Решение № 9857 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2019 г.
ВАСIII отделение17.07.2020 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2671 от 17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10840/2018 г. по описа на Административен съд – С. град. Р. е окончателно.
Мотиви
Решение № 9857 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Стоев от [населено място] чрез адв. М. Владимирова срещу решение № 2671 от 17.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10840/2018 г. по описа на АССГ. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от Б. Стоев срещу Столична дирекция на МВР иск в пълния му предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Б. Стоев, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, СДВР, редовно призован, се представлява от юриск. Панайотова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмени бележки и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Б. Стоев от [населено място] срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на сумата от 500 лв обезщетение за неимуществени вреди- чувство за несправедливост, накърнено професионално име, чест и лично достойнство, неприятни психически изживявания, срам, обида от това, че е несправедливо наказан, причинени му от незаконосъбразно наложеното му с отменена по съдебен ред Заповед № 4332 з-559/19.07.2016 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АССГ е отхвърлил изцяло предявения от Б. Стоев от [населено място] срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на 500 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъбразно наложеното му с отменена по съдебен ред Заповед № 4332 з-559/19.07.2016 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при СДВР дисциплинарно наказание "порицание", причинени му за периода14.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба -16.10.2018 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е заключил, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и към датата на предявяването му е налице отменен административен акт, от който се претендират вредите. Въпреки това, разглеждайки иска по същество, административният съд е приел същия за неоснователен по следните съображения: Съдът е стигнал до извода, че, въпреки обстоятелството, че в съдебното производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест лежи върху ищеца, същият в първоинстанционното съдебно производство не е успял да проведе пълно и главно доказване на поне две от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не е успял да докаже както реалното настъпване на твърдените от него неимуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", от която същите се претендират. Според АССГ на първо място – от събраните по делото гласни доказателства/ разпита на поискания от ищец един свидетел-негов колега/ /не се доказват по делото каквито и да било реални проявления на неимуществени вреди, като не е посочено в какво се изразяват те, какво е емоционалното му състояние след връчване на заповедта, в какво се изразяват стресът, отрицателните емоции и злепоставянето на доброто му име сред обкръжението му. Не са налице данни и за интензитета на търпените вреди. Нещо повече- от събраните свидетелски показания се установява, че след налагане на дисциплинарното наказание "порицание" отношението на колегите към Стоев е останало непроменено. На второ място – дори да се приеме за доказано евентуалното настъпване на вреди от вида на твърдените, не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед. Не на последно по значение място АССГ е развил съображения и за това, че характерът и вида на отменения като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите, не е от категорията актове, ограничаващи основни човешки права, поради което самият факт на издаването му не обосновава настъпването на вредите. Настъпването на вредите в случая следва да се докаже, което ищецът не е сторил. Отделно от това не всяка негативна емоция от наложено дисциплинарно наказание и воденото във връзка с отмяната му съдебно производство подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а само такава, само такава, която се характеризира голям интензитет и продължителност, какъвто не е конкретният случай. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на същото поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 203, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 2019 г. / и действието на разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ / към датата на образуване на производството пред ВАС/ съдът намира, че на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение