Решение № 255 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2010 г.

Решение № 255 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9718/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище, действащ чрез надлежно упълномощен адвокат, против решение № 59 от 16.06.2010 г., постановено по административно дело № 74/2010 г. по описа на Административен съд - Търговище. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение, потвърждаване на отменения с него административен акт и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът ЕТ "Д-р Русев - Румен Стойчев - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия" със седалище гр. Попово, представляван от управителя д-р Румен Стойчев Русев, в писмено становище и в съдебно заседание чрез повереника си оспорва касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна, и предлага решението да се отмени и да бъде постановено друго по същество, с което първоначалната жалба срещу оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - Търговище е отменил писмена покана изх. № 29-07-316 от 28.04.2010 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Търговище за доброволно заплащане от ЕТ "Д-р Русев - Румен Стойчев - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия" гр. Попово на 1436.36 лв., представляващи нанесена щета от превишения на регулативни стандарти през третото тримесечие на 2009 г., и е осъдил РЗОК - Търговище да заплати на д-р Румен Стойчев Русев, регистриран като ЕТ "Д-р Русев - Румен Стойчев - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия" гр. Попово, сумата 400 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него писмена покана е издадена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Изводът на съда за незаконосъобразност на атакуваният пред него индивидуален административен акт е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Настоящата инстанция не възприема формулираната в мотивите на проверяваното решение теза, че в оспорената покана е допуснато несъответствие между фактическите и правните основания за нейното издаване. В хода на съдебно-административното производство пред Търговищкия административен съд безспорно е установено, че между ответника по касация и НЗОК на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и с Националния рамков договор между НЗОК, БЛС и БЗС за 2006 г. (НРД 2006), е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ № 250115/23.02.2009 г. При извършена пълна финансова проверка е установено, че за третото тримесечие на 2009 г. е налице превишаване от страна на изпълнителя по договора на одобрените му регулативни стандарти за това тримесечие, което е отразено в съставения за целта констативен протокол от 18.03.2010 г., обективирал резултатите от проверката, и в протокол за неоснователно получени суми, като и двата протокола са надлежно подписани от проверяващите и връчени на д-р Русев. Последният е подал възражение, в което обаче няма нито един довод по съществото на констатацията за превишаване на регулативните стандарти за СМД и МДД (т. е. не се оспорва констатираното превишаване на РС), а са развити съображения, че самото определяне на регулативни стандарти е в нарушение на чл. 4 и на чл. 5, ал. 5 от ЗЗО. Когато проверяваното лице не възразява срещу констатациите от проверката, директорът на РЗОК действа при условията на обвързана компетентност, поради което последният е издал (отправил) процесната писмена покана за доброволно плащане на сумата, съставляваща стойността на констатираното превишение на регулативните стандарти. Извън горното, в случая не се констатира и твърдяното от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила. Процедурата по възстановяване на неоснователно получени суми до 1.01.2010 г. беше уредена с разпоредбите на чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006 г. и Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20 януари 2009 г., а след 1.01.2010 г. се урежда от ЗЗО. От 1.01.2010 г. е в сила НРД 2010, и с оглед на § 10 от ПЗР на НРД 2010, за процесният казус приложим закон е ЗЗО (глава II, раздел Х - "Контрол, експертиза и спорове"). Административнопроизводствените правила са идентични и включват проверка на контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, съставяне на протокол за неоснователно получени суми, възможност за възражение и издаване на писмена покана за възстановяване на сумите, която се връчва на изпълнителя. Тези правила не са нарушени съществено. От фактическа страна е установено надвишаване на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2009 г., като са възложени в повече от договорените СМД бланка НЗОК № 3 и "Направление за МДД", бланка НЗОК № 4, което е удостоверено по надлежния ред. В резултат на превишението на регулативните стандарти е нанесена щета на бюджета на РЗОК/НЗОК, която подлежи на възстановяване и с оглед на което е издадена процесната покана. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което подадената първоначална жалба срещу писмената покана на директора на РЗОК - Търговище се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски, а основателно се явява искането за присъждане на деловодните разноски в полза на РЗОК - Търговище, което следва да бъде уважено в размер на 200 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява административния орган адвокат. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. от касатора са недължимо платени (по арг. от чл. 84, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) и съответно не подлежат на възстановяване от другата страна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,