Решение № 3411 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2013 г.

Решение № 3411 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2180/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Полина Георгиева, в качеството й на процесуален представител на "Плимори" ООД, срещу решение № 2609 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 1870 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 16251100520 от 17.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 561 от 19.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 16251100520 от 17.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 561 от 19.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. С него не е признато право на данъчен кредит в размер на 78 233.20 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 25 630.53 лв. па фактура № 0000000043 от 26.01.2009 г., издадена от "Фионел" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. С ревизионния акт е осъществено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумата 391 166.00 лв., представляваща отчетени разходи по повод на фактурата, издадена от "Фионел" ЕООД. Определено е допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 238 941.39 лв. и лихва за забава в размер на 46 814.49 лв., като така посочените размери са в резултат на изменението, направено от решаващия административен орган в издаденото от него решение от 19.05.2012 г. Извършено е преобразуване на финансовия счетоводен резултат за 2009 г., съгласно чл. 26, т. 11 от ЗКПО със сумата 1 998 248.00 лв. и е определен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, чийто размер е 99 912.00 лв. Последният е изменен и определен с решението на директора на дирекция "ОУИ", като е начислена и лихва за забава, която също е изменена по размер и възлиза на 24 393.53 лв. С ревизионния акт са начислени лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2008 г. и за 2009 г. в размер на 289.57 лв. и 288.21 лв. По повод на първия спорен момент по делото относно отказаното право на данъчен кредит в посочения размер и начислената лихва за забава, в мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно събраните в административното производство писмени доказателства. Безспорно е установено, че фактурата е издадена по повод договор, сключен между "Плимори" ООД като възложител и "Фионел" ЕООД като изпълнител, който в качеството на посредник приема да извърши дейности по закупуването на имоти, предварително зададени от възложителя - ревизираното дружеств. Предмет на доставката е "по договор", като административният орган е приел, че прекият доставчик не разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. Извършена е насрещна проверка на дружеството, за което е съставен ПИНП от 10.08.2011 г., като от страна на провереното дружество са представени многобройни писмени доказателства - договора, копие от фактурата, доклад за пазарната оценка, заедно с пазарната оценка и приемо-предавателен протокол за предаването му - 3 броя комплекти, счетоводни документи по повод облагането по ЗДДС, разходни касови ордери за заплащане на лицата, осъществили пазарната оценка, банково извлечение за извършване на разплащане между двете дружества. Представени са документи относно самите имоти, както и такива във връзка с кадровата обезпеченост на лицата, понеже има 4 лица работещи по трудов договор. Представена е декларация, че те нямат отношение към процесната доставка, като дейността по посредничеството е осъществявана от управителя на дружеството Кирил Андреев Кирилов и по-конкретно неговата майка Бистра Кирилова Андреева, с която е сключен възлагателен договор. Представени са и нотариалните актове. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, като е изложил подробни съображения за това. От една страна съдът е приел, че не се установява потвърждение на изпълнението на предмета на договора, на което обстоятелство се е позовал и административният орган, а от друга е счел, че не са оборени констатациите на ревизионния акт относно липсата на кадрова техническа обезпеченост за изпълнението на доставката от посочения пряк доставчик. Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез изслушване разпита на Кирил Андреев Кирилов, бивш управител на дружеството доставчик, на Бистра Кирилова Андреева, негова майка и на Христо Костадинов Чолаков. В мотивите на съдебния акт той подробно е обсъдил техните показания, като ги е съпоставил с така посочените писмени доказателства и е анализирал твърденията по повод действителното осъществяване на доставката. Първото и основно касационно възражение е насочено към неправилното възприемане на тези показания и липсата на такова несъответствие между събраните писмени доказателства и установеното от разпитаните свидетели. Доколкото първоинстанционният съд има непосредствени впечатления при събирането на гласните доказателства и се констатира обективно разминаване по дати и фактическо поведение при изпълнение на доставката, както и поради липса на други доказателства относно кадрова и материална техническа обезпеченост на дружеството - доставчик, изводите на съда са правилни, съответно и обжалвания му акт в тази част на спора. По повод на втория спорен момент относно преобразуване на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество за 2009 г. със суми, представляващи разходи по повод обсъжданата доставка, на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съдът при вече изложената фактическа обстановка правилно е приел, че по отношение на отчетените разходи е налице обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба - те са отчетени с цел отклонение от данъчно облагане. Поради липса на документална обоснованост на отчетените разходи, те не се признават за данъчни цели. След като е налице стопанска операция, за която е издаден първичен счетоводен документ и липсват доказателства тя да материализира действителна такава операция, правилно процесните разходи не се признават за данъчни цели и с тях следва да бъде увеличен финансовия резултат на ревизираната отчетна година. Касационното възражение в тази част на спора е общо и е свързано със съображенията по повод първия спорен момент по делото. По повод на третия спорен момент относно преобразуване на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО и допълнително установения данък по чл. 38 от ЗДДФЛ и лихва за забава, административният орган е приел, че тези разходи в размер на 1 999 900.00 лв. представляват "скрито разпределение на печалбата" и е извършено облагане по ЗКПО и ЗДДФЛ. Съдът в съответствие с доказателствата е направил извод, че е налице основанието по чл. 26, т. 11 от закона, съгласно което не се признават за данъчни цели разходи които представляват скрито разпределение на печалбата. Същият подробно е обсъдил предпоставките по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, в която норма е дадено определение, а именно скритото разпределение на печалба е формирано от суми, превишаващи обичайните пазарни нива, начислени и изплатени на съдружниците. В този смисъл е заключението на експертизата, направено от ревизионния орган. При установеното от фактическа страна, че през м. 06 и м. 11.2009 г. са начислени, както разходи за заплата, така и допълнително 999 124.00 лв. на управителя (за месеците), в която насока има протокол на Общото събрание, правилно е приложен чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Определянето на данъка по чл. 38 от ЗДДФЛ е доход, който съобразно източника е определен по чл. 10, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ и съгласно чл. 38, ал. 3 е определен върху брутната сума на начислените разходи. Доводите във връзка с експерта по чл. 61 от ДОПК са неоснователни, направени са и в първоинстанционното производство, като правилно е прието, че не се касае за нарушение на процедурните правила. Възраженията относно заключението на експертизата също са направени и при разглеждане на спора, като обосновано е прието, че представените договори за управление и протокол от Общото събрание предвид съдържанието им и конкретното им отношение към спора, са съставени за целите на ревизията. По повод на четвъртия спорен момен относно начислените лихви за невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО за 2008 г. и за 2009 г. в посочените размери, за които не се спори, а се спори за основанието за начисляването им, по делото е установено, че органът по приходите е определил такива в по-малък размер, което е отчетено от решаващия административен орган и същият е съобразил разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК. В съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства в тази насока и правилен е изводът на съда, че след като дружеството попада в хипотезата на чл. 84 от ЗКПО и следва да прави авансови месечни вноски и при положение, че е установено че дължимият годишен корпоративен данък надвишава с 10 % дължимите авансови вноски за съответните години, законосъобразно са определени и съответните лихви. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи в тази част на спора. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение