-жалбоподател е бил заприходен при получаването му по фактурите, издадени от "Б. - к." ЕООД по дебита на сметка 304 "Стоки". При продажбата към жалбоподателя стоката е изписана от стоковата сметка, признат е приход от продажбата и е начислен ДДС. Н. е плащане по фактурите. При ЗП С. К. закупените материали са заприходени по дебита на сч. сметка 3021 "Основни материали - препарати и семена". Вложени са в производството препарати на стойност 208 015.46 лв. при закупени общо на стойност 210 550.87 лв. При така събраните доказателства и доказателствени средства и установените от тях факти правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са доказани материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Доказано е предаването и получаването на стоката /амониев нитрат/ и влагането й в производствената дейност на получателя.

1. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 12 фактури, издадени от "Б. - к." ЕООД през месеците януари, февруари и април 2013 г., описани на стр. 6 от ревизионния доклад /РД/, с предмет амониев нитрат, амониев фосфат, препарат за растителна защита "Пулсар" и слънчоглед /торби/. Към фактурите са представени товарителници, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, установяващи предаването и приемането на стоките, както и транспортирането на същите от складовата база на "Б. - к." ЕООД в с. О., обл. С. до с. Ж. В., обл. С. от "Р. к." ЕООД с товарен автомобил "ДАФ 95" СТ 2608 АР, както и фактура № 87/10.04.2013 г., издадена от "Р. к." ЕООД на "Б. - к." ЕООД, във връзка с осъществените транспортни услуги. Доставчикът е представил в хода на ревизионното производство и фактури с приемо-предавателни протоколи към тях, издадени му от неговите доставчици "А.-К. 61" ЕООД и "Е. Т. 57" ЕООД, за доставките на стоките. Вещото лице по назначената ССЕ е дало заключение, че в счетоводството на доставчика и на жалбоподателя счетоводните статии за отразяването на доставките са в съответствие с изискванията на ЗСч. и СС. С. /препарати/ в счетоводството на жалбоподателя са заприходени по дебита на сч. сметка 3021 "Основни материали - препарати и семена" и са вложени в производството. Слънчогледът е заприходен по сч. сметка 3041 "Стоки на склад" . Осъществени са от него облагаеми доставки на слънчоглед 283, т. на стойност 335 865.14 лв. с получатели "И. ГИ - И. и сие" ООД по фактура № 110/1.02.2014 г. на 120, т. и по фактура № 112/17.02.2014 г. на 81.320, т. слънчоглед; "Н." ЕООД по фактура № 113/4.03.2014 г. на 80, т. слънчоглед и по фактура № 114/6.03.2014 г. на 2.82, т. слънчоглед. Вещото лице е дало заключение, че ЗП е разполагал със стока от същия вид като произведена от него самия, а и като доставена от други доставчици, и през 2013 г. от сметката е изписан слънчоглед на стойност 72 442.41 лв. като към 31.12.2013 г. е разполагал със значителни наличности. При така събраните доказателства и доказателствени средства и установените от тях факти правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са доказани материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Доказано е предаването и получаването на стоката /амониев нитрат/ и използването на стоката за осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки. Неоснователен е доводът на касатора, че има разминаване между данните, вписани в приемо-предавателните протоколи и товарителниците, тъй като според товарителниците стоката е натоварена в с. О. и разтоварена в с. Ж. В., а в приемо-предавателните протоколи е посочено, че са съставени в Х.. С. К. Д. Пеев, пълномощник на "Р. к." ЕООД и "Б. - к." ЕООД, е дал отговор на въпроса на ответника в смисъл, че дружеството "Б. - к." ЕООД е разполагало със складова база в с. О., откъдето е била натоварена стоката, но тъй като счетоводството на доставчика е водено в гр. Х., там са съставени приемо-предавателните протоколи. Непредставянето на пътните листове, които са вписани в товарителниците, не е достатъчно основание да се приеме, че транспорт на стоките не е осъществен, следователно същите не са предадени и доставката им не е осъществена. Обяснена е от жалбоподателя и от свидетеля и липсата на кантарни бележки с това, че стоките са доставени пакетирани в опаковки, върху които е посочено количеството. Несъставянето на кантарни бележки, тъй като според страните претегляне на стоките на кантар не е било необходимо и непредставянето от страна на жалбоподателя на доказателства, че стоките се произвеждат пакетирани в съответствие с БДС също не разколебава изводът за доказано предаване и приемане на стоките, с които жалбоподателят след това се е разпоредил осъществявайки следващи облагаеми доставки в полза на негови контрагенти или е използвал същите във връзка с производствената си дейност като земеделски производител на зърнени и бобови растения и маслодайни семена. В решението си решаващият орган е посочил, че доставчикът "Б. - к." ЕООД е представил две от фактурите за доставка на амониев нитрат, по които той е получател, както в настоящото ревизионно производство, така и в друго ревизионно производство - на "А. 2010" ЕООД - гр. Я., но не е изложил мотиви за това защо приема, че след като се касае за родово определени вещи, то доставчикът не е разполагал с необходимото количество, за да осъществи доставките си както към жалбоподателя, така и към "А. 2010" ЕООД - гр. Я., без да е извършена проверка в неговото счетоводство. Както е прието от СЕС в решението му по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което се е позовал и първоинстанционният съд, правото на приспадане не следва да се отказва, когато данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата действително е разполагал със стоките по счетоводни данни или според документите, с които разполага, и е бил в състояние да ги достави, т. е. има необходимото превозно средство, освен ако по отношение на въпросния издател не се установяват данни за евентуални нарушения или измама, за които получателят е знаел или е бил длъжен да знае.

1. Фактурите, издадени от "И." ЕООД - гр. С. Загора, "Е. п. СА" ЕООД - гр. С. Загора, по които с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са за доставки на слънчоглед. Към фактурите са приложени кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи. Същите са представени от жалбоподателя. Доставчиците не са открити при извършените им в хода на ревизията насрещни проверки и исканията са връчени по реда на чл. 32 ДОПК. От тях не са представени писмени обяснения и документи. В хода на административното производството жалбоподателят е обяснил, че стоката е транспортирана от А. С. А., който работи като шофьор в "Г. Т." ООД с товарен автомобил рег. № У 9909 АК, по отношение на който от представената справка от ОД МВР-Я. се установява, че е собственост на "Г. Т." ООД. Разпитан като свидетел А. заявява, че познава С. К. чрез баща му Д. Б. и потвърждава извършването на транспорта на слънчоглед от с. Д. до с. Ж. В.. Заявява, че товарителници не са съставяни. От представената справка за осигуряване на лицето А. С. А. се установява, че е работил по трудов договор с "Г. Т." ООД. При извършената насрещна проверка на "Г. Т." ООД дружеството представя справка за транспорт за процесния период от време /м. септември 2013 г./, според която е извършвало транспортни услуги само с автомобил СТ 1643. Липсата на издадени фактури и съставени транспортни документи във връзка с транспорт на слънчоглед с посочения автомобил рег. № У 9909 АК до с. Ж. В. обяснява данните в така представената от "Г. Т." ООД справка. При доказано предаване и приемане на стоката от доставчика и жалбоподателя и наличието на осъществени облагаеми доставки от получателя по издадените от него фактури към "И. ГИ - И. и сие" ООД и "Н." ЕООД правилно е приел първоинстанционният съд, че правото на данъчен кредит следва да бъде признато въпреки липсата на транспортни документи. Както беше посочено, в този смисъл е и решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, цитирано от административния съд в мотивите на неговото решение.

С оглед изложеното оспореното решение на АС - Б. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, вкл. в частта му за разноските. При този изход на спора неоснователна е и претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Ответникът по касация не се представлява от процесуален представител в настоящото производство и не изразява становище по касационната жалба, съответно - не заявява претенция за присъждане на разноски и не представя доказателства за направени такива.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение